Решение № 14758 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3262/2018 г.

Решение № 14758 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3262/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Арабаджиева, чрез пълномощника й адв. В. Ставрев, против решение № 2148 от 30.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1937/2017 г. на Административен съд - Варна (АС -Варна), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 365 з-2340 от 23.06.2017 г. на началника на отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна. В касационната жалба е релевирано оплакване за постановяване на решението при превратно тълкуване на закона и вътрешни противоречия в мотивите, погрешно третирана доказателствена тежест и необсъждане на всички ключови аргументи в защитната теза на жалбоподателката, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и да бъде отменена атакуваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание. Не се претендират разноски. Ответникът - началникът на отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АС - Варна е законосъобразността на заповед № 365 з-2340 от 23.06.2017 г. на началника на отдел "Разследване" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на Д. Арабаджиева е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателката е назначена на длъжност "младши дознател" в група "Грабежи и сексуални престъпления" на сектор "Криминална полиция" при ОДМВР - Варна, считано от 22.08.2006 г., като последователно е преназначавана на други длъжности, а считано от 01.10.2014 г. е назначен на длъжност "старши разследващ полицай в РУ", отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Варна. Двукратно е награждавана и няма наложени дисциплинарни наказания. Дисциплинарното производство е образувано по повод писмо от 24.02.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Варна, с което е сезиран директора на ОДМВР - Варна за вземане на дисциплинарни мерки по ЗМВР по отношение на жалбоподателката, поради забавяне на разследването по ДП № 213/2016 г. Досъдебното производство (ДП) е образувано на 26.01.2016 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 249, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), за това, че през 2015 г. в гр. Варна подалата сигнал гражданка си е изгубила/била й е открадната дебитната карта и в периода 28.08.2015 г. до 13.10.2015 г. от банковата й сметка са били извършени плащания на покупки от интернет сайтове за онлайн търговия. ДП е възложено на жалбоподателката, като с постановление от 01.08.2016 г. наблюдаващият прокурор е възложил на водещия разследването да изиска оригиналните протоколи на входящия дневник – регистър за получените пратки от "Български пощи" за периода 01.06.2015 г. до 30.01.2016 г. и след получаването му да бъде назначена графологична експертиза за установяване на положени от обвиняемата текст и подписи. Едва на 24.01.2017 г., в деня когато наблюдаващия прокурор е изискал делото, водещият разследването е изискал от "Булпост" процесния регистър. С постановление от 23.02.2017 г. на наблюдаващия делото прокурор, жалбоподателката е отстранена от разследването. Междувременно - на 26.07.2016 г., същата е назначила техническа експертиза, възложена на експерт от НИКК - МВР, която е изготвена значително по-късно - на 23.01.2017 г. По повод писмото на наблюдаващия прокурор е издадена заповед № 365 з-1120/29.03.2017 г. от началник отдел "Разследване" при ОДМВР - Варна за извършване на проверка относно работата на водещия разследването полицай по ДП № 213/2016 г. по описа на Трето РУ Варна. Изискани са обяснения от жалбоподателката, представени на 20.04.2017 г., в които е посочено, че наблюдаващият прокурор е бил уведомен по телефона за назначената техническа експертиза и че вещото лице е много ангажирано, поради което ще изготви експертизата в началото на 2017 г. Посочено е също така, че не е назначена графологична експертиза, тъй като е преценила, че следва първо да бъде изготвена техническата експертиза. Освен това, при получаване на досъдебното производство и след запознаване с материалите по него, е предложила да бъде разпределено на разследващ от група "Икономическа престъпност", тъй като се касае за извършени транзакции от чужда банкова карта, които не са от нейната компетентност. За извършената проверка дисциплинарноразследващия орган - назначената комисия е изготвила справка рег. № 442 р-10879 от 25.04.2017 г., в която е установено, че в периода от 01.08.2016 г. до 24.01.2017 г., жалбоподателката не е изпълнила служебните си задължения по воденото от нея разследване по досъдебно производство № 213/2016 г. по описа на Трето РУ Варна, изразяващи се в неизпълнение на указаните в задължително за изпълнение постановление от 01.08.2016 г. от наблюдаващия прокурор действия, което е довело до необосновано забавяне на разследването. Посоченото е неизпълнение и на служебните й задължения по типова длъжностна характеристика, в която е посочено, че "взема мерки за осигуряване на своевременно законосъобразно и успешно извършване на разследването", "събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина", "при осъществяване на дейността си се ръководи от писмените указания на прокурора във връзка с водените досъдебни производства, като набелязва действията и поредността, в която трябва да се извършат", както и неизпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т. 3, чл. 196, ал. 1, т. 2 и чл. 197 от НПК. Жалбоподателката се е запознала със справката на 26.04.2017 г., удостоверено със саморъчния й подпис. На 03.05.2017 г. е дала обяснения, в които е посочила, че е изчаквала да бъде изготвена назначената от нея техническа експертиза, след което да назначи указаната й графологична експертиза, че е посочила, че ДП следва да бъде разпределено на отдел "Икономическа полиция", както и че за периода от месец ноември 2016 г. до 03.05.2017 г. е приключила в срок над 70 досъдебни производства. Дисциплинарно наказващия орган е издал оспорената заповед, в която е прието, че държавната служителка не е изпълнила своевременно задължително указание на наблюдаващия прокурор, като е бездействала за период от 5 месеца, с което не е изпълнила и основно длъжностно задължение, съгласно типова длъжностна характеристика, описано в справката, което съставлява нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. 1 от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В рамките на съдебното дирене, съдът е събрал и гласни доказателства - разпитал е като свидетел експерта, на когото е възложено изготвянето на техническата експертиза, който е обяснил, че изготвянето на такъв тип компютърна експертиза изисква повече време. Свидетелят е установил, че в края на 2016 г. се е срещал с разследващия полицай и са комуникирали по телефона, във връзка с назначената експертиза. При така установените данни от фактическа страна, съдът от правна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Наложеното дисциплинарно наказание е по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и попада във видовете наказания, изброени в чл. 204, т. 4 от ЗМВР, като длъжността на дисциплинарно наказващият орган - началник отдел "Разследване" при ОДМВР - Варна е ръководна и същият е компетентен орган. Заповедта е в предписаната от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 210 от ЗМВР. Същата е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - двумесечен преклузивен срок от откриване на нарушението, тъй като справката, с която се установява извършеното дисциплинарно нарушение е от 25.04.2017 г., а заповедта е от 23.06.2017 г., като е спазен и едногодишния срок от извършването му. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения - след запознаване със справката служителката е представила обяснения от 03.05.2017 г. по взетото становище на комисията, в които е изложила доводите си относно преценката за допуснати нарушения на служебните задължения. В тази връзка съдът е отхвърлил възражението, че дисциплинарно наказващия орган не се е запознал с обясненията на жалбоподателката, тъй като видно от текста на обжалваната заповед, органът е посочил, че от страна на Арабаджиева е подадено обяснение, както и че същата се е запознала на 26.04.2017 г. с изготвената справка от комисията. Дисциплинарно наказващия орган е посочил и мотивите на наказаното лице относно извършеното дисциплинарно нарушение, което опровергава възражението. Съдът е приел, че заповедта е фактически и правно мотивирана, като в изготвената от комисията справка са изложени подробно фактите и обстоятелствата, които са установени и доказателствата, които обосноват приетото, че действително е извършено дисциплинарното нарушение, като изводите се подкрепят от събраните доказателства и преценката на ДРО е обективна и безпристрастна. Налице е нарушение на задълженията по длъжностна характеристика, както и тези по чл. 234 и сл. от НПК, като не са спазени сроковете за разследване. Категорично е установено и неизпълнението на задължителните указания на наблюдаващия прокурор. От доказателствата, в това число и от гласните - показанията на вещото лице, са опровергани част от твърденията на жалбоподателката. Съдът е обсъдил всички възражения от защитната теза на жалбоподателката като е посочил, че липсва обективна пречка за неизпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор и бездействието за процесния период – 01.08.2016 г. до 24.01.2017 г., с което се е забавило изясняването на извършеното престъпление и неоправдано се е забавило производството. Неизвършването на процесуални действия по възложени проверки, попадащи в кръга на служебните задължения правилно е квалифицирано като нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съответно установеното поведение на жалбоподателката представлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл първо от ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения се налага дисциплинарно наказание "порицание", с което правилно е приложен и материалния закон. По тези съображения жалбата е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът превратно е тълкувал закона и в мотивите му има вътрешни противоречия. Възражението е общо, като не се сочи кои изводи на съда не могат да бъдат споделени, като неподкрепени от доказателствата по делото, или изградени в противоречие с правилата на логиката или на закона. Не се сочи кои материални норми са нарушени. Съдът изключително подробно е обсъдил всички данни и доказателства, в това число и събраните по искане на жалбоподателката, като всеки един от приетите от него за установени факти е подкрепен от доказателствата. В тази връзка не е налице и твърдяното нарушение за погрешно третирана доказателствена тежест. Всяко едно от възраженията в жалбата е подробно обсъдено и със съответни на закона мотиви е отхвърлено. В касационната жалба се сочи, че не са обсъдени надлежно възраженията в жалбата, но не се сочи кое "ключово" възражение не е обсъдено. При внимателно проследяване на твърденията в първоначалната жалбата пред АС - Варна, както и доводите в представената писмена защита от жалбоподателката и съдебното решение е видно, че всички възражения относно компетентността на дисциплинарнонаказващия орган, извършване на проверката от ненадлежна комисия, незапознаване на ДНО с обясненията на служителката по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, относно изискуемото минимално съдържание на заповедта, за допуснати съществени нарушения на дисциплинарното производство, неизвършване на нарушението, необоснованост на наложеното наказание, са подробно и задълбочено обсъдени. Съдът е извършил и дължимата служебна проверка по чл. 168 от АПК, като е обсъдил всички основания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е с изискуемото от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР съдържание, изложените са фактическите и правни основания за налагане на наказанието, като в справката, установяваща нарушението и нарушителят са изложени подробно всички факти, подкрепящите ги доказателства и тяхната правна квалификация, спазени са сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за издаване на заповедта, спазени са изискванията на закона за уведомяване на дисциплинарно привлеченото лице и даване на възможност на същото да представи обяснения и възражения, в това число и по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като са охранени правата му на защита. Правилно е прието и съответствие на заповедта с материалния закон, като поведението на жалбоподателката правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, за което нарушение съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР е предвидено налагането на дисциплинарно наказание "порицание". Същото е наложено за минималния срок от шест месеца, поради което правилно са отхвърлени и възраженията относно неизвършване на дължимата от ДНО преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Изводите на решаващия съд напълно се споделят от настоящата инстанция, същите са съответни на описаните по-горе доказателства, както и на нормите на материалния закон и не следва да бъдат преповтаряни. Решението не страда от сочените в касационната жалба пороци, които не са конкретни, както и от такива, които да са констатирани при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,