Решение № 11582 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2015 г.

Решение № 11582 от 4.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2015 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Надежда Тодорова Куюмджиева - следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура, против решението на Висшия съдебен съвет по т. 37 от протокол № 25 от 14.05.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 и 5 от ЗСВ. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалния закон. Ответникът Висшият съдебен съвет е оспорил жалбата в писмени бележки. Заинтересовата страна градски прокурор - административен ръководител на Софийска градска прокуратура не е взел становище. Жалбата на Надежда Тодорова Куюмджиева е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу жалбоподателката Куюмджиева - следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура (СГП), е образувано с решение на ВСС, взето по т. 37.1. от протокол № 39 от проведено заседание на 10.09.2014 г., по предложение за налагане на дисциплинарно наказание адм. № 888/25.08.2014 г. на и. ф. административен ръководител на СГП. С решение № 10-00-017 от 6.04.2015 г. по дисциплинарно дело (ДД) № 28/2014 г. дисциплинарният състав е предложил на ВСС да наложи на следовател Куюмджива дисциплинарно наказание "порицание" за извършени нарушения в периода 30.11.2013 г. - 22.04.2014 г. по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, състоящи се в продължително бездействие по досъдебно производство (ДП) № 100/2012 г. по описа на СО-СГП /пр. пр. № 10080/2011 г. по описа на СГП/ и по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - за неизпълнение на служебните задължения по изпращане на досъдебното производство на наблюдаващия прокурор въпреки дадените изрични указания в тази насока и изпратените две нарочни напомнителни писма от 24.03.2014 г. и от 17.04.2014 г. Установено е, че ДП е било преразпределено на следовател Куюмджиева на 20.03.2013 г. и по нейно искане срокът за разследване е бил удължен със шест месеца. След изтичането на срока на 30.11.2013 г. не е било направено искане за ново удължаване, като през периода 30.11.2013 г. - 4.06.2014 г. не са били извършени действия по разследването. С напомнителни писма от 24.03.2014 г. и 17.04.2014 г. наблюдаващият прокурор е разпоредил незабавното изпращане на делото в СГП. Делото е постъпило в СГП на 29.04.2014 г. без да са изпълнени указанията за подреждане на съдържащите се в него материали. Следовател Куюмджиева е била отстранена като водещ разследването с постановление на прокурора от 4.06.2014 г. Дисциплинарният състав на ВСС е констатирал обстоятелствата относно натовареността на следовател Куюмджиева: през процесния период е работила по още 10 ДП, по две от които е била отстранена поради бездействие, а по трето ДП се е самоотвела непосредствено след възлагането му. Поведението на следователя е преценено като проява на пълна дезинтересираност относно хода на разследването по ДП № 100/2012 г. предвид факта на неизготвен план за процесуално-следствени действия, непроведено дори едно следствено действие по делото, непредприети каквито и да е действия, свързани с удължения срок за разследване, след проверката на ревизиращия екип от Апелативна прокуратура - София и то след нарочно указание на проверяващите в тази насока. Предложението за вида и размера на дисциплинарното наказание - "порицание" - е съобразено с преценката за умишлено бездействие и натовареността на следователя, която е около средната за следователите от първи сектор. С оспореното решение Висшият съдебен съвет (ВСС) е наложил предложеното от дисциплинарния състав дисциплинарно наказание "порицание", след като в проведеното заседание на 14.05.2015 г. е обсъдил установените в хода на дисциплинарното производство обстоятелства във връзка с бездействието за извършване на процесуално-следствени действия по делото и неизпълнението на указанията на наблюдаващия прокурор. През процесния период делото е стояло при следователя без продължен срок на разследване, а извършените процесуални действия, състоящи се прилагане на определение на Административен съд София-град, разширени адресни справки на 11 лица и докладна записка до завеждащ Следствен отдел с искане за определяне на екип от следователи, са без доказателствена стойност. При определяне на вида на наказанието е отчетено безкритичното отношение на жалбоподателката към собственото й поведение, което не е инцидентна проява с оглед на установеното обстоятелство, че още два пъти е била отстранявана като разследващ следовател именно поради бездействие. При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че оспореното решение е издадено от ВСС в рамките на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на обосноваващите го материалноправни предпоставки по чл. 307, ал. 4, т. 2 и 4 от ЗСВ. Неоснователно е оплакването за допуснато съществено нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на административните актове. Фактическите и правните основания за издаване на решението са изложени в проведеното заседание от ВСС, което се установява от текста на пълния стенографски протокол и в подробния доклад на дисциплинарния състав. На заседанието на ВСС е обсъдено и допуснатото неизпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор, поради което непосочването на чл. 307, ал. 2, т. 5 от ЗСВ като правна квалификация на допуснатото нарушение следва да се третира като очевидна фактическа грешка в диспозитива на акта. Неоснователно е и възражението, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства не подкрепят извод за извършени дисциплинарни нарушения. В административната преписка са приложени доклад от 9.06.2014 г. относно тематична проверка, извършена в СГП по заповед № 352/2014 г. на апелативния прокурор на АП - София, относно ефективността на разследване на наблюдаваните от СГП досъдебни производства за организирана престъпност, писмено обяснение на следователя от 29.07.2014 г., докладна записка от 25.10.2013 г., справка относно натовареността, писма на наблюдаващия прокурор до АП - София във връзка с движението на ДП № 100/2012 г., напомнителни писма до СГП - СО от 24.01.2014 г. и 15.04.2014 г., и др. От анализа на събраните доказателства се установява както проявено продължително бездействие от страна на следователя, което е забавило развитието на производството, така и неизпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор. В дисциплинарната преписка не е приложено копие от все още висящото ДП № 100/2012 г., но жалбоподателката не твърди, че в делото се съдържат доказателства за извършени от нея процесуално-следствени действия в сроковете по НПК и изпълнение на указанията на прокурора. Обстоятелството, че развитието на наказателното производство в нарушение на процесуалните срокове по НПК е резултат не само от поведението на следовател Куюмджиева, но и от бездействието на други магистрати и липсата на координация, не е основание за освобождаването й от лична дисциплинарна отговорност за извършени нарушения по ЗСВ. Възраженията на жалбоподателката за незаконосъобразност на наложеното наказание по съображение, че нито СГП, нито ВСС, са изложили виждане какво процесуално действие е следвало да предприеме, не са съобразени с разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от НПК. В задълженията на разследващия орган е да вземе всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването. За тази цел е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си убеждение и указанията на прокурора. Като неоснователно се преценява възражението на жалбоподателката за невиновно поведение от нейна страна като обстоятелство, изключващо дисциплинарната отговорност. Предвид данните относно натовареността й, както и относно отстраняването й от други две производства, не може да се приеме, че констатираното продължително бездействие и неизпълнението на указанията на прокурора се дължат на пречки от обективно естество, които са я препятствали да изпълни служебните си задължения в предвидения обем и срок. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е спазено процесуалното изискване по чл. 309 от ЗСВ, задължаващо ВСС да вземе предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Наложеното дисциплинарно наказание "порицание", което е второ по тежест от общо шест предвидени дисциплинарни наказания по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, е съобразено с обстоятелствата, при които са извършени нарушенията, тежестта им и поведението на нарушителя. Спазен е принципът за съразмерност на наказанието с тежестта на нарушенията без данни, че административнонаказващият орган е упражнил превратно правото на свободна преценка в нарушение на целта на закона. Обжалваното решение на ВСС е издадено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Разноски не са претендирани. С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,