Решение № 5644 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2017 г.

Решение № 5644 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4313/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. (ТП на НОИ - П.) срещу решение № 381/14.03.2017 г., постановено по адм. дело № 77/2017 г. по описа на Административен съд - П. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу Решение № 2153-15-291/05.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П. и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - П. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Велбой 12" ЕООД, представлявано от управителя, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 2153-15-291/05.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - П., с които е вменено задължение на дружеството "Велбой 12" ЕООД, в качеството му на осигурител, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО в срок от 17 работни дни от получаването им да заличи подадените данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за М. С. М., за периода от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г. с код "10" за вид "осигурен". Издаването на задължителни предписания от контролен орган на ТП на НОИ - П., са предпоставени от извършена проверка, в хода на която е установено, че за периода от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г. М. С. М. е осигуряван за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като изпълнител по договор за управление и контрол. Административният орган намира, че предвид обстоятелството, че за посочения период, М. С. М. не е вписан в Търговския регистър, като изпълнител по договор за управление и контрол за осигурителя - "Велбой 12" ЕООД, не е било налице основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и за него не следвало да бъдат подавани данни с Декларация - образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за периода от 01.04.2016 г. до 30.09.2016 г. Първоинстанционният съд отменя обжалвания индивидуален административен акт като приема, че осигуряването на М. С. М., съобразно чл. 10, ал. 1 КСО, е възникнало от деня, в който същият е започнал да упражнява трудова дейност по чл. 4 КСО - 01.04.2016 г., и продължава до прекратяването й. Обоснован е извод, съобразно който, решаващият съд намира, че без значение в случая е обстоятелството, че договорът за управление, сключен между "Велбой 12" ЕООД и М. С. М., не е бил вписан в Търговския регистър. Изведено е, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗТР вписването в търговския регистър има декларативно действие и изключение от този принцип е налице само при наличие на изрична законова норма. Първоинстанционният съд намира, че вписването на договора за управление в търговския регистър няма конститутивен ефект за съществуването на самия договор, респ. за осигуряване на управителя по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО . Предпоставка за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е лицето да е сключило с осигурителя договор за управление и да е упражнявало този вид дейност. В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Процесното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че на 01.04.2016 г. М. С. М. е избран за управител на осигурителя "Велбой 12" ЕООД, гр. П. с решение на проведено Общо събрание, обективирано в протокол, като на 01.04.2016 г. е сключил и договор за управление като е приел да извършва ръководство и организация на дейността на търговското дружество. Не е спорно, че за процесния период Мавров не е бил вписан в Търговския регистър като управител на осигурителя "Велбой 12" ЕОOД, гр. П. Основният спор между страните е дали вписването на тези обстоятелства в Търговския регистър повлиява на съществуването на осигурителното правоотношение между осигурителя и Мавров и дали последният е следвало да бъде осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно действащата разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО (доп., бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са и изпълнителите по договор за управление и контрол на търговското дружество. Несъмнено в правомощията на Общото събрание е да избере управител, но само по себе си това обстоятелство не е достатъчно, за да породи основание за задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. В подкрепа на това обстоятелство е и действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ) отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В търговския регистър се вписва името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа (чл. 141, ал. 3 ТЗ), като според чл. 141, ал. 6 ТЗ овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването им. Предвид горното, се налага извода, че вписването има конститутивно действие. В продължение, според разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър. Не без значение е и факта, че правнорелевантната проверка за наличието, съответно липсата на качество на "управител" на едно лице, може да бъде направена единствено в публичния по своя характер Търговски регистър. Анализът на текстовете налага извода, че за да може да упражнява управленческите и представителни функции, предвидени в чл. 141 от ТЗ, управителят трябва да бъде вписан в търговския регистър. Вписването на името на управителя, съответно заличаването на лицето като такъв, е от значение за правоотношенията на дружеството с трети лица, вкл. и за осигурителното правоотношение с Националния осигурителен институт. (В същия смисъл са решение № 6296 от 19.05.2017 г. по адм. д. № 2842/2017 г. на ВАС, VI о. и решение № 15852/21.12.2017 г. по адм. дело № 4364/2017 г. на ВАС, VI о., Решение № 1264 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13185/2016 г., VI о.). По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдените с него задължителни предписания, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на "Велбой 12" ЕООД, гр. П. срещу Решение № 2153-15-291/05.12.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-15-00195133/10.11.2016 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - П., следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Велбой 12" ЕООД, гр. П., следва да бъде осъдено да заплати на ТП на НОИ - П. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,