Решение № 9022 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15113/2012 г.

Решение № 9022 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15113/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бортос" ЕООД - гр. София чрез процесуалния му представител адв. Мариана Айдарова срещу решение № 2393/10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1988/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4444-603-1/2.05.2012 г. на началника на митнически пункт "Варна запад", с което са променени клетки 16 "Държава на произход" да се чете Китай, стока № 1, кл. 33 "Тарифен код" да се чете 28046900, А999, кл. 45 "Уточняване" на 79 46123, кл. 46 "статистическа стойност" на 7946123 и кл. 47 "Изчисляване на вземанията" да се поправи на А00 (мито) в размер на 4 370,37 лв., А30 в размер на 15 097,63 лв. и В00 да се увеличи на 19 785,85 лв. и са определени като дължими за вземане под отчет допълнителни разлики до пълния размер на дължимите митни сборове и другите държавни вземания по същата ЕАД за мито А30 - 15 097,63 лв. и ДДС в размер на 3 019,53 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че е доказан произхода на стоката - силиций от Тайван и за нея не се дължи антидъмпингово мито, каквото е дължимо за стоки от Китай. В тази връзка касаторът се позовава на приложения по делото сертификат за произход, удостоверяващ произхода на стоката от Тайван и той представлява официален документ, издаден от компетентен орган, в кръга на неговата служба и има обвързваща материална доказателствени сила и в хода на съдебното производство не е оспорен от ответника. Неправилно според касатора съдът е разгледал преимуществено доклада на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), тъй като от него може да се направи само извод за съмнение, че силицият е от Китай, но не и конкретни данни за това. Изложени са оплаквания, че са неверни изводите на съда и досежно степента на обработка на процесния силиций, както и за допуснати противоречия на обжалваното решение с Общностното законодателство, както и оплаквания за нарушено право на защита на каса тора, тъй като започналото срещу дружеството административно производство е водено в нарушение на основни принципи на административния процес, както и игнориран чл. 26 АПК, като административният орган не е уведомил дружеството за започналото производство. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел, че е налице правно основание за издаване на административния акт. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт на митническия орган, а при условията на алтернативност след отмяна на съдебното решение, делото да се върне за ново разглеждане с указания по прилагането на закона. Направено е искане в касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Айдарова. Ответникът по касационна жалба началникът на Митнически пункт "Варна запад" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител. След съдебно заседание е представено кратко писмено становище без изложени в него съображения за неоснователност на касационната жалба, но с поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е определели стоката, че е от Китай, а не от Тайван. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Бортос" ЕООД срещу митническото решение, описано по-горе, първоинстанционният съд е приел, че процесната стока - силиций е с произход от Китай, а не от Тайван. Съдът се е позовал на представения доклад на ОЛАФ, в който е прието, че от проверката, която е извършена е установено, че процесната стока е с произход Китай и че управителят на "Deltapower Co LTD" при проверката на ОЛАФ е заявил, че силицият е внесен от Китай и е складиран, а впоследствие го е реекспортирал за европейските си клиенти. Обсъдено от съда и Приложение № 12 на доклада на ОЛАФ относно автентичността на сертификата за произход е установено, че дружеството "Deltapower Co LTD" е закрито на 8.12.2011 г. и въз основа на доклада е направен извод, че всички партиди силиций, изнесени от посоченото дружество от месец януари 2008 г. до момента на разследването следва да се считат с произход от Китай и затова са предмет на антидъмпингови мита. Относно обработката на силиций съдът е приел, че "Deltapower Co LTD" не е извършвал процес на пречистване на силиция. В тази връзка съдът се е позовал на решение С-373/08 на СЕС, според което сортирането, стриването и пречистването на силициеви блокове, както и последващото пресяване, отделяне и опаковане на силициеви кристали, получени в резултат на стриването не представляват обработка или преработка, придаваща произход по смисъла на чл. 24 от Регламент 2913/92. Съдът се е позовал и на становището на Евроалидж (Комисия за връзка на промишлеността за феросплави на ЕС), според която пречистване, което би отстранило до 80 % и повече шлака изисква материалът да бъде стрит на прах преди да бъде подложен на химическа преработка за премахване на замърсяванията. За износа на силиций от Тайван същата тази комисия е на становище, че очевидно такъв не е налице, доколкото размера на изнасяните частици е 10-100 мм, поради което и съдът е направил извод, че процесният силиций е бил само измит/изчистен, но не и преработен. Относно възраженията на жалбоподателя, че оспореният пред съда административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съдът ги е счел за неоснователни, като е приел, че мотивите на акта се съдържат и в съпътстващите преписката документи, които са неразделна част от него. За ограничаването правото на защита на жалбоподателя, каквито твърдения са изтъкнати пред съда, последният е приел, че такова не е налице, тъй като няма никакви доказателства представител на "Бортос" ЕООД да е поискал копие от доклада на ОЛАФ и митническият орган да е отказал да му го предостави. Обстоятелството, че м административният акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, не представлява самостоятелно основание за отмяната на административния акт. За неоснователно е прието от съда и доводите, изложени в жалбата, че в оспорения административен акт не било посочено правното основание за досъбиране на антидъмпингово мито, тъй като са посочени разпоредбите на чл. 214, чл. 217, и чл. 221 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92. Обжалваното решение е правилно постановено. Не се спори между страните по делото, че на 28.09.2010 г. с ЕАД 10BG002002H0007678/28092010 е извършен внос на силиций - 22026 кг. с деклариран тарифен код 28046900 90 в кл. 33 с 5,5 % мито, като е посочено от декларатора, че стоката е от Тайван, за което е представен сертификат за произход, като и е посочен износителят на стоката - "Deltapower Co LTD". Впоследствие след вдигането на стоката с разрешение на българските митнически власти е получено писмо от отдел "Разследване" на Тайванската митница с доклад на ОЛАФ, че процесната стока има произход не от Тайван, а от Китай и затова и административният орган, а впоследствие и съдът са приели, че се дължат антидъмпингови мита. Отново в касационната жалба се излагат оплакванията, които представляват повторение и на първоинстанционното жалба, за немотивиране на административния акт, непосочване на правното основание за установяване на допълнителни задължения и нарушено право на защита в административното производство. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло възприема и подкрепя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че такива нарушения не са налице. Административният акт правилно съдът е приел, че е мотивиран, както и че допълнителна мотивировка се съдържа в съпътстващите го документи, което и константната съдебна практика по този въпрос. Налице са и фактически и правни основания в административния акт, поради което неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора: Няма спор, че представения по делото сертификат за произход не е оспорен от ответника пред първоинстанционния съд. Това обаче не го прави обвързващ с материална доказателствена сила официален документ, тъй като този сертификат още в административното производство е оборен с доклада на ОЛАФ, който официален документ, представен по линията на международното сътрудничество и със становището на Евроалидж, от които и съдът е направил законосъобразни изводи, че е доказано, че произхода на процесната стока е от Китай, а не от Тайван. Не е доказано от каса тора, че стоката е преработена, за да се приеме, че нейния произход е от Тайван. В тази връзка правилно съдът се е позовал на решение по дело С-373/08 на СЕС, което е цитирано и в доклада на ОЛАФ и според което пресяването, сортирането и пречистването не представляват обработка. Твърденията за трошене, пресяване и препакетиране по смисъла на цитираното решение на СЕС в Люксембург не представлява преработка на процесния силиций, за да се приеме, че неговия произход е от Тайван, а не от Китай - чл. 24 от регламент 2913/92. Изводът на съда, че процесния силиций е бил само измит/изчистен кореспондира с възприетото решение на СЕС, което доказва, е не е извършена преработка и следва да се приложи антидъмпинговото мито от 19 %. Относно възражението на касатора относно допустимостта на доклада на ОЛАФ като доказателство, то е неоснователно. Наистина само в чл. 127 НПК е уредено, че докладите на ОЛАФ представляват писмени доказателствени средства, но като се има предвид правната уредба на тези доказателства в Регламент № 1073/1999 г. и неговото пряко приложение, няма пречка да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, които имат овързваща материална доказателствена сила. В този смисъл е и цитираното решение по адм. дело № 11032/2011 г. на ВАС, IV отделение, където подробно е мотивирано защо докладите на ОЛАФ представляват допустими писмени доказателства в административното производство. Приложеното от каса тора решение по дело С-173/06 на СЕС е неотносимо към настоящия случай, тъй като процесния внос не е бил при условията на активно усъвършенстване. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са извършени сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника не се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като в касационното съдебно производство тази страна не е представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,