Решение № 13198 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2011 г.

Решение № 13198 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8804/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Момчил Добрев Добрев от гр. София и ЕТ "Снемо Марс-Момчил Добрев" - гр. София, чрез управителя Момчил Добрев, срещу решение № 899 от 28.02.2011 г. по адм. дело № 2395 от 2010 г. на Административния съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила, на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Процесуалният представител на ответната страна - Прокуратурата на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - Министерството на вътрешните работи и ОД на МВР - гр. Велико Търново, не изразяват становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, след обсъждане на посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлил предявените искове на касационния жалбоподател срещу Министерството на вътрешните работи, ОД на МВР - гр. Велико Търново, и Прокуратурата на Република България за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и имуществени вреди в размер на 11 245 000 лв., причинени му от незаконосъобразно бездействие на органите на ответниците. На основание представените от страните доказателства съдът е приел за установено, че исковете са неоснователни, по изложени подробни съображения, че не са доказани твърдените от ищеца действия и бездействия на служители на Министерството на вътрешните работи във връзка с разследване на кражба на игрални автомати. Относно прокуратурата съдът е приел, че действията й във връзка с разследване на престъпления не представляват административна дейност по смисъла на закона. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Съдът е анализирал всички действия на органите на МВР, извършени по повод отправени от жалбоподателя писмени молби до тях, конкретно е посочил същите по време и общност, като е изложил подробни правни съображения относно обоснованите изводи, че не е установено незаконосъобразно бездействие на длъжностните лица към МВР. Правилно съдът приема, че прокуратурата не е административен орган и не може да отговаря за вреди от административна дейност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основателна е касационната жалба срещу решението в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 228 350 лв., като съдът не е изложил съображения в тази насока. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответната страна следва да се присъди минималното адвокатско възнаграждение като юрисконсултско в размер на 150 лева. В този смисъл обжалваното решение в тази му част следва да се измени в изложения смисъл. За настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на прокуратурата юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за което явилият се процесуален представител своевременно е направил искане. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,