Решение № 3636 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2013 г.

Решение № 3636 от 14.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 175, ал. 1 от АПК. Образувано е по искане на пълномощника на Общински съвет Разград адв. Димитрова, с което моли съда да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1081 от 28.01.2014 г. по настоящото дело, като в съдържанието на решението и в диспозитива на същото да се поправи неточността относно годината на оставеното в сила съдебно решение, като вместо датата "19.06.2012 г." се изпише "19.06.2013 г.". Ответниците по молбата - не вземат становище по искането за поправка на явна фактическа грешка. Постъпила е молба и от Георги Милков Димитров, ответник по касационната жалба, чрез пълномощника му адв. Борисов по реда на чл. 143 от АПК във вр. с чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските за адвокатски хонорар пред касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на Общински съвет гр. Разград, с което се иска същата да бъде оставена без уважение поради непредставяне на списък с разноските по чл. 80 от ГПК, а алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с искане да бъде присъден размерът съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният административен съд, седмо отделение, счита молбата чл. 175, ал. 1 от АПК и молбата по чл. 248 от ГПК за допустими и основателни. При извършената проверка на решение № 1081 от 28.01.2014 г., постановено по настоящото дело, настоящият състав констатира, че на стр. 2, абз. 5 от съдебния акт и в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка, като датата на обявяване на решение № 30 по адм. дело № 27/2013 г. на Административен съд Разград е 19.06.2013 г., а не 19.06.2012 г. Касае се за допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, която може да бъде отстранена, както по искане на страна по делото, така и по почин на съда. За наличието й е важно несъответствието между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, което в случая се установи по безспорен начин. От изложеното следва, че допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена чрез поправка в текста и в диспозитива на решение № 1081 от 28.01.2014 г. по настоящото дело, като датата на обявяване на решение № 30 по адм. дело № 27/2013 г. на Административен съд Разград следва да се счита "19.06.2013 г.". Предвид изхода на спора по адм. дело № 11012/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е основателна молбата на ответника по касационната жалба Георги Димитров за допълване на решението в частта за разноските. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е направена своевременно в съдебното заседание на 9.12.2013 г., по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 04.12.2013 г., от който се установява, че целият претендиран размер от 500 лв. е платен в брой. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е несвоевременно направено, поради което не следва да бъде взето предвид от съда. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК допуска намаляване на размера на платеното възнаграждение за адвокат поради неговата прекомерност, но при направено възражение за това до приключване на устните състезания по делото, което в случая не е направено от пълномощниците на касационния жалбоподател. Този извод следва от акцесорния характер на отговорността за разноски, чието възлагане е обусловено от изхода на спора по същество. Поради това, след постановяване на съдебното решение възможността за разглеждане на несвоевременно предявено възражение за прекомерност е преклудирана. Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК и чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, VII отделение,