Решение № 1508 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2014 г.

Решение № 1508 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14732/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Иванов Баров против решение № 5530 от 21.08.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 1137/2014 г., с което са отхвърлени исковете му за заплащане на обезщетения ведно със законната лихва върху сумите, за причинените му имуществени и неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна заповед № ЧР-з-415/01.06.2010 г. на председателя на ДАНС. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на Държавна агенция "Национална сигурност" разноски по делото в размер на 1325,50 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноски. Ответникът - Държавна агенция "Национална сигурност" оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна по спора. По основателността й приема следното: Пред административния съд са предявени четири обективно съединени иска, както следва - иск за заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва върху него за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна заповед за уволнение, изразяващи се в разликата между размера на обезщетението по чл. 117 и чл. 118 ЗДАНС, иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата по предходния иск за периода от 11.10.2012 г. до предявяването на исковата молба; иск за заплащане на обезщетение за причинени от същата заповед неимуществени вреди в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху него и иск за заплащане на мораторна лихва върху посочената главница за периода от 11.10.2012 г. до датата на исковата молба. Административният съд е приел за установено, че служебното правоотношение на ищеца с ответника е прекратено със заповед от 01.06.2010 г., която с влязло в сила съдебно решение е отменена като незаконосъобразна. Установено е, че при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца, на последния са изплатени обезщетения както следва - по чл. 117, ал. 1 ЗДАНС за 15 прослужени години в размер на 35549,26 лв.; обезщетение по чл. 117, ал. 5 от същия закон; обезщетение по чл. 112, ал. 1 и обезщетение по чл. 83, ал. 4 от същия закон, като всички обезщетения са му изплатени на 2.10.2010 г. Съдът е приел за установено, че след отмяна на заповедта, по искане на ищеца, той е възстановен на длъжност в Агенцията със заповед от 05.12.2012 г., а със заповед от 10.12.2012 г. служебното му правоотношение е прекратено на осн. чл. 110, ал. 1, т. 2а ЗДАНС - при придобито и упражнено право на пенсия-по преценка на органа по назначаването. Установено е също така, че с влязло в сила съдебно решение Държавната Агенция е осъдена да заплати на ищеца обезщетение в размер на 14219,79 лв. на осн. чл. 119 от ЗДАНС за времето на оставането му без работа за периода от 01.06.2010 г. до 30.11.2010 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2012 г. Установено е от съда, че ищецът имал към 02.06.2010 г. стаж в системата на МВР - ДАНС общо 15 години 10 месеца и 10 дни, който е I категория, както и 20 г. и 9 м. стаж III категория, както и че на 2.06.11 г. той е подал заявление за отпускане на лична пенсия. Съдът е посочил в мотивите си, че по делото е разпитана свидетелка, която познава, както ищеца, така и семейството му и която е заявила, че след съкращаването му от работа, той станал сприхав, затворен. По отношение на главния иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съдът е преценил, че той е неоснователен. Установено е от съда, че през времето, през което служебното правоотношение на ищеца е било прекратено поради незаконосъобразната заповед за уволнение, за него е възникнало правото му на пенсиониране по смисъла на чл. 69, ал. 3 КСО към датата 02.04.2011 г. Съдът е посочил, че ако на тази дата, ищецът е бил в служебно правоотношение и е решил да предприеме действие по пенсионирането му, то е можело да се пенсионира и да получи обезщетение по чл. 117, ал. 1 ЗДАНС преди промяната му в сила от 01.01.2012 г. Съдът е приел обаче, че за ищеца е съществувала една хипотетична възможност да получи пълния размер на съответния брой брутни възнаграждения. Според съда това обаче не води до извод за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменената незаконосъобразна заповед за уволнение. Съдът е посочил, че дали ищецът е щял да реализира правото си на пенсиониране е въпрос на личен избор, а не задължение за прекратяване на служебното му правоотношение на това основание. От друга страна, съдът е посочил, че твърдяната вреда за ищеца е от промяната в закона, която не е подвластна на волята на ищеца. Аргумент в подкрепа на извода си, че отменената заповед за уволнение не е в непосредствена причинно-следствена връзка с твърдяната пропусната полза, съдът сочи обстоятелството, че ако тази заповед е била отменена с влязло в сила съдебно решение 11 месеца по-рано, то ищецът би могъл да се ползва от правото си. Съдът е преценил като принципно правилно възражението на ответника, че съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, този закон е неприложим, тъй като в ЗДАНС е предвиден специален ред за обезщетение от претърпени вреди, но е неприложим в случая, доколкото с предявения иск не се разширява отговорността на държавата при незаконно уволнените ищци. Крайният извод на съда е за неоснователност на предявения иск поради недоказана пряка-причинно следствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразната заповед за уволнение. Като недоказан е преценен от съда и главният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Съдът е приел, че негативните преживявания на ищеца не са доказани по безспорен начин. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно, като краен резултат, по съображения, различини от изложените в него. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, в който е регламентирано, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. В конкретиня случай, чл. 119 от ЗДАНС предвижда, че " При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност" имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.". Установено е по делото, че ищецът се е възползвал от този ред за обезщетяване на причинените му вреди от незаконното уволнение. Тоест, налице е специален ред за обезщетяване на вредите от незаконното уволнение, който изключва приложението на реда по ЗОДОВ. В този смисъл е и съдебната практика, която настоящият съдебен състав споделя - решение № 388 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 150/2009 г.; решение № 2558/24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10274/2013 г. Предвиденото в чл. 119 ЗДАНС обезщетение презумира, както размера на претърпените имуществени вреди от незаконното уволнение, така и обема негативни преживявания на засегнатото лице, които нормално съпътстват подобен факт. В конкретния случай, ищецът не е доказал по делото преживяните от него негативни емоции във връзка с незаконосъобразното му уволнение да са надхвърлили този минимален праг. По изложените съображения обжалваното решение се преценява като правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд