Решение № 15829 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9776/2013 г.

Решение № 15829 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9776/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Съдебно производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Ивалин Стойков Иванов, от гр. Добрич, бул. "Трети март" № 40, вх. В, ет. 2, ап. 3, чрез адвокат Венера Безина от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 3199 от 6.03.2013 г. по адм. дело № 7128/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 4723/7.10.2011 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "Началник на митница Добрич", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). В искането се твърди, че съдебният акт противоречи на решение № 12299/3.10.2011 г., постановено по адм. дело № 13245/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което отменена като незаконосъобразна заповед № 10150/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване служебното правоотношение на Иванов на същото правно основание. По обстойно изложени доводи, относими към правилността на атакуваното решение, се претендира наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. Ответникът - Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитров, поддържа становище за неоснователност на искането. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането, подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, е неоснователно. С решение № 12299/3.10.2011 г., постановено по адм. дело № 13245/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено решение № 2734 от 4.08.2010 г., постановено по адм. дело № 605/2010 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ) и вместо него е постановено друго, с което е отменена заповед № 10150/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници" за прекратяване служебното правоотношение на Ивалин Стойков Иванов, за длъжността "Началник на митница Добрич", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., поради съкращаване на длъжността. С решение № 3199 от 6.03.2013 г. по адм. дело № 7128/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е отменено решение № 1857 от 4.04.2012 г. по адм. дело № 9799/2011 г. на АССГ и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на Ивалин Стойков Иванов срещу заповед № 4723/7.10.2011 г. на директора на Агенция "Митници", за прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността "Началник на митница Добрич", на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Ивалин Стойков Иванов е поискал като страна по делото, отмяна на влязлото в сила решение № 3199 от 6.03.2013 г. по адм. дело № 7128/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, поради противоречието му с решение № 12299/3.10.2011 г., постановено по адм. дело № 13245/2010 г. на същия съд. Отмяната е извънинстанционно производство и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото (Арг.: чл. 237, ал. 1 АПК). Способът за съдебна защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер и поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове, се осъществява при наличие на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Основанията за отмяна са изрично изброени в разпоредбата на чл. 239 АПК, като новелата на чл. 239, т. 4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т. к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Видно от данните по делото, искателят сочи като противоречиви две решения на Върховния административен съд, пето отделение, постановени по жалби срещу два различни акта на директора на Агенция "Митници". Отделно от това не обосновава доводи защо счита за неправилно посоченото, а не противопоставеното решение, т. к. при колизия по чл. 239, т. 4 АПК на отмяна подлежи неправилният акт, а не този, който не е в интерес на страната, инициирала производството за отмяна (Арг.: чл. 244, ал. 2, изр. 2-ро АПК). Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения. Данните по делото налагат извод за липса на такова противоречие. Не е налице едно съдебно-административно производство по един и същ административноправен спор. Цитираните по-горе съдебни дела не са тъждествени, от което следва, че са с различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. В конкретния случай се касае за различни административни актове, а след като предмет на съдебните дела са различни актове, липсва обективно тъждество по тях. Съдебната практика е константна в становището, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат, са постановени по жалби срещу различни административни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. Само на това основание искането по чл. 239, т. 4 АПК следва да се отхвърли. В този смисъл виж: Тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2010 г. на ВАС, където изрично е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и предвид направеното от процесуалния представител на административния орган искане за присъждане на разноски, в полза на същия се дължат направените такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 249 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Ивалин Стойков Иванов следва да бъде осъден да заплати на Агенция "Митници" сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,