Решение № 9500 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2018 г.

Решение № 9500 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5498/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на адв. В. Стоянов в качеството му на процесуален представител на Т. Кузманов, понастоящем в затвора Пазарджик против решение № 89 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 774 по описа 2017 г. на Административен съд - Пазарджик в частта му с която искът на Т. Кузманов против ГД "ИН" над уважената част от 200 лв. е отхвърлен. Релевира оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закони необоснованост досежно определения размер на обезщетение - чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съденият акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е частично основателна. С решение № 89 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 774 по описа 2017 г. на Административен съд - Пазарджик съдът е уважил частично до размер на 200 лв. исковата претенция на на Т. Кузманов против ГД "ИН" за заплащане на обезщетение за понесени неимуществени вреди произтичащи от лошите условия в затвора Пазарджик и отхвърлил в останалата част исковата претенция до предявения размер от 3000 лв. В отхвърлителната част съдебното решение е обжалвано по касационен ред. Доколкото срещу осъдителната част на съдебния акт от ГД "ИН" не е подадена касационна жалба и решението в тази част е влязло в сила, настоящата инстанция следва да приеме, че исковата претенция се счита за доказана по основание. Предмет на обсъждане в настоящото производство е правилността на решението, с което е определен размерът на обезщетението над уважената част от 200 лв. Въз основа събраните по делото доказателства съдът е приел, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тези законови гаранции са реализирани в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода и задържане под стража. Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Безспорно по делото е установено, че ищецът е постъпил в Затвора Пазарджик на 17.02.2016 г., където пребивава и до момента и е бил настанен през посочените по-горе периоди в спални помещения с № № 206, 807, 805 и 909. През през периода от 17.02.2016 г. – 11.03.2016 г. и от 16.07.2017 г. до настоящия момент ищецът е пребивавал в спално помещение № 206 и № 909, където лишените от свобода са разполагали съответно с 4.50 кв. м. и 4.00 кв. м., по предоставена справка от Затвора Пазарджик /лист 38/. През останалия период от 11.03.2016 г. до 03.04.2016 г. и от 03.04.2016 г. до 16.05.2017 г. /около 14 месеца/ е пребивавал в спални помещения № 807/36.42 кв. м. на тринадесет лишени от свобода или по 2.80 кв. м. на човек/ и № 805/13.94 кв. м. на шест лишени от свобода или 2.ЗЗ кв. м. на човек/, тоест лицата са разполагали с не повече от 3 кв. м. площ. Със санитарен възел с течаща вода разполага единствено спално помещение № 807, а в останалите с № 206, 805 и 909 ползвали съответно тоалетната на спални помещения № 207, 806 и 908, които са преходни. Тоест ищецът е имал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. От гореизложеното е видно, че през една част от посочения период ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение "Нешков и други срещу България", съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основни те свободи. От разпита на допуснатите по делото свидетели безспорно се установява, че помещенията в които ищецът е бил задържан са с изключително лоши хигиенни и битови условия, но лишените от свобода са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода. Същите са имали възможност по всяко време на деня, когато няма проверка да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода. Хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването. Според разпитаните по делото свидетели, от администрацията на Затвора периодично са им предоставяни препарати за почистване, както и са извършвани мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, което се установява и от представените писмени доказателства – протоколи от фирмите изпълнители на услугата. Касационният жалбоподател е пребивавал в посочените по-горе условия, които като фактически установявания са посочени в съдебния акт и се възприемат изцяло от настоящата инстнация на осн. чл. 220 АПК, в продължение на 14 месеца. Определеното обезщетение от 200 лв. се явява занижено, поради което следва да се увеличи с още 500 лв. и до размер на 700 лв. общо. С оглед на всички фактически обстоятелства, които са изяснени по безспорен начин следва да се направил извод, че дължимото обезщетение следва да бъде в размер на 700 лв., до какъвто размер исковата претенция следва да се уважи. С оглед на изложеното, Върховният административен съд