Решение № 281 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2018 г.

Решение № 281 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9723/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане (наименувано "частна жалба") на И. Даскалски за отмяна на влязлото в сила Решение № 3554/20.03.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 3134/2017 г., с което е оставено в сила решението по адм. дело № 417/2016 г. на Административен съд – Стара Загора, отхвърлящо жалбата на Даскалски против Решение № 2153-23-26/31.08.2016 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора за отмяна на разпореждане от 01.03.2016 г. на ръководител "ПО" за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и постановяване на изменение на пенсията, считано от 28.01.2016 г. пожизнено, като е определено изплащането й в съответните размери по периоди.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, не изразява становище по искането.

Искането е допустимо – подадено е от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК и в сроковете по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно.

1. Отмяната по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционно производство, а не обжалване на съдебния акт като редовен стадий от съдебно-административния процес. Евентуалната неправилност на съдебното решение не подлежи на пряка проверка в това производство. Решението е отменяемо при възможно противоречие с действителното правно положение, а предпоставка на извода за съществуването му са единствено пороци от обхвата на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК.

1. Искането е обстойно аргументирано с доводи, които не могат да бъдат обвързани с конкретни основания за отмяна по чл. 239 АПК.

По същността си позицията на молителя е израз на недоволството му от размера на средномесечния осигурителен доход за страната и величината на индивидуалния коефициент, които имат отношение към преизчисляването на пенсията. Тези въпроси са били предмет на обсъждане при проверката на законосъобразността на решението за изменение на пенсията и са свързани с правилността на първоинстанционното, респ. на касационното решение по спора. Затова повторното им изследване, вън от преценката на евентуални основания по чл. 239 АПК, е недопустимо в настоящото производство.

1. Представените с искането таблица за ръста на средния месечен осигурителен доход за страната в периода от 2006 г. до 2017 г., както и разпореждане на пенсионния орган от 29.01.2018 г. за преизчисляване на личната пенсия от 09.01.2018 г., не представляват "нови" писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, за да се преценява въобще дали са от съществено значение за делото.

Спорът относно меродавния за размера на пенсията среден месечен осигурителен доход е решен окончателно със съдебното решение, чиято отмяна се иска, а разпореждането за изменение на пенсията е нов административен акт, отнасящ се до размера на пенсията за период, различен от изследвания по приключилото дело, и подлежащ на самостоятелно обжалване.

1. Противоречащо на правопорядъка е искането на молителя за признаване от 5-членния състав на ВАС на "личния му изготвен Правилник за приложение на КСО" и съответен по-висок индивидуален коефициент, а претенцията за осъвременяване на пенсията за 2018 г., освен че е неотносима към разрешения със сила на пресъдено нещо въпрос за периода на преизчисляване на пенсията, е и неподведомствена на съда. В останалата им част възраженията на молителя нямат обективна връзка с предмета на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения, а естеството на поставените с тях въпроси изключва възможността за анализирането им поради несъвместимост със съдържанието на правораздавателната дейност.

Неоснователността на искането е предпоставка за отхвърлянето му.

Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на II колегия