Решение № 4501 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2017 г.

Решение № 4501 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила определение № 114 от 11.07.2016 г., постановено от Административен съд П. по адм. д. № 319/2016 г., оставено в сила с определение № 9767 от 19.09.2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение по адм. д. № 10182/2016 г. Е. Б. В. от гр. П., се позовава на нормата на чл. 239, т. 5 от АПК, като твърди, че производството в което е постановен актът чиято отмяна желае, е образувано по нередовна негова жалба. Тази нередовност не е констатирана от съда, не му е дадена възможност да отстрани нередовността, поради което първоинстанционния съд е прекратил производството пред себе си, без да е изпълнил задължението си си по чл. 158, ал. 1 АПК - съда фактически е лишил молителят от възможността да участва в делото. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител- юрисконсулт Дойчинова, в писмено становище, оспорва молбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски Като прецени доводите на молителя и данните по делото петчленният състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО и разгледано по същество за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С първото атакувано определение № 114 от 11.07.2016 г., постановено по адм. дело 319/2016 г. АС-П. е оставил без разглеждане жалбата на В. против резолюция на директора на Главна дирекция "Следствени арести", обективирана на последната страница на справка с рег. № 2979/18.10.1999 г. и е прекратил производството. Изводът на този съд е, че оспорената резолюция не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване. Същата е поставена върху справка, част от дисциплинарно производство приключило с окончателен акт- заповед за дисциплинарно уволнение на В. Именно този индивидуален административен акт е оспорен от адресата му и с окончателен съдебен акт е потвърден. Прекратителното определение на АС-П. е оспорено пред Върховния административен съд и потвърдено с определение № 9767/19.09.2016 г., постановено по адм. дело 10182/2016 г. Касационната инстанция е споделила извода, че се касае за акт, който не притежава белезите на индивидуален административен съд, доколкото оспорената резолюция не обективира властническо волеизявление. Касае се за изразено становище на административен орган, направено в хода на административна процедура по издаване на индивидуален административен акт. Молителят е предявил искането си за отмяна на влезли в сила определения на основание чл. 239, т. 5 от АПК. По силата на тази норма съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; В конкретния случай молителят твърди, че производството е образувано по негова нередовна жалба- липса на преписи от нея и приложенията й за ответните страни, поради което ответниците не са запознати с жалбата и не са изразили становище по същата, а първоинстанционния съд, вместо да констатира този недостатък и да поиска от жалбоподателя отстраняването му - директно е прекратил производството. Така формулираното от оплакване не съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 от АПК. В случая правата на В. не са нарушени. АПК задължава съдът да извърши проверка за редовност и допустимост на жалбата. В случая, проверката е ограничена до нейната допустимост. Формално, липсва констатация за извършена проверка за редовност на жалбата. В конкретния спор обаче, същото е ирелавантно. Редовността на жалбата/ липсата на приложения към същата/ по никакъв начин не рефлектира върху допустимостта й. Напротив, с оглед процесуална икономия - съдът е разгледал допустимостта на жалбата и констатирайки, че същата е насочена срещу акт неподлежащ на съдебно оспорване е прекратил производството, вместо самостоятелно и последователно да разгледа редовността на жалбата и при констатиране на недостатъци да даде срок за отстраняването им- и едва ако последните бъдат отстранени - да пристъпи към разглеждане на жалбата, с оглед изискванията й за допустимост. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза не са налице основания за отмяна на влезлите в сила съдебни определения. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Втора колегия