Решение № 6392 от 28.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Апарт хотел 3210" ЕООД, подадена чрез адв. Иванов, срещу решение 1309/19.10.2021 г., постановено по адм. д. 755/2021 г. от Административен съд Варна. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу заключението на експерта по изготвената експертна оценка за определяне на пазарна цена на продадените апартаменти, като се счита, че същата не може да бъде доказателство за определяне на приходите на дружеството. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и оспорения РА, както и да му се присъдят сторените съдебни разноски. При условие на евентуалност, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В постъпила по делото молба с характер на писмена защита развива подробни съображения за правилност на обжалваното решение, като моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на Апарт хотел 3210" ЕООД против ревизионен акт Р-03000320001593-091-001/29.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение 18/23.03.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна, с който в тежест на Апарт хотел 3210" ЕООД са установени задължения на основание чл.16, ал. 1 от ЗКПО за 2017 г. в размер на 54 008,50 лв./главница/ и лихви за забава в размер на 15 063,57 лв. и за 2018 г. в размер на 27 205,67 лв./главница/ и лихви за забава в размер на 4 829,39 лв. За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. По същество на спора съдът е установил, че в ревизираните периоди /2017г. 2018 г./ съгласно 8 бр. нотариални актове Апарт хотел 3210 ЕООД е продало на различни физически и юридически лица общо 36 самостоятелни обекта /апартаменти, гаражи, лоби бар/ от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, к.к. Чайка, сграда Апартаментен хотел. В хода на ревизионното производство е констатирано от съдържанието на част от нотариалните актове, че продажбите на процесните имоти са извършени на продажна цена равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, което е дало основание на приходния орган да приеме, че е налице отклонение от данъчното облагане. Наред с това въпреки извършените множество разпоредителни сделки по продажба на недвижими имоти за 2017 г. дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО, докато в представената оборотна ведомост за 2017 г. последното е отразило приходи от продажби на имоти в размер на 331 356,49 лв., като е изписана отчетна стойност на същите в размер на 782 498,58 лв. Въз основа на цитираните факти и обстоятелства приходният орган е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. С оглед изложеното и в изпълнение на указанията, дадени с Решение 14 от 13.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, е възложена експертиза за определяне пазарната цена на продадените недвижими имоти. Изготвена е експертна оценка с вх. 38330-12/06.11.2020 г., в която пазарните цени на имотите са определени от независим експерт по метода на сравнимите неконтролируеми цени, като за сравнителни аналози са използвани данни, взети от Службата по вписванията за реално извършени сделки със сходни обекти. Съгласно експертната оценка пазарната стойност на продадените през 2017 г. имоти възлиза на 1 298 262 лв., а за 2018 г. е в размер на 777 707 лв. В резултат на установените пазарни стойности и след приспадане на осчетоводените от ревизираното лице разходи по данни от счетоводството му, с РА е установен корпоративен данък за 2017 г. в размер на 54 008,50 лв. и за 2018 г. в размер на 27 205,67 лв. От правна страна съдът е приел, че са налице основанията за извършване на ревизия по особения ред поради доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, т. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, като облагането по аналог е извършено обосновано и при спазване на съответния процесуален ред. В съдебното производство е приета съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, дала заключение за пазарната стойност на процесните имоти, въз основа на която по искане на касатора е възложена и приета съдебно-счетоводна експертиза със задача да бъде изчислен дължимия корпоративен данък съобразно определените пазарни цени в СИЕ. Експертното заключение по изслушаната в хода на съдебното производство СИЕ не е кредитирано от решаващия състав, който не е възприел оценката, изготвена от вещо лице С. Георгиева поради неправилно приложение на метода на увеличената стойност и недопустимо смесване на два отделни метода по Наредба Н-9/14.08.2006 г. Изрично съдът е изложил мотиви защо счита, че това заключение не определя адекватно оценката на продадените от дружеството недвижими имоти и защо кредитира приетата в хода на ревизионното производство експертиза, която според първата инстанция е обоснована, кореспондира с останалата доказателствена съвкупност по делото и представлява годно доказателство за установяване на пазарната цена. Въз основа на изложеното, давайки вяра на експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство от независим оценител, решаващият съд е отхвърлил жалбата на Апарт хотел 3210 ЕООД, като е приел, че законосъобразно с РА са установени задълженията за корпоративен данък за процесните данъчни периоди. Касационният съд намира изводите на Административен съд Варна за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При така изложените съображения настоящата инстанция изцяло споделя извода на съда, че се установява наличието на отклонение от данъчното облагане, поради което законосъобразно данъчната основа е определена по реда на чл. 16 от ЗКПО. Безспорно доказани са предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като не е спорно, че дружеството не е подало ГДД за 2017г., не е отразило счетоводно пазарната цена на апортираните имоти, определена от експертна оценка при вписването им в Търговския регистър, както и са налице неотчетени приходи от продажби на недвижими имоти. Изводите на съда, че пазарната цена е правилно определена в хода на ревизията са законосъобразни. По делото не се спори по фактите. Спорно е как е установена пазарната цена на продадените недвижими имоти в ревизионното и съдебното производство, съответно налице ли са основания за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. Съгласно § 1, т. 10 ДР ДОПК, установяването на пазарна цена се извършва по ред, способи и методика, които са нормативно установени. "Пазарна цена" според легалното определение е сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани. Посочени са основно пет метода за определяне на пазарните цени като приложението им е уредено в Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В случая пазарната цена в хода на ревизионното производство е установена по метода на сравнимите неконтролируеми цени, като експертът е използвал за сравнителни аналози данни, взети от Службата по вписванията за реално извършени сделки със сходни обекти, като нотариалните актове по тези сделки, послужили за сравнение са приложени по делото, касаят същия процесен период и експертът е отчел спецификите на сравняваните имоти, извършвайки необходимите корекции с коефициенти, отразяващи степента на качествените и количествените отклонения от сравняваните обекти. За определяне на степента на завършеност на продадените обекти са взети предвид официални документи, издадени от Община Варна /Образец 14, констативни протоколи, удостоверения за данъчни оценки/, както и са използвани данни от счетоводството на касатора. Съдебно икономическата експертиза, приета в хода на съдебното производство е взела информация за себестойността на продукцията от списание Строителен контрол за 2018 г. вместо да ползва наличните по делото официалните документи и данните от счетоводството на дружеството. За сравнение са използвани продажни цени на недвижими имоти от интернет сайт [интернет адрес], без прилагане на нотариални актове от реално осъществени сделки. Правилни са изводите на съда, че методът, по който е определена пазарната стойност в хода на съдебното производство е приложен неправилно, което е довело до неправилно определяне на себестойността на продукцията и неправилно изчисляване на надбавката по чл. 28, ал. 2, т. 2 от Наредба Н-9/14.08.2006 г. Основателно ответника е възразил в хода на съдебното производство, че корекциите по чл. 11 от Наредбата са също неправилно изчислени, тъй като вещо лице Георгиева е приложила два пъти корекционен коефициент -0.13, с който веднъж е коригирано състоянието на степен на завършеност и след определяне на продажната цена още веднъж е приложен същия коефициент -0.13, което според дадените в съдебното заседание обяснения от вещото лице е извършено съгласно метода на увеличената стойност. С оглед така установеното правилно решаващият състав е извел извод, че при изчислението на пазарната стойност на имотите експертът е извършил недопустимо смесване на два отделни метода по Наредба Н-9/14.08.2006 г., което противоречи на правилата за определяне на пазарни цени. Не на последно място следва да се посочи, че е налице голямо различие между степента на завършеност на груб строеж на обектите, като според вещо лице Георгиева то е 41,75 % и 87,42 %, а според експертът извършил оценка в хода на ревизионното производство е в размер на 63% и 100%. Констатираните различия, които са определящи за извършване на пазарната оценка на имотите се дължат на факта, че вещо лице Георгиева не е използвала данните от официалните документи, съдържащи се по делото. Всички гореизложени различия между приетите пазарни оценки на процесните имоти в хода на ревизионното и в хода на съдебното производство обуславят извод, че правилно съдът е кредитирал оценката, извършена в хода на ревизионното производство и не е кредитирал тази, приета в съдебното произ водство. Обосновани са изводите на съда, че при изготвянето на оценката в ревизионното производство експертът е съобразил характеристиките на обектите, отчел е процентът на изпълнени СМР за всеки съответен имот, както и е определил пазарната цена по правилата на един от методите, посочен в Наредба Н-9/14.08.2006 г., предвид което липсват основания да се приеме, че изготвената оценка не е правилна и обоснована. Касаторът не е успял да обори тези констатации на вещото лице чрез пълно и насрещно доказване в развилото се съдебно производство, нито е успял да обори въведената в чл. 124, ал. 2 от ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод, че в изготвеното заключение в хода на ревизионното производство е извършена съпоставка с аналогови продажби, които са в завършен вид, а не с апартаменти завършени на груб строеж. Експертът е използвал за сравнение обекти в сравним период не повече от една година, разположени в близост до района, в който се намират оценяваните обекти, като са ползвани цени от реално извършени сделки, след което цената на оценяваните обекти е коригирана с коефициенти, отразяващи степента на качествените и количествените отклонения. В доказателство към преписката са приложени нотариалните актове от сделките, послужили за сравнение. Неподкрепено от доказателствата по делото е изложеното твърдение, че приетото по делото заключение на СИЕ не е отговорило на поставената задача, с оглед на което касаторът е бил поставен в невъзможност да упражни своите процесуални правила досежно предмета на доказване. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, като го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, на база на което аргументира становище дали го кредитира или не. Съдът подробно е обосновал причините, поради които не е кредитирал изслушаната в съдебното производство експертиза и същевременно е аргументирал съображенията, с оглед на които е приел експертизата, приета в хода на ревизията. Касаторът е имал възможност да иска назначаването на тройна оценителна експертиза в случая, с оглед на което неоснователно твърди, че правото му на защита е било нарушено. Вещото лице е отговорило на поставените въпроси, но е допуснало грешки в метода на оценяване, приложило е два пъти един и същ корекционен коефициент, не е извършило сравнение на база реално извършени сделки, а на офертни такива и не на последно място не е ползвало данни от наличните по делото официални и счетоводни документи, в резултат на което е определило по-ниска степен на завършеност. Следва да се посочи, че въпреки изброените неточности касаторът е приел експертното заключение, като е изразил становище, че същото изяснява задачата по един надлежен начин, въпреки че ответната страна е оспорила заключението в същото съдебно заседание като е изразила конкретни аргументи, защо приема, че същото необосновано. Съдът е развил съображения, с които е извършил преценка на доказателствата, формирани са правни изводи и са обосновани аргументите на съдебния състав за възприемане на пазарната цена, приета в хода на ревизионното производство, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 3541,07 лв., на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,