Решение № 7071 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2016 г.

Решение № 7071 от 6.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Трейдър 21" ЕООД моли да бъде отменено решение № 404/04.03.2015 г. по адм. д. № 3268/2014 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 161401917/08.08.2014 г. на ТД на НАП - П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни събражения излага в жалбата, в писмена защита и допълнение към писмена защита. Моли жалбата против РА да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производствата пред двете инстанции на АС 5586 лв и пред ВАС - 4189,50 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161401917/08.08.2014 г. на ТД на НАП - П., с който е вменена отговорност на "Трейдър 21" ЕООД в размер 252 841,15 лв с 52 780,78 лв лихви на основание чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС по 15бр. фактури от м. 8 - 11.2011 г. на "Ил комерс 82" ЕООД за доставки на пшеница, слънчоглед, царевица и наем на складова площ, по които данъкът не е внесен от доставчика. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. Обоснован е изводът на съда, че са налице условията на чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС за вменяване отговорност на ревизираното лице, за невнесения данък от неговия доставчик като резултат за всеки от данъчните периоди, поради установени с два влезли в сила ревизионни акта задължения на доставчика по ЗДДС, формирани от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки на месо, други стоки и услуги. Правилен е изводът на съда, че е доказано наличие на предварително знание за ревизираното лице, че данъкът няма да бъде внесен, след като управителките на двете дружества - племенница и леля имат общ пълномощник М. Д. - баща на управителката на ревизираното лице и брат на управителката на доставчика, който съобразно предоставените с пълномощните права е извършвал цялата дейност на двете дружества. Съдът е обсъдил подробно възраженията на ревизираното лице и е достигнал до извод за тяхната неоснователност, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Общо ползваното право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице по фактурите на "Ил комерс 82" ЕООД е в размер 315 432,45 лв като в РА е вменена отговорност за 252 841,15 лв и за 52 780,78 лв лихви. За м. 8.2011 г. е ползвано право на приспадане на данъчен кредит в размер 66 900 лв, а в РА е вменена отговорност за 63 752,66 лв. Неоснователен е доводът на касатора, поддържан и пред административния съд, за неправилно вменена отговорност предвид констатациите в РА от 31.05.2012 г., че доставчикът за м. 8.2011 г. е осчетоводил като закупена пшеница от земеделски производители по-големи количества от установените при насрещните проверки на земеделските производители, за които по-големи количества не е установен произходът на пшеницата. Ревизионният акт се ползва със стабилитет за установените в него задължения на ревизираното лице по вид, основание, период и размер. Констатациите във влязъл в сила РА в настоящия процес съставляват доказателство наред с останалите доказателства по делото и не са достатъчни, за да се приеме, че доставките за част от пшеницата през м. 8.2011 г. не са осъществени, поради което не е приложим чл. 177, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както поддържа касаторът. Тезата противоречи на осчетоводяването на фактурите от м. 8.2011 г. от ревизираното лице в дневниците за продажби и справките-декларации и на дадените обяснения от управителката на доставчика, че освен земеделските производители е разполагала с пшеница на склад, доставена от още няколко дружества. В процесния РА правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Ил комерс 82" ЕООД е признато предвид представените доказателства в ревизионното производство, в което констатациите в друг РА, съставен на доставчика, са доказателство наред с останалите доказателства, събрани по време на ревизията. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 5586,22 лв, но тъй като са поискани само 4189,50 лв следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в поискания размер, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,