Решение № 4951 от 25.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационната жалба на Миркат ООД, гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Т. Желязков, против решение 5922 от 20.10.2021 г. по адм. д. 11966/2020г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, трето отделение, 63 състав в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ 2018-7219ТД26М-3/21.03.2018 г., издаден от старши инспектор по приходите в отдел "ОП-Подуяне" на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, относно установени задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 7 141,44 лева, от които главница 4 636,21 лева и лихви 2 505,23 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че АССГ е допуснал неправилно прилагане на нормите на чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 171, ал. 1 от ДОПК и несъобразяване със задължителните указания по отменително Решение 13601 от 03.11.2020г. по адм. д. 3991/2020 г. на ВАС, както и Тълкувателно решение 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. 8/2019 г. на ОС на ВАС. Иска отмяната на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отмени АУЗД в посочената по-горе част поради наличието на изтекла 5-годишна давност за задълженията по ЗМДТ за данък върху превозните средства за процесните автомобили за 2012 г. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответната страна - директорът на дирекция "Общински приходи", направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, представлявана от юрк. Савов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на съдебния акт в обжалваната му част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е оспореният АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК 2018-7219ТД26М-3/21.03.2018 г., издаден орган по приходи в Отдел "Общински приходи" Подуяне на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение СФД 18-РД28-95/16.05.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи", направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община. С процесния АУЗД са установени задължения на "Миркат" ООД за данък върху превозните средства за период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. общ в размер на 15 633,82 лв., от които 9 934,81 лв. - главница и 5 699,01 лв. - лихва, начислена към 21.03.2018 г. за притежавани от него 272 бр. леки автомобила. За да постанови решението си АССГ е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон /ЗМДТ/. Първоинстанционният съд е приел, че за част от описаните на стр.2 и стр. 3 леки автомобили не е доказано правото на собственост на "Миркат" ООД, поради което за него не е налице задължение за заплащане на данък по чл. 52 от ЗМДТ. С решението съдът е отменил АУЗД за задължения по чл. 52 ЗМДТ по отношение на "Миркат" ООД в размер на 8 492,38 лева, в т.ч. главница и лихва, като в тази част съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Предмет на касационен контрол в настоящото производство е решението в отхвърлителната част на жалбата на "Миркат" ООД срещу процесния АУЗД относно задължения за данък върху превозните средства за 2012 г. в размер общо на 7 141,44 лв. лева, от които главница 4 636,21 лева и лихви 2 505,23 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството в посочената част, АССГ е приел, че "Миркат" ООД е бил реален собственик на посочените 152 бр. автомобили, поради което е задължено лице по чл. 52 от ЗМДТ. По отношение на въведеното с жалбата до АССГ възражение за изтекла петгодишна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, съдът е приел същото за неоснователно. Във връзка с изричните указания по този спорен въпрос по отменително Решение 13601 от 03.11.2020г. по адм. д. 3991/2020 г. на ВАС в хода съдебното производство пред АССГ са представени и приети с административната преписка Акт за установяване на задължения 319902-1/22.12.2017 г. за "Миркат" ООД за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., който е отменен с Решение СФД18-РД28-41/26.02.2018 г. на директора на дирекция Общински приходи и преписката е върната за ново произнасяне. Съдът е приел, че е започнало ново административно производство, образувано на 02.03.2018 г. по инициатива на административния орган по приходите, с което обект на производството са задълженията на "Миркат" ООД за данък върху превозните средства за посочения период, като с Уведомление рег. ДПД18-ВК66-28 от 02.03.2018 г. по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК дружеството е уведомено за образуваното производство по смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. На 22.03.2018 г. на управителя на "Миркат" ООД са връчени АУЗД 2018-7219ТД26-1/21.03.2018 г., АУЗД 2018-7219ТД26-2/21.03.2018 г. и АУЗД 2018-7219ТД26-3М/21.03.2018 г. /последният предмет на производството пред АССГ/. Крайният извод на първоинстанционния съд, е че не е изтекъл предвиденият 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, както и абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не е спорно, че жалбоподателят е бил собственик на процесните леки автомобили /152 бр./ и с оглед наличието на предпоставките по чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ дължи данък върху превозните средства за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Спорният въпрос се съсредоточава около материално-правния институт на погасителната давност обща и абсолютна, съответно 5 и 10 годишна, както и приложението на относимите правни норми от ДОПК. Общинските вземания за данъци и такси съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК са публични вземания, а според чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ определя срокове за внасяне на данъка върху превозните средства на две равни вноски в рамките на годината, за която е дължим. Поради това давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК относно дължимия данък върху превозните средства за 2012 г. започва да тече на 01.01.2013 г. От друга страна, нормите предвиждащи спирането и прекъсване на давността са процесуалноправни и също регламентирани в ДОПК, като съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година, а съгласно чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК, давността също спира, когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Най-накрая, нормата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК регламентира, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната, а съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Неоснователен е доводът на касатора, че след като 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК е започнал да тече на 01.01.2013 г., следователно е изтекъл на 01.01.2018 г., т.е. преди датата на издаване на оспорения АУЗД. В конкретния случай следва да се посочи, че процесният АУЗД 2018-7219ТД26М-3/21.03.2018 г. е издаден след като по първоначалното производство за установяване на публични задължения на "Миркат" ООД е издаден на АУЗ 319902-1/22.12.2017 г., който е отменен с Решение СФД18-РД28-41/26.02.2018 г. на директора на дирекция Общински приходи и преписката е върната за ново произнасяне. По аргумент на чл. 155, ал. 6 от ДОПК административното производство е едно. Оттук следва, че началният момент на спиране на давностните срокове по отношение на процесния акт е 11.12.2017 г. с издаването на уведомленние по чл. 26, ал. 1 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК до "Миркат" ООД /л. 55 от адм. д. 11966/2020 г./, към който момент не е изтекъл 5-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената норма на чл. 172, ал. 2, изр. посл. от ДОПК, ако актът за установяване на задължение бъде отменен, давността не се смята за прекъсната. Първият АУЗ 319902-1/22.12.2017 г. е отменен с решение на по-горестоящия орган и поради това с неговото издаване давността не е прекъсната. На основание чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността е спряна от образуването на първото административно производство до издаването на втория АУЗД 2018-7219ТД26М-3/21.03.2018 г., тъй като както беше посочено производството е едно и доколкото не е изтекла една година /от 11.12.2017 г. до 21.03.2018 г./. След издаването на АУЗД 2018-7219ТД26М-3/21.03.2018 г. давността е прекъсната и след това започва да тече нов 5-годишен давностен срок /по чл. 172, ал. 3 от ДОПК/, който изтича на 21.03.2023 г. Наред с това за времето на обжалване на този АУЗД по административен и съдебен ред на основание чл. 172, ал. 1, т. 4 от ДОПК тази давност отново е спряна. Що се отнася до 10-годишния погасителен давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, то той също започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. по аргумент на чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ по отношение на задължението за 2012 г. този срок отново започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 01.01.2023 г. т.е. към настоящия момент не е изтекла. С оглед изложеното неоснователен е доводът на касатора, че давностните срокове са изтекли. Неоснователен е релевираният довод в касационната жалба, че решаващият съд не се е съобразил със задължителната практика и по-конкретно Тълкувателно решение 7 от 15.04.2021 г. по тълк. д. 8/2019 г. на ОС на ВАС. Разрешените правни въпроси по тълкувателното дело са неприложими към настоящия случай, доколкото се отнасят до института на прекъсване на давността в изпълнителното в хипотезите на чл. 220, ал. 1 от ДОПК /образуване на изпълнително производство/ и съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение