Решение № 8968 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2009 г.

Решение № 8968 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2243/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от "Норис" ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Искрен Димитров Георгиев, чрез пълномощника адв. Галя Горанова, против Решение № 381/30.12.2008 г., постановено по адм. дело № 823/2007 г. на Административен съд - град Велико Търново, Трети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 1500682 от 26.07.2007 г., издаден от Данъчен орган на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 733/4.10.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на касатора по ЗДДС за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 78435, 64 лв. и са начислени лихви в размер на 6606, 06 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли Решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъдат отменени атакуваните данъчни актове. Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП чрез процесуалният си представител в приложен писмен отговор заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящият си съдебен състав, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение, съставът на Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Норис" ЕООД, гр. Плевен срещу РА № 1500682 от 26.07.2007 г., издаден от Данъчен орган на ТД на НАП гр. Плевен, потвърден с Решение № 733/4.10.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на касатора по ЗДДС за данъчни периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 11 и м. 12.2006 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 78435, 64 лв. и са начислени лихви в размер на 6606, 06 лв. За да постанови това решение съдът е приел за основателни изводите на данъчните органи за наличие на основанието по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС за отказано право на данъчен кредит. Констатирал е липсата на изпълнение на изискванията на чл. 64 от ЗДДС. Съдът е посочил, че не са налице достатъчно данни установяващи наличието на реални доставки, предвид представените писмени доказателства, наличие на кадрова и техническа обезпеченост. След обсъждането на всички тези доказателства Съдът е направил извода, че издаденият РА е законосъобразен и го е потвърдил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът, правилно след анализ на всички доказателства по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност е стигнал до обоснования извод, че в случая не са налице изискванията на чл. 64 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по процесните доставки. Решението е подробно и мотивирано, решаващият състав е обсъдил всички доказателства, тяхната доказателствена сила, респективно доказателствена стойност, както и обстоятелствата, които се установяват от тези доказателства. Отграничени са релевантните за спора доказателства, като е пояснено какво е тяхното значение за изхода на спора, което мотивира окончателния извод на АСВТ за неоснователност на жалбата. Правилни са изводите на Съда, свързани с установените в хода на ревизията факти, предвид на които от доставчиците "Зора строй" ЕООД, "Пилком" ЕООД и "Ермаком" ЕООД не са представени никакви доказателства за реалното извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по издадените от тях фактури. Такива доказателства не са представени от касатора и при обжалването по административен и съдебен ред, както правилно е посочил АСВТ. Единственото процесуално действие, предприето от страна на касатора за събиране на доказателства по време на съдебното дирене, е искането за назначаване на съдебно - икономическа експертиза, която след като се запознае с документите, намиращи се в делото, и след проверка в счетоводството на жалбоподателя и на неговите доставчици, да отговори на поставените в депозираната писмена молба въпроси. С протоколно определение от 30.09.2008 г. назначената експертиза е заличена, тъй като въпреки многократно дадената възможност за внасяне на определения депозит за възнаграждение на вещото лице, същият не е внесен от касатора. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението не е съобразено с представените по делото доказателства. В обжалвания съдебен акт съдът е преценил всички възражения на "Норис" ЕООД, разгледани са всички твърдения за допуснати процесуални нарушения по издаването на обжалвания РА, отграничен е спорния предмет и спорът е разгледан по същество, като са обсъдени поотделно атакуваните констатации на РА ведно със всички доказателства, които имат отношение към тях. С оглед на това, Съдът правилно е приел, че за получателя на доставки по фактурите, издадени от нерегистрирано по ЗДДС лице, не възниква и не следва да бъде упражнено право на приспадане па данъчен кредит, тъй като не е изпълнено едно от кумулативните изисквания, предвидено в чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) - данъкът да е начислен от регистрирано по този закон лице. Неизпълнението на това императивно условие е достатъчно основание за непризнаване на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от неговите доставчици. Доказателната тежест е на страната на жалбоподателя. Не са представени изрично изисканите документи за наличието на материална и кадрова обезпеченост за изпълнение на посочените в първичните счетоводни документи услуги, документи за извършени разплащания, за извършен транспорт, за извършени и отчетени разходи. След като не са представени такива доказателства, не е доказано и реалното извършване на услугите - доставки по процесните фактури. Наличието на реално осъществена доставка е основно правопораждащо условие за възникване и упражняване на данъчен кредит и липсата на такава в конкретния случай представлява основание за отказване на данъчен кредит по спорните фактури. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за настоящето производство, но тъй като той не е представляван от юрисконсулт, разноски не са направени, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,