Решение № 7396 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 811/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Ямбол против Решение 184 от 22.11.2023г. по адм. дело 223/2023г. по описа на Административен съд- Ямбол. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени решението и да се потвърди законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира разноски за двете инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован не изпраща представител и не взема становище. Ответникът Зелена Странджа ЕООД в писмен отговор излага съображения за правилно и обосновано съдебно решение. Моли да се остави в сила съдебното решение. Претендира разноски за касационната инстанция, представя списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и предлага решението да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на Зелена Странджа ЕООД срещу Уведомително писмо с изх.01-283-2600/323 от 31.07.2023г. на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Ямбол за неодобрение за участие по Мярка 14Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. С решението си АС-Ямбол е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Прието е, че акта не е надлежно мотивиран, не бил изяснен въпроса защо е постановен пълен отказ при положение, че превишението на отглежданите животни е с 23 животни, което е 7,2 % от допустимия брой. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Зелена Странджа ЕООД срещу Уведомително писмо с изх.01-283-2600/323 от 31.07.2023г. на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие гр. Ямбол за неодобрение за участие по Мярка 14Хуманно отношение към животните от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. и затова е допустимо. Решението е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. По фактите страните не спорят. Спорът е правен и се свежда до това дали са налице основанията, мотивирали административния орган да откаже подпомагане. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/2017 г.) финансовата помощ по тази наредба се предоставя за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Наредба 4/2017 г. броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) животновъден обект. Съгласно чл. 12, ал. 6 от Наредба 4/2017 г. към момента на кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за подпомагане/плащане броя на всички животни от даден вид и категория, които се отглеждат в животновъдния обект и тези, за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4. Като правно основание за постановения отказ са посочени разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба 4/2017 г. Констатациите си органът е направил въз основа на подаденото заявление за подпомагане/плащане, приложените към него документи, вкл. Удостоверение за регистрация на животновъден обект Я-3247/15.05.2020г., извършени административни проверки и представена допълнителна информация от ОДБХ Ямбол. Поисканото подпомагане е отказано, защото административният орган е приел за установено несъответствие на капацитета съгласно удостоверението за регистрация на животновъден обект по реда на ЗВМД и броя и вида на отглежданите животни в обекта към референтна дата 31.12.2022 г., което е оценено от административният орган като нарушение на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4/08.08.2017 г.). От приетата по делото съдебна експертиза, съдът е приел за установено, че разликата между капацитета на обект 8653-0119/320бр. овце майки и техните приплоди/ спрямо Удостоверение за регистрация Я3247/15.05.2020г. и установените при административната проверка от страна на ОДЗ-Ямбол/към 31.12.2022г. 343 бр. животни/ е 23 бр. т.е налице е превишени с 23 бр. животни. Установено е също , че дружеството разполага с площ на открито и закрито за отглеждане на 343 животни. Видно от заключението, осигурената площ е достатъчна, даже надвишава допустимата, съгласно наредбата и е налице необходимата свободна площ за извършване на дейностите по чл.4 от същата. Тези фактически установявания не се оспорват в касационната жалба. Законосъобразно, административният съд е приел, че липсват мотиви в атакуваното уведомително писмо, които да обосноват необходимостта от налагане на най-тежката санкция, а именно пълно неплащане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Няма данни при налагането на санкцията да са съобразени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като тази липса правилно е квалифицирано като съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл. 31 от цитирания регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане, независимо, че дори необоснованите констатации на административния орган показват несъществено несъответствие. Решението на АС Ямбол е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски ще следва да се уважи като касатора следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение , предвид фактическата и правна сложност на делото и реално извършените процесуални действия от страна на упълномощения по делото адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение