Решение № 1598 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2012 г.

ВАСIII отделение04.02.2013 г.докладчик т Ваня Пунева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 615 от 10.02.2012 г. по адм. дело № 10632 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с което е отменено решение № 557 от 20.10.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците относно постановеното отхвърляне на молбата на Шахин Абриз - гражданин на Ирак, за предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Шахин Геймати Абриз - гражданин на Ирак, против решение № 557 от 20.10.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците, с което му е отказан хуманитарен статут. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1598 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4190/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 87 ЗУБ е образувано по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) против решение № 615 от 10.02.2012 г. по адм. дело № 10632 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с която е отменено административно решение № 557 от 20.10.2011 г. относно постановеното отхвърляне на молбата на Шахин Геймати Абриз - гражданин на Ирак, за представяне на хуманитарен статут и делото е върнато за ново произнасяне на административния орган при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. Ответникът - Шахин Геймати Абриз - гражданин на Ирак, чрез адв. Димитрова оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК касационна жалба е основателна. С обжалваното съдебно решение съдът в производство по чл. 87 ЗУБ е отменил по жалба на Абриз административно решение № 557 от 20.10.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по прилагането на материалния закон. Съдът е приел, че административното решение е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при допуснато нарушение на приложимия материалния закон. Счита се, че административният орган се е позовал на справка 1271/16.03.2011 г. която е издадена преди 7 месеца преди постановяване на решението, поради което не е извършен задълбочен и подробен анализ на ситуацията в Иран. Така допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до необоснован извод на административния орган относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗУБ. Съдът се е позовал и на факта, че не е проведено ново интервю и не са изпълнени задължителните указания на съда, върнал преди това преписката за произнасяне относно хуманитарния статут. Решението е неправилно и незаконосъобразно. Постановено е при допуснати нарушения на процесуалните правила, предвид избирателната преценка на събраните доказателства и игнориране значението на част от тях, в резултат, на което материалният закон е приложен неправилно. Видно от установената фактическа обстановка необоснован се явява и изводът на съда за незаконосъобразност на обжалвания отказ на зам.-председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя Шахин Геймати Абриз, гражданин на Иран. Разпоредбите на чл. 9 от ЗУБ следва да се преценяват съобразно заявените от чужденеца обстоятелства в бежанската му история. Предвид тяхната непоследователност и противоречивост същите не следва да бъдат кредитирани като достоверни, както основателно е приел административният орган в обжалвания отказ. В тази връзка не е съобразен фактът, че жалбоподателят не би могъл да напусне легално страната при съществуващия строг граничен контрол, ако официалните власти са го считали за неблагонадежден (л. 140 интервю от 9.03.2009 г.). Освен това, от проведените интервюта не може да се заключи, че за него съществува реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт, което да го е принудило да предприеме действия за оставане извън страната на произход. Несъмнено е, че обстановката в Иран не се определя като вътрешен въоръжен конфликт по критериите на Женевската конвенция, поради което не намират приложение нормите на международното хуманитарно право. Според Общия чл. 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. - съставна част на международното хуманитарно право (за въоръжените конфликти), по които България е страна, немеждународен (вътрешен) въоръжен конфликт е налице, когато съществува "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата". Дефиницията за вътрешен въоръжен конфликт се прилага в международното хуманитарно право, когато конфликтът е между въоръжените сили на държавата и бунтовнически въоръжени сили или между две бунтовнически въоръжени сили, които имат характеристиките на въоръжена армия и които осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна, и които са в състояние да извършват и поддържат военни операции. Ако тези критерии не са изпълнени, не е налице въоръжен конфликт и международното право относно въоръжения конфликт не се прилага. Международен въоръжен конфликт е налице, когато се прибягва до насилие между държавите чрез употребата на въоръжените сили на държавите. Неправдоподобни са и изявленията на чужденеца за твърдяното физическо насилие от полицейските органи през 1979 г., в резултат на което се е стигнало до ампутация на едната му ръка. Освен, че лицето няма ясен спомен за това поради ниската си възраст и се основава на разказ на майка му, съществува непреодолимо противоречие и в начина, по който е извършено изтезанието (л. 74 - интервю от 3.08.2009 г.). Различен е и представеният разказ пред комисията от Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезания - АСЕТ. Що се касае до твърдените арести, то същите са за криминални обвинения, поради което са неотносими към предоставяне на претендираната субсидиарна закрила. Показателен за неоснователността на поискания хуманитарен статут е и фактът, че жалбоподателят е посетил България и през 2004 г., но тогава не е заявил подобна претенция, от което следва, че мотивите му са от икономически характер, косвено потвърждение за което е и участието му в регистрирането на търговска фирма през този период. С оглед тази фактическа установеност, правилно административният орган е счел, че както общата ситуация в Иран, така и конкретната история на жалбоподателя не попада в приложното поле на чл. 9 от ЗУБ. Противно на изразеното в съдебното решение становище, административният орган е изложил подробни съображения за причините, поради които приема за неотносими към случая констатациите в издаденото удостоверение от АСЕТ. В тази връзка е отчетено, че експертното заключение, освен че се основава единствено на изявления на чуждия гражданин, без представяне на каквито и да са медицински документи, сочи единствено за медицинските и психологически последици от преживяното, но не и за даване на оценка за обстановката в Иран и наличието на унизително и нечовешко отношение към гражданите на тази страна. В този смисъл са изпълнени дадените указания в отменителното решение на ВАС /№ 9991/05.07.2011 г. по а. д. № 4546/2011 г., 5-членен състав/. Административният орган изцяло се е съобразил с указанията на съда, а именно обсъдил е удостоверението на АСЕТ и цитираната в решението на ВАС справка № 1271 от 16.03.2011 г. (л. 13) по отношение на обстановката в Иран. Неправилна е и констатацията на съда, че след връщане на преписката за ново произнасяне административният орган е следвало да проведе ново интервю с кандидата. Както основателно е отбелязано в касационната жалба, неговата липса не обуславя съществено нарушаване на административната процедура и конкретно на чл. 63а от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба при нужда административният орган може да проведе ново интервю, т. е. преценката е предоставена на самия административен орган. По изложените съображения решението следва да бъде отменено при условията на чл. 227, ал. 1 от АПК и делото се реши по същество, като жалбата на Шахин Геймати Абриз бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, АПК, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1