Решение № 6750 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2016 г.

Решение № 6750 от 31.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10734/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу решение № 1237/28.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1899/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Б. при ЦУ на НАП, с което е отменен по жалба на "Т. Е. Г." ЕООД - гр. Б. РА № Р-02000214001421-091-001/10.06.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение № 238/31.08.2015 г. на същия директор в частта за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 4 000 лв. и лихви общо в размер на 324,02 лв. по фактури № 7/26.06.2014 г. за "услуги по договор за поддръжка и ремонти" и № 10/30.07.2014 г. с предмет "заплащане по договор за поддръжка", издадени от "А. К. П." ЕООД. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с първоинстанционното решение, с което е прието, че са извършени реални доставки по процесните фактури. Твърди, че още в хода на ревизията от ревизираното дружество са поискани писмени доказателства, касаещи доставките и в отговор на това са получени копия на издадените на ревизираното дружество фактури, договор за строителство от 02.06.2014 г. с "А. К. П." ЕООД като изпълнител на обект "Пейнтбол игрище" в гр. Б., "Капчето" и анекс от 12.01.2015 г. за отложено плащане и по двете фактури, оферта (количествено-стойностна сметка) за изпълнението на строителните работи на този обект, 3 бр. граждански договори за работа чрез личен труд от 20.04.2014 г. с възложител "А. К. П." ЕООД, 3 бр. служебни бележки за доходи и 3 бр. сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ на тримата работници, както и документи, касаещи издателя на фактурите като справки-декларации по ЗДДС за месеците юни и юли 2014 г., ведно с дневниците към тях, ГФО за 2014 г. и ГДДД по чл. 92 ЗКПО и 5 бр. бележки за касови вноски за плащане към бюджета. Въз основа на това касационният жалбоподател излага доводи, че дори да се приеме, че процесните доставки на услуги, при съобразяване с естеството на самите доставки, са пълно документирани и ревизираното лице разполага с всички документи, които следва да се намират у него, за да докаже реалността на фактурираните дейности, трябва да се има предвид и необходимостта тези документи, когато са ценени наред с другите събрани доказателства, пак да водят до категоричен извод за наличие на доставка, но в случая това не било така. За обосноваване на този извод жалбоподателят сочи, че управителят на доставчика Р. Г. и в разпита си като свидетел и в писмените обяснения пред ревизията е заявил, че не може да чете и пише и че е работил със свой приятел К. (И.) и че не му е известно нищо относно извършваната дейност от дружеството. В касационната жалба оплакванията може да се обобщят, че неправилно съдът е приел, че действително са извършени посочените доставки и че не са преценени правилно доказателствата по делото. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията срещу обжалваното решение, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяната му, както и отмяна на ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Т. Е. Г." ЕООД - гр. Б., редовно призован не е изпратил свой представител и не изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени ревизионния акт, издаден на "Т. Е. Г." ЕООД първоинстанционният съд е приел, че с оглед естеството на доставките, в хода на ревизионното и съдебното производство ревизираното лице е представило всички документи, които се намират у него и които могат да докажат получаването на доставките, за които са издадени фактурите. Според съда последните отговарят на изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а от представените договор за строителство, ведно с протоколи, обр. 19, 3 бр. граждански договори, сключени с доставчика и физически лица за изпълнение дейностите по договора, както и приемателно-предавателни протоколи за извършените дейности и доказателства за платено възнаграждение на наетите лица, са убедили съда, че правото на данъчен кредит, упражнено от ревизираното дружество като получател по доставките отговаря на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът не е възприел основният аргумент на приходните органи за отказа на данъчен кредит, а именно - че доставчикът не е разполагал с необходимия квалифициран персонал и специализирана техника и че представените доказателства представляват частни свидетелстващи документи, всеки един от който може да бъде съставен по всяко време за целите на ревизията, поради което е отказал да ги цени. Съдът предвид тези констатации в ревизионния акт, е приел, че представените в хода на ревизията частни документи, целящи да докажат реалността на сделките не са оспорени от ответника по предвидения за това ред и е недопустимо доказателствената стойност на тези документи да бъде отречена изцяло, само защото същите имат характер на частни. Според съда да се приеме подобна теза би означавало, че за доказване реализирането на облигационни отношения, страните следва да представят само официални документи, което било лишено от смисъл. Относно показанията на Р. Г. - управител на доставчика "А. К. П." ЕООД съдът е приел, че действително е установено, че той само формално е управител, като дружеството се управлявало от приятеля му И. (К.), а счетоводството е водено от счетоводителката А. и те са подписвали издадените фактури. Този факт според съда обаче не е достатъчен, за да бъде обоснован извод, че дружеството реално не е предоставило услугите (чистене, трамбоване, подравняване с багер и др.). В тази връзка съдът се е позовал на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, според което не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган да отказва право на данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурите или някой от неговите доставчици са извършили нарушения без да доказва въз основа на обективни данни, че въпросното данъчно лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата. Доказателства за наличие на данъчна измама съдът е счел, че приходните органи не са представили и след като са налице доказателства за реално извършване на доставките, вкл. и с показанията на свидетеля Р. Г., че лично е полагал труд на обектите, на които са предоставяни услугите, постановения от съда резултат е, че неправилно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури и затова е отменен като незаконосъобразен. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правото на данъчен кредит като материално право в полза на получателя по издадените му от конкретен доставчик фактури може да се упражни законосъобразно само, ако с категорични доказателства се установи, че доставките действително са извършени от издателя на фактурите. Доказателствата, обосноваващи действителното извършване на доставките на услуги, както е в процесния случай неправилно са преценени от първостепенния съд. Представените протоколи, обр. 19 наистина представляват частни свидетелстващи документи и предвид, че не се ползват с материална доказателствена сила следва да се обсъждат в съвкупност с останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че приходната администрация в съдебното производство не ги е оспорила по реда на чл. 193 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК не им придава материална доказателствена сила и не означава, че на всяка цена следва да бъдат възприети като годни доказателства, установяващи категорично действителното изпълнение на предмета на стопанската операция в процесните фактури. Във фактурите е отразен предмета им и той е свързан със "заплащане по договор за поддръжка и ремонт" и "услуги по поддръжка и ремонт", като информацията в тях не дава конкретна представа какви са договореностите между страните по доставките. Такава конкретизация липсва и в договора за строителство от 02.06.2014 г. между възложителя "Т. Е. Г." ЕООД и изпълнителя и издател на процесните фактури "А. К. П." ЕООД, тъй като е посочено, че последният се задължава да извърши ремонтни СМР на обект "Пейнтбол игрище "Капчето" в гр. Б. При положение, че няма конкретизация на тези СМР, не се установява по какъв начин страните по тези доставки още при подписването на договора са определили общата цена на договорените СМР в размер ориентировъчно на 20 000 лв. с включен ДДС. П. фактурата за заплащане по договор за поддръжка и ремонт се установява, че с анекс на 12.01.2015 г. страните по договора са се споразумели да се извърши отложено плащане и по двете фактури и то да се извърши до 24.01.2015 г. Това означава, че предметът на фактурата за заплащане към момента на издаването й не е осъществен, нито има сигурни данни към издаването й да са започнали или извършени процесните СМР, за които няма и конкретика. Плащането (цялостно или частично) не представлява данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, но законодателят е регламентирал изискуемост на данъка - чл. 25, ал. 7 ЗДДС, респ. възможност за приспадане на ДДС като данъчен кредит при наличие на плащане, но само ако са налице достатъчно доказателства, които да сочат, че са договорени всички елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги да са вече известни и следователно стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане. Както вече се посочи нито в договора, нито във фактурите са ясни точно тези елементи за бъдещата доставка, а и няма категорични данни за тяхното извършване. Неправилно решаващият съд е приел, че е достатъчен протокол, обр. 19, тъй като той не се свързва с други доказателства. От обясненията на управителя на доставчика Р. Г. и от неговите свидетелски показания се установява, че той е неграмотен и че негов приятел, известен само с името И. или К. му е платил 500 лв. за да се регистрира на негово име фирма. Освен това свидетелят е заявил, че не е подписвал никакви документи, следователно не е договарял процесните доставки, нито е подписвал договора за строителство от 02.06.2014 г. или други документи по доставките. Няма и представено по делото пълномощно, че приятелят на Р. Г. И. (К.) да е подписвал документи, относими към процесните доставки, поради което наличието на протокол, обр. 19 сам по себе си не установява реалното изпълнение на доставките, вкл. и за авансовото плащане. В приемателно-предавателния протокол от 25.07.2014 г. е посочено, че доставчикът на процесните фактури е ползвал подизпълнител физическо лице С. М., без да се установява, че такъв подизпълнител страните по доставките са договорили. Не се установява от протокол, обр. 19 - № 2 от 25.07.2014 г., подписан от "Т. Е. Г." ЕООД и "А. К. П." ЕООД каква механизация и за чия сметка е използвана за трамбоване, подравняване, създаване на естествени насипи и подравняване на терена. Освен това в същия протокол е отразено, че е извършена доставка на стоманени тръби и на мрежа и като се имат предвид обясненията в ревизионното производство и показанията пред първоинстанционния съд на управителя на доставчика, съставеният протокол, без да е изяснено от кого е подписан от името на доставчика не установява реално извършени услуги и доставка на стоки (последните не са отразени в процесните фактури). Обстоятелството, че приходните органи не са се позовали на данъчна измама, не означава, че е доказана реалността на доставките. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, а това е довело и до постановяване на неправилно решение с оглед сочените в касационната жалба отменителни основания. По изложените мотиви обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Т. Е. Г." ЕООД срещу ревизионния акт в оспорената му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Въпреки изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на дирекция "ОДОП" - гр. Б. не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като в касационното производство тази страна не е защитавана от юрисконсулт, същият не е подписал касационната жалба, нито е депозирал писмено становище по нея. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение