Решение № 12815 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4464/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Чобанов заместник-министър на културата, чрез процесуален представител, против решение 472/27.03.2025 г., постановено по адм. д. 5/2025 г. на Административен съд Ямбол, с което по жалба на община Ямбол е отменено Становище с изх. СТ-84-9/04.04.2024 г. на заместник-министъра на културата и преписката е изпратена на Министерство на културата (МК) за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Касаторът твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на жалбата против Становище с изх. СТ-84-9/04.04.2024г. Не претендира разноски. Ответникът Община Ямбол, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение ,Административен съд- Ямбол е уважил жалбата на община Ямбол, като е отменил Становище с изх. СТ-84-9/04.04.2024 г. на зам.министърът на културата и е изпратил преписката за ново произнасяне от МК в съответствие със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На ответника са дадени указания да отстрани установените пороци на становището, да обсъди наведените от жалбоподателя възражения и установените в административното производство факти и извърши самостоятелна обстойна проверка за изясняване на обстоятелствата по жалбата. За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд, образувано по жалба на община Ямбол против Становище с изх. СТ-84-9/04.04.2024 г., издадено от заместник-министър на културата, с което Министерство на културата не съгласува Схема за поставяне на преместваеми съоръжения: 4 бр. дървени навеси за барбекю, бар и маси за хранене в УПИ IX-16, кв, 9, идентичен на ПИ с идентификатор 87374.537.16, находящ се в ЦГЧ на гр.Ямбол, община Ямбол. По силата на Договор за наем 3826/25.10.2022 г. Община Ямбол е предоставила на Директ Кар-14" ЕООД, за временно и възмездно ползване Клуб-ресторант в Къщата музей на Васил Карагьозов"-самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.537.16.4.2 по КККР на гр.Ямбол, представляващ частна общинска собственост. Въз основа на одобрена на 11.01.2023 г. от главния архитект на община Ямбол схема за поставяне на 4 броя дървени навеси за целогодишно ползване в УПИ IX 16, кв. 9 (ПИ 87374.537.16), е издадено Разрешение за поставяне 21382/10.04.2023 г. С Констативен протокол 130/12.07.2023 г. е установено, че схемата не е съгласувана по реда на чл. 56, ал. 4 и чл. 125, ал. 6 ЗУТ, както и по чл. 84, ал. 1 и 2 ЗКН. Поради това, със Заповед РД/02-00729/24.07.2023 г. на главния архитект на община Ямбол е отменено Разрешение за поставяне 21382/10.04.2023 г. Община Ямбол е подала заявление до Министерството на културата (вх. 0800-6597/05.09.2023 г.) за съгласуване на схемата по чл. 83, ал. 1, т. 1, б. г ЗКН, като е представила необходимите документи. Със Становище СТ-84-9/04.04.2024 г. заместник-министърът на културата не съгласува схемата за поставяне на 4-те навеса. Становището е постъпило в община Ямбол на 21.10.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че становището на зам.-мин. на културата е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност съгласно Заповед РД09-520/29.06.2023 г. на министъра на културата, но е незаконосъобразно тъй като е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК. Съдът е констатирал, че органът не е изследвал подробно обстоятелствата по жалбата и не е мотивирал доводите си за постановяване на отказа за съгласуване на инвестиционния проект. Решението е правилно. След подробно обсъждане на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Изводите на съда по приложение на материалния закон се споделят от настоящия касационен състав на Върховния административен съд. Правилни са изводите на съда, че Министерство на културата не е изпълнило задълженията си да извърши самостоятелна обстойна проверка за изясняване на обстоятелствата по жалбата, а също и не е мотивирало доводите си за постановяване на оспорения акт. Основополагащ в конкретния казус е въпросът дали процесните обекти 4 бр. дървени навеси за барбекю, бар и маси за хранене в УПИ IX-16, кв, 9, идентичен на ПИ с идентификатор 87374.537.16, находящ се в ЦГЧ на гр.Ямбол, община Ямбол, притежават качествата на преместваеми по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, както и не е изложил мотиви защо счита, че те не попадат в нейния обхват. В процесното становище липсва каквото и да е обсъждане на възможната преместваемост на процесните навеси/постройки без да губят своята индивидуализация или ако я загубят след демонтаж (разглобяване, разковаване, разлепване, разрязване и/или друга подобна дейност), то дали след преместването им ще бъде възможно да бъдат използвани на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което са ползвани на мястото, от което са отделени. Органът не е обосновал и изводите си, че обектите представляват допълващо застрояване на имотни граници . Правилно първоинстанционният съд е посочил и че административният орган не е изследвал и не е мотивирал твърдението си, че проектното предложение нарушава градоустройствените показатели и в частност изискването за минимална площ за озеленяване от 40%. В оспорения акт се съдържа единствено твърдението, че това е видно , тъй като почти целият двор е покрит с каменна настилка . Споменатото обаче не представлява доказателствена преценка и не отговаря на изискванията на чл. 35 АПК за събиране и анализ на доказателства преди постановяване на административния акт. Липсва яснота как органът е достигнал до извод за несъответствие с градоустройствените показатели, какви фактически данни е използвал, както и дали е извършвана проверка или изчисления въз основа на одобрените устройствени планове. Липсата на подобен анализ и мотивираност на становището представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно задължителното съдържание на мотивите и чл. 84, ал. 13 от ЗКН, според който отказът за съгласуване на инвестиционните проекти в защитени територии за опазване на културното наследство се мотивира писмено. Нарушението на тези разпоредби от своя стана препятства съдебния контрол относно правилността на извършената от административния орган преценка. Правилно съдът е отчел и че въпросите относно нарушения на ЗУТ и ЗКН в предходни инвестиционни процедури (промяна на предназначението и преустройство на склад-сутерен в недвижима културна ценност в клуб-ресторант), са ирелевантни към настоящия спор. Следва да се има предвид и обстоятелството, че евентуалното несъответствие на изградените обекти с одобрения инвестиционен проект също не е предмет на настоящото производство. Преценката относно наличие или липса на такова несъответствие подлежи на установяване в отделно административно производство по реда на чл. 225а или чл. 154 ЗУТ. Поради това, твърденията на административния орган относно липсата на характеристики на преместваем обект на изградените вече конструкции не могат да бъдат съобразени при проверката за законосъобразност на оспореното становище. Съгласно чл.170, ал.1 от АПК, в тежест на административния орган е да установисъществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Настоящият състав споделя изводите на Административен съд - Ямбол, че от страна на административния орган не е изпълнено задължението да се извърши самостоятелна и задълбочена проверка за изясняване на обстоятелствата, приети за установени, а също и не е мотивирал доводите си за постановяване на оспорения акт, поради което издаденото от него становище като незаконосъобразно следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне в съответствие със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на Община Ямбол за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да заплати сумата от 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,