Решение № 5367 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2014 г.

Решение № 5367 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10779/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Петров Кръстев от гр. София, ж. к. "Толстой" бл. 23, вх. А, ет. 2, ап. 6, против решение № 2726 от 24.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9541/2013 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № АВ-308/12.03.2013 г., издадена от началник на "АНД" в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на осн. чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС)". Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, като поставена при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Началник група "АНД" при отдел "Пътна полиция" СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. Маркова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Валентин Петров Кръстев против заповед № АВ-308/12.03.2013 г. издадена от началник на "АНД" в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на осн. чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП на Кръстев е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)"временно отнемане на СУМПС". За да постанови този резултат съдът е приел, за установено от доказателствения материал по делото, че при извършена проверка от контролен орган на отдел "Пътна полиция" при СДВР на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бланков № 963457/11.03.2013 г., затова, че на 11.03.2013 г. около 00.50 ч. е управлявал МПС лек автомобил "Ситроен С-4" с рег. № СА 9539, след употреба на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство "Алкотест - дрегер" +7410 № 0055, което е отчело положителен резултат - наличие на 1.749 промила алкохол в кръвта. Въз основа на съставения акт е издадена оспорената заповед № АВ-308/12.03.2013 г. от началник "АНД" в отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 1, б. " б", предл. 1-во ЗДвП е наложената ПАМ. "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Предвид така установената фактическа обстановка и след обстоен анализ на приложимата материалноправна уредба, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е законосъобразна, като мотивите на административния орган за налагането и очертават фактическото основание за издаването, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух от 1.74 промила. Съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същият е преценен като законосъобразен. С оглед гореизложеното съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. " б", предл. 1-во ЗДвП е шофиране след употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Редовно съставените актове се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното (Арг.: чл. 189, ал. 2 ЗДвП). В настоящия случай необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е управление на МПС при наличие на алкохол в издишания въздух от 1.74 промила, като това е установено по надлежения ред. При напълно изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта за законосъобразен административен акт. Въз основа на изчерпателен анализ на събрания доказателствения материал и приложимата нормативна уредба е формиран верен извод за наличие на цитираната материалноправна предпоставка за прилагане на ограничителната мярка. При това положение оспорената заповед обосновано е преценена като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на отежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма (чл. 172, ал. 1 ЗДвП), след провеждане на регламентираното в специалния закон производство (чл. 189 ЗДвП), в съответствие с регулиращите материалноправни норми. Заповедта съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Актът е мотивиран - в текста му фигурира позоваване на фактически констатации по официални документи, чието проявление е несъмнено установено и които съставляват възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за налагане на мярката. При това положение съдът обосновано е счел, че актът удовлетворява изискванията за форма по чл. 146, т. 2 АПК, както и че правата на жалбоподателя да разбере характера на наложената ПАМ и да организира защитата си не са нарушени. ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Доводите на касатора, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство са неоснователни по следните съображения: На първо място твърдението, че липсва заповед на министъра на МВР съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, което е съществено процесуално нарушение е неоснователно. Действително по делото не е представена такава заповед, но е представен списък на средствата за измерване - анализатори на алкохол в дъха, собственост на СДВР, успешно преминали проверка в оправомощена лаборатория (стр. 71), от която справка е видно, че цитираното техническо средство успешно е преминало проверка и може да бъде използвано. На следващо място, както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционният съд, производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство. Върховният административен съд има изобилна и безпротиворечива практика относно самостоятелния характер на отделните производства по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. Нито в жалбата пред АССГ, нито в касационната жалба се оспорват констатациите, отразени в АУАН или в обжалваната заповед. Т. е. касаторът не твърди, че не е извършил нарушението, заради осъществяването на което му е наложена процесната ПАМ. Твърдят се единствено допуснати нарушения на процедурата. В съдебното производство, както пред административния съд, така и пред касационната инстанция, доводите на жалбоподателя са индентични. Сочените от жалбоподателя нарушения в производството пред административния орган не са от категорията на съществените и по същество не влияят на законосъобразността на издадената заповед, тъй като не водят до промяна на констатациите, установени с АУАН относно обстоятелството, че водачът е управлявал МПС с конценрация на алкохол в кръвта 1.74 на хиляда. Предвид изложеното и доколкото не са оспорени отразените в АУАН констатации настоящата инстанция приема, че в случая допуснатите от страна на административния орган нарушения не са съществени, доколкото не влияят на законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Не всяко нарушение на процедурата е съществено, а само онова, недопускането на което, би могло да доведе до различно от взетото от административния орган решение. Доводите на касатора, относно обстоятелството, че не му е връчен АУАН и с това е нарушено правото му на защита са неоснователни, тъй като същият е могъл да направи възраженията си пред първоинстанционния съд. Както правилно е приел решаващия съд незапознаването на жалбоподателя с констатациите в АУАН и не подписването на талона за медицинско изследване не са го лишили от възможността да се запознае с мотивите на административния орган за налагане на ПАМ, обективирани в обжалваната заповед. От друга страна жалбоподателят не отрича, че е употребил алкохол. Фактът, че не е подписал издаденият му талон за изследване на кръв също не влияе на законосъобразността на издадената заповед, тъй като е безспорно, че лицето е придружено до медицинско заведение и е отказало да даде кръвна проба, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Твърдениетона касатора, че се касае за различни технически средства за измерване на алкохол, също е неоснователно. Видно от представенените по делото доказателства се касае за един и същ измервателен уред, а именно "Дрегер 7410 + ARSM0055. По делото е приложена и пробата от теста № 274, цитирана в АУАН. С оглед изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Административният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал, като при осъществяване на правораздавателната му дейност не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед липсата на релевираните касационни основания, решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като на осн. чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 ( триста) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,