Решение № 231 от 17.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 644/2012 г.

Решение № 231 от 17.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 644/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. В. Митов за възобновяване на нохд № 1282/11 г. на Районен съд гр. Враца. В искането се излагат доводи, че осъденият бил подведен да сключи споразумение от прокурора и от назначения му служебен защитник. Настоява се за връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат разпитани свидетели, посочени от молителя. В съдебно заседание искането за възобновяване се поддържа от защитника на осъдения адв. В., с оплакване за допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, без да се сочат конкретни аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането е подадено в законния срок и е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Според прокурора, при сключването на споразумението не са допуснати нарушения от вида на посочените в чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, които да представляват основания за възобновяване. Счита, че след като подсъдимият по своя воля е сключил споразумение и се е отказал от процес по общия ред, впоследствие не би могъл да оттегли съгласието си. В своя защита осъденият заявява, че подписал споразумението, тъй като му било обещано да не лежи в затвора, а в последната си дума моли за уважаване на искането за възобновяване. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 03.02.2012 г., постановено по нохд № 1282/2011 г. по описа на Районен съд гр. Враца, било одобрено споразумение между осъдения Митов и прокурор от Районна прокуратура гр. Враца, с което Д. В. Митов бил признат за виновен в това, че на 28.02.2010 г., в [населено място], чрез изпращане на кратко текстово съобщение от мобилен телефон с № [ЕГН ] на мобилен телефон с № [ЕГН ] с текст " Ей педерас изнасилен, дано умрете с Литъла като каричката, ще мрете...", се заканил с убийство на А. А. Ц. от [населено място] и това заканване би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 144, ал. 1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание от една година лишаване от свобода при първоначален "строг" режим в затвор. Искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Срещу Д. Митов е внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. На досъдебното производство същият бил представляван от определената като служебен защитник адв. Ц. от АК - Монтана. От последната постъпило уведомително писмо до Районния съд гр. Враца, че е ангажирана като чл. на избирателна комисия и не може да поеме защитата на подсъдим в друго населено място. В съдебното заседание на районния съд, проведено на 25.01.2012 г. Митов се явил лично, като заявил, че иска да сключи споразумение; отказва се от защитата на адв. Ц. и желае да му бъде назначен служебен защитник. В проведеното на 03.02.2012 г. съдебно заседание, съдът назначил като служебен защитник определената от АК В. адв. К. Д. Последната потвърдила изявеното по - рано желание на Митов да сключи споразумение. Параметрите на споразумението, включващи датата на извършване на престъплението, правната квалификация, вида и срока на наказанието и първоначалният режим на изтърпяването му, предложени от прокурора, били вписани в съдебния протокол. Осъденият Митов декларирал, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях. В съдебния протокол бил вписан окончателният текст на споразумението, който бил подписан от осъдения Митов, прокурора и служебния защитник. Така извършените вписвания в съдебния протокол не подкрепят тезата на осъденото лице, че бил мотивиран за сключването на споразумение от служебния си защитник и от прокурора. Желанието си да сключи споразумение Митов е декларирал още в съдебното заседание на 25.01.2012 г. без участието на защитник, а адв. Д. е била назначена за служебен защитник в съдебното заседание, в хода на което е сключено споразумението. Твърдението на осъдения, че му било обещано да не изтърпява ефективно наказание, което го мотивирало да сключи споразумението, очевидно не кореспондира със съдържанието на съдебния протокол, в който е вписано изрично, че предложението на прокурора е за изтърпяване на една година лишаване от свобода при строг режим, което предложение е възпроизведено и в окончателния текст на споразумението, подписан от осъдения Митов. Така изложените обстоятелства сочат на липса на нарушения на процедурата по чл. 381 и сл. от НПК, които да представляват основания за възобновяване на производството. Процесуалният закон не предвижда и възможност за оттегляне на подписа на страните, сключили споразумението. Предвид изложеното и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение