Решение № 145 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5802/2007 г.

Решение № 145 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5802/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК . В. Г. Н., Л. В. Д. и Р. В. П. са подали касационни жалби срещу решение № 83 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 1* от 2004 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 2.08.2003 г. по гр.д. № 2* от 1998 г. по описа на Софийския градски съд и е уважен предявеният от В. Н. К. против касаторките В. Г. Н., Р. В. П. и Л. В. Д. и Л. Г. П. иск по чл. 7 ЗВСВОНИ. Постъпила е касационна жалба срещу решението и от Л. Г. П.. В касационните жалби се навеждат доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата съобразно изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК, неправилно приложение на материалния закон при определяне компетентността на органа, които е натоварен да се разпореди с държавните жилищни имоти както и необоснованост. Първите трима жалбоподатели подържат и недопустимост на иска предвид липсата на доказателства относно обстоятелството, че наследодателят на ищеца е бил обезщетен единствено с облигации, а не парично поради което не е установена неговата активна легитимация. В съдебно заседание навеждат довод за недопустимост на решението, тъй като с него е потвърдено първостепенното решение, което е с неправилен диспозитив по иска по чл. 7 ЗВСВНОНИ. Ответника В. Н. К. е развил становището си по касационните жалби в представеното възражение. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационните жалби са допустими, защото са подадени от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е довода, инвокиран от В. Г. Н., Р. В. П. и Л. В. Д. за недопустимост на иска поради липса на активна легитимация, тъй като липсата на парично обезщетение в полза на собственика при отчуждаването на имота му по ЗОЕГПНС обосновава активна материално правна, а не процесуална легитимация поради което е относим към основателността, а не към допустимостта на иска. Неоснователен е доводи за недопустимост на решението, поради постановен неправилен диспозитив в първата инстанция за уважаване на иска. В диспозитива към цитираното първостепенно решение изрично се посочва, че се възстановява собствеността по иска по чл. 7 ЗВСВОНИ, което обуславя и извод, че с решението е даден отговор на спорното материално право. С касираното съдебно решение е прието, че сключените договори между държавата, т.е. РНС"В" като продавач и В. Б. Н. и В. Г. Н. като купувачи от 30.06.1969 г. и с Л. Г. П. от същата дата за продажба на два апартамента, които са били обособени от апартамент на петия етаж в жилищната сграда в гр. С., ул. Д. № 10 са нищожни защото е нищожно решението за тяхната продажба, взето от секретаря на РНС"В", който не е притежавал компетентност по чл. 14, ал. 1 от НРПЖДЖФ. Решението за продажба на жилищата като индивидуален административен акт обосновава съгласието на държавата да осъществи продажбата и е част от сложния смесен фактически състав на сделката съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, действаща към 1969 г. Този апартамент е бил отчужден по ЗОЕГПНС от Н. К., който е бил негов собственик тъй като го е изградил върху съсобствено място/ н.а. № 2* т. 10, рег. № 2* н.д. № 1* от 1941 г.; н.а. № 14, т. 16, рег. № 3* н.д. № 2* от 1940 г.; н.а. № 1* т.07, рег. № 1* н.д. № 1* от 1941 г. и н.а. № 1*т.07, рег. № 1* н.д. № 1* от 1941 г. и записки за вписването им / след което го е получил по пътя на доброволна делба, която е била нотариално заверена и вписана през 1945 г. Безспорно е, а е установено и от представеното у-ние за наследници №/а от 13.05.1992 г., че единствен негов наследник е ищеца В. Н. К.. На второ място по делото е представена преписка № 313 от 1948 г. съдържаща решение от 5.11.1948 г. на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС за отчуждаването му, което представлява юридическият факт, при настъпването на който се счита, че имота е преминал в патримониума на държавата. В това решение липсва посочване, че лицето ще бъде обезщетено парично. В последващите документи по преписката също няма данни за такова обезщетяване, напротив с представената сметка № Р* г. изрично е отбелязано, че заплащането ще се извърши в облигации поради което правилно въззивният съд е стигнал до извода, че Н. К. не е бил обезщетен с пари при отчуждаването на апартамента, за който няма спор, че е бил негова собственост при действието на ЗОЕГПНС. Следователно неговия наследник е материално активно легитимиран да предяви иска по чл. 7 ЗВСВОНИ. Спорния и съществен въпрос по делото е решение.ята за продажбата на апартаментите както следва: решение от 18.03.1969 г. и решение от 19.03.1969 г., които са подписани от М. З. - секретар на ИК на РНС "В" представляват ли валиден административен акт, които да обективират съгласието на държавата за осъществяване на продажбата. Извода на въззивният съд, че секретаря не е имал такава компетентност, тъй като с чл. 14, ал. 1 от НРПЖДЖФ императивно е бил определен административния орган е правилен. Представените протокол от учредителна сесия от 9.03.1966 г. и протокол № 21 от 10.12.1968 г. на ИК на П. РНС не делегират компетентност, а разпределят задълженията между членовете на административния колективен орган. За да е налице делегация е необходима заповед от лицето, което е натоварено с функцията на държавен орган и то само в случаите когато закона допуска такова прехвърляне на права. Съставеният административен акт при липса на компетентност е нищожен, която нищожност не може да бъде валидирана от вишестоящият орган, натоварен с проверката, а именно зам. председателя Г. М. на ИК на СГНС, който утвърждава решението. Нищожността на административният елемент от сложния фактически състав на продажбите определя е тяхната нищожност. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Касаторките дължат направените по делото разноски в размер на 300 лв., които са документирани с договор за правна защита и съдействие с. А, № 0* от 6.02.2009 г. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.