Решение № 6098 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2010 г.

Решение № 6098 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Лъкидрайв" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Тутракан, ул. "Вела Пискова" № 4 срещу заповед № РД-08-124 от 8.03.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оспорваната заповед министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията отнел, на основание чл. 152, ал. 13 във вр. с чл. 152, ал. 12, предложение второ, чл. 178, ал. 2 от Закона за движение по пътищата разрешение № 1729 от 16.01.2007 г. на жалбоподателя за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства. Жалбоподателят счита оспорваната заповед за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Органът неправилно приел, че второто наказателно постановление е издадено при условията на повторност. Не отчел, че първото наказателно постановление не е влязло в сила към датата на издаване на второто, а наред с това адресатът на първото е различен от това на второто. Именно поради липса на повторност е отменена заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията № РД-01-533 от 27.07.2009 г., с която Ивайло Боянов е заличен от регистъра на преподавателите. Жалбоподателят твърди и нищожност на оспорената заповед - отменително основание по чл. 146, т. 1 АПК. Счита, че е налице изначална липса на основание за издаване на заповедта поради нарушение на процедурата при издаването. Не е спазен срокът за започване на производството - чл. 25, ал. 2 АПК, и срокът по чл. 57 АПК. Сочи, че в хода на административното производство не е уведомен за датата, на която трябва да бъде издаден актът, поради което след изтичането на седмодневния срок твърди, че е налице мълчалив отказ. Същият му дава основание да счита, че органът като е приел възраженията му от 28.07.2009 г., и издал заповедта едва на 8.03.3010 г. е нарушил разпоредбата на чл. 34, ал. 1 АПК. Моли съда да отмени оспорваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Жалбата е подадена от управителя на дружеството - Ивайло Боянов Иванов. Ответникът по жалбата - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, счита същата за неоснователна. Твърди, че на Ивайло Иванов, управител на "Лъкидрайв" ЕООД, ръководител на учебната дейност и преподавател, е издадено наказателно постановление при условията на повторност, поради което и на основание чл. 178, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) е издадена оспорваната заповед. Моли съда да я остави в сила. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. По делото няма представени доказателства за датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят - "Лъкидрайв" ЕООД, притежава разрешение № 1729 от 16.01.2007 г. за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство на територията на Силистренска област. Разрешението е валидно до 16.01.2012 г. Управител на дружеството е Ивайло Боянов Иванов. Същият е и ръководител на учебната дейност и преподавател. На 6.06.2008 г., при извършена от контролните органи проверка, е констатирано, че Ивайло Боянов Иванов, в качеството му на преподавател, допуснал дневното натоварване да превишава 10 м/ч. на 26.02.2008 г. За така установеното нарушение на Ивайло Иванов е издадено наказателно постановление № 19-001055 от 18.06.2008 г. С него, за виновно нарушение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37) му е наложено, на основание чл. 178, ал. 1, т. 6 ЗДП, административно наказание глоба. Постановлението е връчено лично на жалбоподателя на 27.06.2008 г. и на 4.07.2008 г. е влязло в сила. На 12.11.2008 г. на дружеството е извършена комплексна проверка. При проверката не са представени учебни картони, учебен дневник, изпитни тестове и контролни карти от вътрешен изпит на определени курсисти. Установено е също, че на 28.06.2008 г. Ивайло Иванов е нарушил дневната натовареност от десет учебни часа, което нарушение е повторно, с оглед установеното в наказателно постановление № 19-001055. С така извършеното органът приел, че са нарушени чл. 33, ал. 2, предложение 1 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37. За тези нарушения с наказателно постановление № 39-0000229 от 1.12.2008 г. компетентният орган му наложил, на основание чл. 178, ал. 1, т. 10, предложение 1 и чл. 178, ал. 2 ЗДП административни наказания - глоби. Наказателното постановление е връчено лично на Ивайло Иванов на 10.12.2008 г. То е обжалвано по съдебен ред и потвърдено с решение № 36 от 17.04.2009 г., т. е. е влязло в сила. С доклад на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" от 7.07.2009 г. до министъра на транспорта е направено предложение за започване на административно производство за отнемане на разрешението за извършване на обучение за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. С писмо, изходящ на ответника № 10-03-179 от 20.07.2009 г., жалбоподателят - "Лъкидрайв" ЕООД, е уведомен чрез управителя Ивайло Иванов, за започване на административно производство за отнемане на разрешението. По делото няма данни кога е получено уведомлението от жалбоподателя, но с писмено възражение, входящ на министерството на транспорта № 10-03-179 от 28.07.2009 г., жалбоподателят отговорил на полученото уведомление. Във възражението посочил, че съдът, в производството по проверка законосъобразността на издаденото наказателно постановление № 39-0000229 от 1.12.2008 г., неправилно приел, че е налице нарушение, както и че то е извършено повторно. Посочил, че в учебните програми, утвърдени от министъра на образованието, не е посочена горна граница на дневната натовареност на преподавателя, а горна дневна граница на натовареност на обучаемия. Поради това и в съответствие с възможностите, които предоставя Кодекса на труда за удължаване на работното време - чл. 136а, и за допълнителен труд - чл. 113, не е налице нарушение. Петитумът на възражението е за преразглеждане на решението за заличаване от регистъра на преподавателите и неприлагане на чл. 178, ал. 2 ЗДП. Със заповед № РД-01-533 от 27.07.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" Ивайло Иванов е заличен от регистъра на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Тази заповед е оспорена от Иванов по съдебен ред. Служебно известно е на съда, че с решение № 3666 от 15.03.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 6716/2010 г. заповедта е отменена. Със заповед № РД-08-124 от 8.03.2010 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл. 152, ал. 3 във вр. с ал. 12, предложение второ и чл. 178, ал. 2 ЗДП на "Лъкидрайв" ЕООД е отнето разрешение № 1729 от 16.01.2007 г. за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Безспорно е, че съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 13 ЗДП министърът на транспорта е компетентен да отнеме издадено на основание чл. 152, ал. 3 ЗДП разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Основание за отнемане на разрешението е разпореждането или допускането от лицето, получило разрешението, на провеждане на обучение на кандидатите в нарушение на условията и реда, определени в наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и учебната документация по чл. 153, т. 1 ЗДП. Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 ЗДП е Наредба № 37. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37 дневната натовареност на преподавателите не може да надвишава десет учебни часа по теоретично и/или практическо обучение. Нормата е императивна. Следователно в издаден въз основа на законова делегация подзаконов нормативен акт е определена максималната дневна натовареност на преподавателите. С оглед на това позоваването на Кодекса на труда е неоснователно - налице е нормативно регламентирана продължителност на упражняването на дадена дейност, като тази продължителност е в съответствие с разпоредбата на чл. 136, ал. 4 и чл. 136а, ал. 2 от Кодекса на труда. Безспорно е също, че съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ЗДП издаденото разрешение за извършване на правно регламентираната по реда на ЗДП дейност се отнема, когато лицето извърши повторно нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 6 или 10 от същия. Точка 6 визира нарушение на установените с нормативен акт предписания във връзка с материалната база и с изпълнението на учебните програми в учебните форми за подготовка на водачите на моторни превозни средства. Точка 10 визира неосигуряването на контролните органи на достъп до обектите за контрол или отказ да им се предоставят документи, отнасящи се до дейността на контролирания обект. От оспорената заповед е видно, че органът извършил отнемане на разрешението на две самостоятелни правни основания - чл. 152, ал. 12, т. 2 и чл. 178, ал. 2 ЗДП. С оглед на това съдът следва да обсъди законосъобразността на всяко от основанията. По отношение на основанието по чл. 152, ал. 12, т. 2 ЗДП: От доказателствата по делото е безспорно, че на Ивайло Иванов, в качеството му на преподавател в "Лъкидрайв" ЕООД са установени две нарушения на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 37 - на 26.02.2008 г. и на 28.06.2008 г. Ирелевантно за законосъобразността на заповедта, с която е отнето разрешителното за извършено нарушение по чл. 152, ал. 12, т. 2 ЗДП, е дали е налице повторност. Нормата не поставя като условие за отнемането повторното извършване на нарушението. Достатъчно е еднократно установяване на провеждане на обучение в нарушение на условията и реда по Наредба № 37. Такова нарушение е установено още с първото наказателно постановление № 19-001055 от 18.06.2008 г. Това наказателно постановление е влязло в сила на 4.07.2008 г. Същото нарушение е установено и с наказателно постановление № 39-0000229 от 1.12.2008 г., влязло в сила на 17.04.2009 г. Следователно към датата на издаване на оспорваната заповед безспорно е било установено нарушение на чл. 152, ал. 12, т. 2 ЗДП, което дава основание на органа да отнеме издаденото разрешение с оглед разпоредбата на чл. 152, ал. 12 ЗДП. Без правно значение за материалната законосъобразността на това правно основание е факта второто нарушение извършено ли е при условията на повторност. Този факт е релевантен за законосъобразността на наложеното с наказателно постановление № 39-0000229 от 1.12.2008 г. наказание глоба, тъй като същото е определено именно за повторно извършено нарушение. Законосъобразността на това наказателно постановление не е предмет на настоящото съдебно производство. С оглед на изложеното твърденията на жалбоподателя за липса на повторност на нарушението по чл. 24, ал. 1 Наредба № 37 са неоснователни. Органът, като е установил, че жалбоподателят е допуснал провеждане на обучение при нарушаване на дневната натовареност на преподавател, законосъобразно е отнел издаденото разрешително. По отношение на основанието по чл. 178, ал. 2 ЗДП: Визираното в т. 6 на чл. 178, ал. 1 ЗДП нарушение е на установените с нормативен акт предписания във връзка с материалната база и с изпълнението на учебните програми. Предписанията във връзка с материалната база са определени в чл. 5 - 8 на Наредба № 37. Безспорно е, че не е установено нарушение на някоя от тези разпоредби от жалбоподателя. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 37 учебните планове и организационно-методически указания за обучението се определят с учебната документация, утвърдена от министъра на образованието, младежта и науката. Нарушение на съдържанието на учебните планове и организационно-методически указания също не е установено да е извършвано от жалбоподателя. Нормата на т. 6 визира изпълнението на учебните програми, което означава не само спазване на тяхното съдържание, но и на начина, по който се извършва обучението, в т. ч. дневната натовареност на преподавателите. Нарушение на нормативното изискване за дневна натовареност е установено, че е извършено от Ивайло Иванов на 26.02.2008 г., с влязло в сила наказателно постановление на 4.07.2008 г., и на 28.06.2008 г. с наказателно постановление, влязло в сила на 17.04.2009 г. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 33 ЗДП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Видно от доказателствата по делото към датата на извършване на второто нарушение - това от 28.06.2008 г., не е било налице влязло в сила наказателно постановление за налагане на наказание за същото нарушение. Следователно твърдението на административния орган за наличие на повторно нарушение е незаконосъобразно. Вярно е, че наказателното постановление, с което е установено нарушението от 28.06.2008 г., е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. Това решение, с оглед разпоредбата на чл. 84 Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 413, ал. 1 Наказателно-процесуалния кодекс е задължително за органа. С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 144 АПК това решение е задължително и за настоящия съд, но само относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът е обвързан от установеното с влязло в сила съдебно решение нарушение на чл. 24, ал. 1 Наредба № 37, извършено от жалбоподателя. Обвързан е от установената противоправност на деянието и виновност на дееца, но настоящият съд не е обвързан от приетата с влязлото в сила решение повторност на нарушението. Повторността не е елемент на фактическия състав на нарушението, а релевантен за наказанието факт. С оглед на това административният съд не е обвързан от приетото от съда в производството по обжалване на наказателното постановление досежно повторността на нарушението. При установеното, с оглед на изложеното по-горе, че второто нарушение е извършено преди да е влязло в сила наказателното постановление за налагане на наказание за същото по вид нарушение съдът приема, че не е налице повторност. Липсата на повторност на нарушението по т. 6 на чл. 178, ал. 1 ЗДП прави незаконосъобразно постановеното от органа отнемане на разрешението на основание ал. 2 на чл. 178 ЗДП. Видно от изложеното органът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 178, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДП. Извършеното и на това основание отнемане на разрешителното е незаконосъобразно. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед поради изначална липса на компетентност, породена от допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от доказателствата по делото органът действително не се е произнесъл в срока по чл. 57, ал. 1 АПК. Този срок обаче е инструктивен. Изтичането му не води до погасяване на правото на административния орган да се произнесе по поставения пред него въпрос и с оглед на това не прави постановения след срока акт нищожен. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 АПК. Постановеното по реда на Закона за административните нарушения и наказания съдебно решение не задължава административния орган да образува административно производство, още по-малко в срока по чл. 25, ал. 2 АПК. От съдебното решение не следва задължение по закон за издаване на индивидуален административен акт. Правомощие на органа е да реши дали да образува и кога административно производство за налагане на административната принуда. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 34 АПК. Жалбоподателят е бил уведомен за започналото административно производство, видно от отправеното до органа възражение. Той е изразил становището си по събраните доказателства и по направените искания. Неуведомяването му за датата, на която следва да бъде издаден административният акт, макар и нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК не е такова, което да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта, поради което не е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед са частично основателни. В частта, в която е постановено отнемане на разрешителното за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство на основание чл. 178, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗДП заповедта е незаконосъобразна. Тази незаконосъобразност не се отразява на крайния извод за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като отнемането на разрешителното, извършено на основание чл. 152, ал. 12, т. 2 ЗДП е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е валиден и правилен - издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, не противоречи на целта на Закона за движение по пътищата, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което оспорването на "Лъкидрайв" ЕООД следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски. Искане за присъждане на разноски ответникът не е направил, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,