Решение № 504 от 24.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1713/2014 г.

Решение № 504 от 24.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1713/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на внохд. № 812/2014 г. на Окръжен съд - гр. Варна и нохд. № 1777/2014 г. на Районен съд - гр. Варна, образувано по искане на осъдения В. А. И. В съдебно заседание искането, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, тъй като не са налични сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и са правилни изводите на инстанционните съдилища, че държаното от осъдения високорисково наркотично вещество, макар и малко като количество и стойност, се отличава с разнообразие и асортимент, което сочи на квалификация по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 15.09.2014 г. постановено по внохд. № 812/2014 г. на Окръжен съд - гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 1777/2014 г. на Районен съд - гр. Варна, с която подсъдимия тогава В. А. И. е признат за виновен в това, че на 24.01.2014 г. в [населено място] без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества-метамфетамин и марихуана, всичко на стойност 39,79 лв., поради което и на основание чл. 354а ал. 3 т. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 НК съдът не е наложил наказанието глоба. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения И.: Защитата на осъдения възразява, че "превратно са тълкувани доказателствата по делото ... направените изводите по фактите са неправилни и неаргументирани. Оценката на доказателствения материал по никакъв начин не налага извода, касаещ квалификацията на деянието. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК - да обсъди всички възражения на защитата ... решението е без същински мотиви. Неправилно е приложен закона, защото вярната квалификация на извършеното е по чл. 354а ал. 5 НК. Доводите са неоснователни и това е така защото: Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК - подсъдимия тогава И., е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил доказателства за тези обстоятелства да не се събират. Съдът е констатирал, че това признание се подкрепя от доказателствата по делото, приобщил е събраните на досъдебното производство такива, и правилно в мотивите се е позовал на тях. В това производство - по Глава двадесет и седма НПК - "допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт" (ТР № 1/2009 г. на ОСНК т. 8.1). Очертаните в обвинителния акт фактически положения, по никакъв начин не сочат на маловажност на случая, а напротив - броя на пакетчетата и разнообразния асортимент на високорисковите наркотични вещества държани от осъдения, по скоро сочат на по тежка квалификация от приетата от обвинението. Без основание е и оплакването за липса на мотиви към въззивното решение. Вярно е, че мотивите са малко пестеливи, но това се дължи на факта, че производството пред първоинстанционния съд, както бе посочено по горе е протекло по реда на Глава двадесет и седма НПК. Вярно е също, че въззивния съд подробно е посочил основанията, поради които не приема направените във въззивната жалба доводи. Възражението за "маловажност" на извършеното, е правен и пред двете инстанционни съдилища, и след като подробно е обсъдено, правилно е оставено без последици. При правилно и безпротиворечиво установените факти и закона е приложен правилно. На инкриминираната дата и място, без съответно разрешително, осъдения И. е държал високорискови наркотични вещества и по този закон и осъден. Наказанието на осъдения е определено при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК, съобразена е и нормата на чл. 58, ал. 4 НК, и е достатъчно и справедливо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането на осъдения И. за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение