Решение № 97 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 347/2010 г.

Решение № 97 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 347/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Т. -В. от [населено място] срещу решение от 13.11.2009 г. по гр. д. № 1176/2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 7258/06 г. на В. районен съд, с което е отхвърлен иска за делба на двуетажна жилищна сграда със РЗП 230 кв. м. и гараж на площ от 28 кв. м., построени в УПИ № I-750, в кв. 91 по плана на [населено място]. Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на извода, че сградите са построени по време на фактическата раздяла между страните, поради което по отношение на тях не е възникнала съсобственост в режим на семейна имуществена общност. Ответникът по касация А. Д. не е взел становище по жалбата. С определение от 21.10.2010 г. състав на ВКС е допуснал до касационна проверка въззивното решение по разрешения с него процесуален въпрос по обсъждане на събрано писмено доказателство в нарушение на процесуалния закон. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Касаторката е предявила срещу А. Д. иск за делба на двуетажна жилищна сграда и гараж построени в УПИ I-750, в кв. 91, по плана на[населено място] чифлик, индивидуална собственост на ответника, по време на брака между страните, който е прекратен на 17.06.1996 г. Поддържала е, че съсобствеността върху имота е възникнала в режим на семейна имуществена общност, поради което след прекратяване на брака правата в съсобствеността са равни. Въззивният съд е отхвърли иска. Приел е, че жилищната сграда и гаража, са построени след настъпване на фактическата раздяла между страните. Фактът на установяването на фактическа раздяла между страните не е бил спорен. Той е установен и в мотивите на съда, изложени към решението, с което бракът им е прекратен. Прието е, че фактическата раздяла е настъпила на 15.11.1994 г. От фактическа страна по делото е установено, че страните са сключили брак на 1.09.1984 г. Строителното разрешение за построяване на жилищна сграда е било издадено на 6.05.1985 г. През 1985 г. са изпълнени основите на сградата и строителството е преустановено. Събраните гласни доказателства са противоречиви относно момента на възобновяване строителството и завършване на сградата. Една група свидетели установяват, че сградата е завършена през 1996 г. за няколко месеца. Друга група свидетели, между които и дъщерята на страните, установяват, че строителството е завършено през 1992 г. и тогава майката на ответника се е нанесла с дъщеря си Н. да живеят в две стои от новата къща. На 24.03.1997 г. е било презаверено издаденото разрешение за строеж, а на 19.12.2003 г. А. Д. се е снабдил и с констативен нот. акт за собственост на сградата. По делото е представена скица за имота, издадена през 1995 г., от която се установява, че сградата е нанесена в плана. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ответника и не е кредитирал тези на свидетелите на касаторката. Изводът за неоснователност на твърдението, че сградата е съсобствена между страните като построена по време на брака е законосъобразен. Със събраните доказателства не е установено съпругата да е взела участие в построяването на сградата. Показанията на свидетелите С. С. и И. Г., които установяват, че завършването на сградата станало през лятото на 1996 г. с построяването на двата етажа не са опровергани с други доказателства. Показанията на другите две свидетелки Е. К. и Н. В. съдържат твърдения, че сградата е била завършена до груб строеж през 1992 г., но не са убедителни. В показанията на К. се съдържа противоречие, тъй като същата заявява, че ищцата по делото никога не е живяла в къщата, не са отсядала тя и съпругът й в нея, тъй като не е била завършена, а са нощували при роднини. С приета техническа експертиза е установено, че издадено на 06.05.1985 г. разрешение за строеж на къщата е било презаверено на 24.03.1997 г., след което в кадастралния план е било извършено попълване на сградата, която е нанесена с пунктирна линия, която означава че сградата е в строеж. Въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства е направен обоснован извод, че сградата е построена след установяване на фактическа раздяла между страните, поради което тя не е съсобствена между тях, като построена по време на брака. Съобразно изложеното не е налице релевираното основание за отмяна на въззивното решение, поради което същото ще бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.