Решение № 3095 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2008 г.

Решение № 3095 от 9.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10545/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Благоевград, чрез управителя Ангел Стоянов, против решение № 667 от 11.07.2008 г., постановено по адм. дело № 432 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Благоевград, с което е изменен акт за установяване на публично държавно вземане № 19 от 22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград" по отношение размера на дължимата сума за водовземане по разрешително № 400260 от 01.04.2005 г., която е намалена от 20 672, 88 на 18 759,46 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът в противоречие с установената фактическа обстановка е направил своите изводи и не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което погрешно е приел, че неправилно оформените платежни нареждания за дължими суми са равнозначни на липса на плащане на същите суми. По подробни съображения в този смисъл моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като се отмени обожаваният акт. Ответникът - Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград", оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - Благоевград, е изменен акт за установяване на публично държавно вземане № 19 от 22.02.2008 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район-Благоевград" по отношение размера на дължимата сума за водовземане по разрешително № 400260 от 1.04.2005 г., която е намалена от 20 672, 88 на 18 759, 46 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган - директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - гр. Благоевград, по силата на чл. 195б, ал. 1, чл. 194, ал. 1 и § 9 от ЗВ, установяващи заплащането на такси за водоползване, когато използването на водите се осъществява въз основа на издадени разрешителни или без основание. Приел е, че жалбоподателят не е представил платежни и други счетоводни документи, доказващи, че е превеждал суми за таксата, дължима по разрешително, издадено на негово име - № 400260 от 1.04.2005 г. С оглед установеното от вещото лице, че за периода от 25.05.2004 до 31.12.2006 г. дължимите такси за водоползване са неправилно изчислени, съгласно установената в тарифата формула е изменил обжалвания пред него акт, като е намалил този размер. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които са в съответствие с приложимите материалноправни норми. Възраженията, които се поддържат с касационната жалба, са същите, поддържани и с първоначалната жалба пред първоинстанционния съд, които са били обсъдени от съда и на които са дадени законосъобразни отговори, които се споделят и от настоящата инстанция. В Закона за водите се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и т. 2 от този закон за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. Безспорно е в случая, че размерът на дължимата такса за водоползване с обжалвания АУПДВ е определена въз основа на посочените нормативни актове и Тарифата за таксите за правото на водоползване. Пред настоящата инстанция, както и в производството пред административния съд, жалбоподателят оспорва акта, като поддържа, че таксата е определена неправилно и че той е заплатил същата. Първоинстанционният съд е разгледал това възражение и въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото е достигнал до обоснования извод, че правилно административният орган е определил таксата за водоползване по издаденото разрешително, с изключение на размера, установен от вещото лице, касаещ неправилното изчисление, поради което е изменил акта и намалил сумата от 20 672, 88 на 18 759, 46 лева. Неоснователно е възражението за неправилно прилагане на правната норма относно изчисляването на таксата, тъй като няма спор, че измервателни устройства не са монтирани, поради което таксата за водоползване е изчислена въз основа на категорията вода, посочена в разрешителното, и при изчисляването на таксата е съобразена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, съгласно която до монтирането на работещи и отговарящи на нормативните изисквания измерващи устройства таксата се изчислява на базата на разрешения годишен воден обем. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза съдът обосновано е приел за недоказани възраженията на жалбоподателя срещу акта във връзка с твърденията му, че са заплатени такси по разрешителните - предмет на оспорения АУПДВ. Изрично в заключението на вещото лице е посочено, че претендираните суми не са платени от дружеството жалбоподател. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,