Решение № 748 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2010 г.

Решение № 748 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10073/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на областния управител на област София против решение № 1944 от 14.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1449 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. Релевират се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му Ответникът по касационната жалба - Милица Христова Николова оспорва основателността на касационната жалба и иска решението на Административен съд - София град да се остави в сила. Решението е подадено в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил поради противоречие с материалния закон в обжалваната част индивидуален административен акт - заповед № РЛ-030/28.01.2010 г. на областния управител на област София, с която й е признато право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ само за шест месеца, вместо за 11 месеца и 4 дни - колкото е установената по делото продължителност на репресията спрямо нея. Съдът, след като в съответствие с съдопроизводствените правила, е отделил спорното от безспорното по делото, е приел, че жалбоподателката е правоимащо лице по см. на чл. 6 от закона. Спрямо нея репресията е продължила 42 месеца и единадесет дни. Позовавайки се на нормата на чл. 6 от ЗПГРРЛ, съдът е приел, че неправилно е определено обезщетение само за шест месеца, след приспадане на полученото преди това обезщетение. Разликата в размера на обезщетението следва да се изчисли съобразно разликата в периода, за който на лицето се полага обезщетение, а именно за целия период на репресия. Съдът се е обосновал с обстоятелството, че искането за заплащане на пълния размер на обезщетение за репресията "изселване" е подадено преди прилагане на нормата на § 1, т. 2 от Наредба по прилагане на чл. 4 от закона. Решението е правилно. Съдът е съобразил обстоятелството, че на разпоредбата на § 1, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона, ограничаваща възможността да се получи обезщетение за не повече от 36 месеца, не е придадено изрично обратно действие, поради което в съответствие със законовия текст на чл. 6, регламентиращ обема на субективното право на обезщетението - за целия период на репресията, при приспадане на полученото вече обезщетение, правилно е приел, че жалбоподателката има право а получи обезщетение за репресия, продължила 42 месеца и 11 дни, след приспадане на получените вече на това основание суми. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да се остави в сила, поради което,