Решение № 5192 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2012 г.

Решение № 5192 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13390/2012 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба ЕТ "Текин Индже" представлявано от Текин Лютви Индже чрез процесуални представители против решение № 1600 от 6.07.2012 г. по адм. дело № 2281/2009 г. на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на първоинстанционния съд, но не се съдържат конкретни доводи, обосноваващи касационно - отменителни основания по чл. 209 АПК, поради което касатора е възпрепятствал възможността (съобразно чл. 218, ал. 1 АПК) съдът да обсъди посочени в жалбата основания, тъй като наведените доводи касаят законосъобразността на заповедта на ректора, а не решението на АС - Пловдив. Независимо от това настоящия касационен състав на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно провери обжалваното съдебно решение относно неговата валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон. Ответникът по жалбата - ректорът на Медицински университет - Пловдив, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез адв. Деспотова, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура мотивира становище, че решението на административния съд е правилно и липсват касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанцционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора против Заповед № 1558 от 4.12.2010 г. на ректора на Медицински университет - Пловдив, с която е наредено да се проведе търг за отдаване под наем на имот публична държавна собственост при условията и по реда на ЗДС и ППЗДС, на студентски стол с кухненски блок, находящ се в гр. Пловдив, ул. Братя Бъкстон № 120, парцел - втори - Медицински техникум, кв. 41 - нов по плана на кв. Въстанически - юг, одобрен със Заповед № 450 от 15.06.1981 г., предоставен за стопанисване и управление на Медицински университет Пловдив, като е определена процедура с тайно наддаване, начална тръжна цена, срок на договора за наем, размери на депозита за участие, начин на плащане на наемната цена, предназначение на обекта, закупуване и подаване на заявленията, дата и място на провеждане на търга и други условия. Съдът е приел, че заповедта е издадена при наличие на материална компетентност на органа, както и че не са допуснати нарушения свързани с провеждането на процедурата. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че заповедта не е била надлежно публикувана в два ежедневника като е приел, че това не е оказало влияние върху публичността на търга и не е осуетило възможността на оспорващото дружество да участва в него. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, обуславящи касационни основания, които да налагат отмяната му. От събраните по делото доказателства се установява, че с оспорената Заповед № 1558 от 4.12.2009 г., ректора на Медицински университет - Пловдив, на основание чл. 16, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 13, ал. 5, чл. 51 и сл. от ППЗДС е открита процедура за отдаване под наем на под наем на имот публична държавна собственост предоставен за стопанисване и управление на Медицински университет Пловдив, видно от АДС № 4970/16.12.2002 г. (л. 62 от делото). В рамките на своите правомощия и при липсата на ограничения и забрани за това, ректорът на Медицински университет - Пловдив е открил процесната процедура. Неоснователни са доводите, че при действащ договор за наем за същия обект между касатора и Медицински колеж, гр. Пловдив, представляван от директора, сключен на 5.08.2005 г., чийто срок е продължаван с два анекса от 21.07.2006 г. и 1.07.2009 г. е недопустимо обявяването на търг за отдаване под наем на обекта. На първо място анексите към договора са сключени от лице без представителна власт да извършва такива действия с оглед промяната на статута на учебното заведение (ПМС № 72 на РБ, обн. в ДВ бр. 31 от 14.04.2006 г.). Процедурата по отдаването под наем на имоти държавна собственост представлява сложен смесен фактически състав, който включва в себе си - административен акт и сключен въз основа на него граждански договор. Дори договорът да е подписан от лице без представителна власт, е можело да бъде препотвърден впоследствие от компетентния представител на наемодателя, а провеждането на административната процедура от некомпетентен орган нe води до недействителност на наемното правоотношение изцяло. Вярно е, че предпоставка за възникването му е издаване на валиден индивидуален административен акт от компетентен за това административен орган и сключване на действителен договор за наем. Това е така, но в конкретния случай, тъй като договорът сключен при липса на представителна власт не е нищожен, а унищожаем - правните действия, извършени от лице без представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от представлявания, т. е. налице е висяща недействителност до потвърждаване на действията и от лицето, от чието име е сключен договорът (чл. 42 от ЗЗД). В конкретния случай валидизирането на гражданския договор води до ползването на имота на годно правно основание. На следващо място - анексите са подписани при императивната забрана за това по арг. от чл. 16, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавната собственост (в приложимата им редакция към 4.12.2009 г.), тъй като с изтичане на тригодишния срок на договора от 2005 г. е следвало да се проведе нов търг при реда на цитираните разпоредби, а не да се заобикаля закона с подписването на анекси, което по съществото е нов договор за наем, но сключен в нарушение на законовите процедури за това. В приложимото право (ЗДС и ППЗДС) няма изискване имот - публична държавна собственост да е свободен като предпоставка да бъде отдаван под наем, поради което дори и договора сключен на 5.08.2005 г. да е имал действие към 4.12.2009 г. (която хипотеза понастоящем не е налице) е нямало законова пречка да бъде обявен нов търг за отдаване под наем. С оглед на изложените обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че административният съд е постановил правилно решение. Неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост на обжалваното решение, поради това, че няма доказателства по делото за надлежно обявяване чрез публикуване в два ежедневника. Видно от доказателствата по делото, касаторът е узнал за обявения търг именно по този начин, закупил е документация за участие, с което е изпълнена целта на закона по отношение изискването за публичност. Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав приема, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения, решението е постановено в съответствие с материалния закон, поради което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, съобразно чл. 143, ал. 3 АПК касатора ще следва да заплати на ответника - Медицински университет - Пловдив направените разноски по делото за процесуално представителство в размер на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,