Решение № 11223 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2009 г.

Решение № 11223 от 1.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4505/2009 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Мария Иванова Радевска, Христина Кирилова Кантарова, Иван Георгиев Кантаров и Кирил Георгиев Кантаров, всички от гр. Априлци, срещу решение № 162/23.12.2008 г., по адм. д. № 279/2007 г. на Административен съд - гр. Ловеч, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се уважи жалбата им срещу Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землище на гр. Априлци, в оспорената й част. Ответниците не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Ловеч, в производство по реда на чл. 49, ал. 4 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Мария Иванова Радевска, Христина Кирилова Кантарова, Иван Георгиев Кантаров и Кирил Георгиев Кантаров срещу Заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за землище на гр. Априлци, в оспорената й част за имот с идентификатор 52218.530.636. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е законосъобразна и не подлежи на отмяна в оспорената й част. Приел, че не е доказано жалбоподателите да са собственици на записания като собствен на общината имот, поради което жалбата им е неоснователна. Решението е правилно. Обжалваното решение е постановено при пълна изясненост на спора от фактическа и правна страна, след обсъждане на събраните по делото доказателства, като правните изводи кореспондират с тях и обосновано е прието, че процесната заповед в оспорената й част е законосъобразна. Не се установяват твърденията на жалбоподателите, че са собственици на имот с идентификатор 52218.530.636 и че е част от техния 52218.530.428, за да се приеме, че незаписването на същия на тяхно име е незаконосъобразно. Жалбоподателите са претендирали, че имотът им 52218.530.428 е с по-голяма площ от нанесения, като за доказване на това се позовават на нот. акт от 1927 г. От този акт, след повече от 80 год., не може да се установи, че към момента на издаване на процесната заповед, имотът на жалбоподателите е останал със същата квадратура и граници, след като кадастралните граници по одобрената кадастрална карта отговарят на съществуващото на място положение. Представеният нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по реда на обстоятелствената проверка не установява по безспорен начин, че жалбоподателите са собственици точно на имота, посочен в кадастралната карта с идентификационен № 52218.530.636, а воденото от тях дело за собственост по общия исков ред, с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) срещу общината, за грешка в кадастралната основа на кадастралния план, е приключило с отхвърлянето на иска. От това следва, че са недоказани твърденията им, че не са били съседи с общината, както и че имотът, записан на името на община, е техен, както и че имотът им е с по-голяма площ към момента на издаване на процесната заповед. Правилно не е взето предвид като относимо доказателствено средство заключението на вещото лице, тъй като изложеното в него е само изразена хипотеза по отношение на плана от 1932 г., но не касае сегашното фактическо положение на имотите. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, решението е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК