Решение № 6868 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2016 г.

Решение № 6868 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., ЕИК *********, чрез юрк. П., срещу Решение № 238/09.02.2016 г. по адм. д. № 2671/2015 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд П. и да се присъди претендираното обезщетение. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. С писмена молба от процесуалния си представител, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния се представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Поддържа възраженията изложени в писмения отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П. иск срещу Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, за заплащане на обезщетение в размер на 2 712 лева, заедно със законната лихва считано от 16.10.2015 г. до окончателното изплащане, за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването и отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП-142/31.07.2014 г. на председателя на ДКЕВР. Първоинстанционният съд, е отхвърлил иска, тъй като е приел, че защитата, осъществена от упълномощените адвокати е била изцяло по волята и преценката на търговското дружество, но тя в случая надхвърля нормалната обезпеченост на конституционно гарантираните права на частноправния субект на защита, поради което и не може да се яви нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. От доказателствата по делото е прието още, че дружеството разполага най-малко с 9 юрисконсулти, поради и което е изведен извод, че дори и да се приеме, че е налице увреждане, то същото не е пряка и непосредствена последица от издаването на НП, а е причинено поради изключителна вина на пострадалия - чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, поради което обезщетение не се дължи. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства, като са направени верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. Касационната инстанция намира, че решението е правилно, но по съображения, които частично се различават от изложените от първоинстанционния съд. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. За доказване на твърденията на ищеца, че е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение, по делото пред Административен съд П., е бил представен договор от 09.03.2015 г. за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД и Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов". От страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД договорът е сключен от двама юрисконсулти на дружеството, които са били упълномощени с пълномощно рег. № 3407/18.08.2014 г. на нотариус в района на Районния съд-П. да представляват дружеството по всички административнонаказателни дела, образувани против жалби срещу наказателни постановления, с които на "ЕВН Б. Е." ЕАД са наложени административни наказания от Комисията за енергийно и водно регулиране, като извършват всички процесуални действия за защита, включително с право да сключват договори за правна помощ с адвокати или адвокатски дружества, както намерят за добре, с пълния обем на правомощията за процесуално представителство и защита. Според съдържанието на договора, адвокатското съдружие приема да представлява и защитава "ЕВН Б. Е." по АНД № 991/2015 г. по описа на Районния съд-П. във връзка с обжалването на наказателно постановление № 142/2014 г. до приключването на делото във всички инстанции. Страните договорили възнаграждение в размер на 1 130 лева без ДДС. В. от фактура № 0000000189 от 09.03.2015 г., за процесуалното представителство и защита "ЕВН Б. Е." ЕАД дължи на Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов" възнаграждение в размер на 1356 лева, което се формира от сумата 1130 лева, представлява договореното възнаграждение, и сумата 226 лева - данък добавена стойност. Впоследствие същите страни сключили втори договор за правна помощ с дата 25.06.2015 г., съгласно който Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов" се задължава да защитава "ЕВН Б. Е." ЕАД по КНАД № 1474/2015 г. по описа на Административен съд- . във връзка с обжалването на решението по АНД № 991/2015 г. на Пловдивския районен съд. По делото също така е представена фактура № 0000000247 от 26.06.2015 г., за процесуалното представителство и защита на "ЕВН Б. Е." ЕАД по КНАД № 1474/2015 г. на АС П., с дължимо на Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов" възнаграждение в размер на 1356 лева, както и платежни нареждания от 08.04.2015 г. и 24.07.2015 г. за заплащане на договорените възнаграждения от "ЕВН Б. Е." на Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов". В хода на производството по АНД № 991/2015 г. по описа на Районния съд- . са представени пълномощно от 09.03.2015 г., според което "ЕВН Б. Е." ЕАД упълномощава адвокат О. Т. и адвокат Д. Г., всеки поотделно, да представляват и защитават дружеството по делото, образувано по жалба срещу наказателно постановление № 142/2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, до приключването му във всички инстанции. На проведеното на 20.03.2015 г. заседание по АНД № 991/2015 г. жалбоподателят "ЕВН Б. Е." ЕАД е бил представляван от адвокат О. Т. и от адвокат Д. Г.. На второто заседание по делото, проведено на 17.04.2015 г., дружеството е било представлявано от същите адвокати. С Решение № 903/28.04.2015 г. по АНД № 991/2015 на РС П., е отменено изцяло наказателно постановление № НП-142/31.07.2014 г. на председателя на ДКЕВР, с което на "ЕВН Б. Р." ЕАД, е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. По КАХД № 1474/2015 г. по описа на Административния съд-П. "ЕВН Б. Е." ЕАД е било представлявано в открито съдебно заседание от адвокат К.. С Решение № 1871/12.10.2015 г. по КНАД № 1474/2015 г. по описа на АС П., е оставено в сила Решение № 903/28.04.2015 г. по АНД № 991/2015 на РС П.. При тази фактическа обстановка следва да се подкрепи изводът на административния съд, че направените от ищеца разноски за адвокатска защита пред две съдебни инстанции не подлежат на обезщетяване. Както е посочено в решението, в настоящия случай е налице основанието по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, като увреждането е причинено по изключителната "вина" на ищеца, който по своя преценка е разходвал средства за допълнителна защита. Настоящият състав счита, че направените от "ЕВН Б. Е." ЕАД разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната сфера на дружеството административен акт. Провеждането на защитата на дружеството срещу наказателното постановление не е обусловена от подписването на договори за правна помощ с адвокати, при положение, че "ЕВН Б. Е." ЕАД има сключени трудови договори с лица с правно образование, в чиито задължения по длъжност се включва представителството на дружеството пред съд. Както и административният съд правилно е посочил, по делото е установено, че в спорния период дружеството е разполагало с 9 юрисконсулта, като двама от тях са били упълномощени по делото на РС П.. Ищецът не е доказал, че сключването на договорите с посочените пълномощници-адвокати е наложено от липсата или невъзможността на наличните служители по трудово правоотношение със съответна компетентност да осъществяват защитата по двете дела във връзка с обжалването на НП. От значение за правния извод на съда е и фактът, че договорите за правна помощ между "ЕВН Б. Е." ЕАД и Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов", са сключени по инициатива на изрично упълномощените за защита по делата на РС и АС П. двама юрисконсулти. Следователно, потърсеното съдействие от двама адвокати, не се дължи на обективно съществуваща необходимост за оказване на квалифицирана правна помощ, а на субективна преценка, че интересите на дружеството биха били по-добре защитени с участието на повече правни защитници. Настоящият състав на Върховен административен съд, не изключва изначално възможността, дружество или учреждение, в което има назначени юрисконсулти, да сключват договори за правна помощ с адвокати, но очевидно в конкретния случай, такава помощ не е била необходима, за да представляват заплатените разноски пряка последица от увреждащия акт. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Необходимо присъщ за осъществяването на защитата на засегнатото лице е само разходът за възнаграждение на един адвокат, респективно правен защитник, какъвто се явява юрисконсултът, на който се заплаща трудово възнаграждение за извършената правна работа. Ако страната желае да ангажира повече адвокати, тя сама следва да поеме разходите за тяхното възнаграждение. В процесния случай защитата на "ЕВН Б. Е." ЕАД по делата на РС П. и АС П. е била обезпечена освен от нарочно упълномощените юрисконсулти, така и от двама адвокати. Следва да се отбележи също така, че в рамките на исковото производството пред Административен съд П., ищецът не е успял при условията на пълно доказване да докаже, че действително е претърпял вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Видно е, че в по делата по оспорването на издаденото НП, не са налице данни за договорено и съответно заплатено адвокатско възнаграждение. По делото пред РС П. и впоследствие пред Административен съд П., са налице единствено пълномощни, но без да са налице договори за правна помощ с уговорено възнаграждение и съответно данни за неговото заплащане. Такива договори са представени едва в рамките на исковото производство пред Административен съд П., поради което не доказват, че касаят именно разноските по оспорване на НП № 142/2014 г. Действително, тези договори не са оспорени от страна на процесуалния представител на ответника, но същите представляват частни писмени документи, поради което нямат обвързваща доказателствена сила. Същите могат да служат за доказателство единствено, че са подписани от лицата, сочени като техни издатели, но не и че отразените обстоятелства действително са се осъществили, като освен това, частните документи нямат и достоверна дата. Също така следва да се отбележи, че по делото няма доказателства и че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено. По делото е налице единствено две платежни нареждания от страна на "ЕВН Б. Е." ЕАД, но няма доказателства, че сумите по тях действително са получени от Адвокатско съдружие "Гугушева в съдружие с Костов". В тази връзка, от страна на ищеца не е ангажирана експертиза, че сумите действително са постъпили в адвокатското дружество и са надлежно осчетоводени. Издадените данъчни фактури, не доказват плащането на сумите, като както беше посочено, това не се доказва и от представените платежни нареждания. Съгласно чл. 75, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. В настоящия случай, няма представени доказателства, че сумата по платежните нареждания, е постъпила по сметката на адвокатското дружество. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба и процесуално представителства в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. I от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение