Решение № 14207 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7147/2013 г.

Решение № 14207 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7147/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на министъра на околната среда и водите и на Радослав Николов Янакиев от гр. София против решение № 1453/30.01.13 г. по адм. д. № 12705/10 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба, Българска фондация "Биоразнообразие", Горанка Иванова Спиридонова, Десислава Спиридонова Спиридонова, Кристина Спиридонова Спиридонова, Жулиета Петрова Дубарова и Илия Слевчев Пешев, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на Българска фондация "биоразнообразие" е решение № 32-ПР/2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Изграждане на нискоетажни вилни сгради за сезонно ползване и лични нужди" в поземлен имот № 10094.502.91 м. "Гробище" в землището на с. Варвара, общ. Царево, обл. Бургас, тъй като реализирането му няма вероятност на окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. С постановеното по делото решение оспорването е уважено с отмяна на административното решение. Този правен резултат тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд е възприел след анализ на данните по административната преписка, въз основа на които е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно като издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2 вр. с чл. 146, т. 4 АПК, тъй като административният орган без да извърши своя проверка относно наличието на предпоставките по чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ изцяло е ползвал информацията, предоставена му от вносителите на инвестиционното предложение. Касационните жалби, подадени срещу така постановеното решение с оплаквания за постановяването му при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Безспорно установено е, че поземленият имот, предмет на инвестиционното предложение попада в границите на Природен парк "Странджа" и на две защитени зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ - зона BG 0001007 "Странджа" за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна и зона BG 0002040 "Странджа" за опазване на дивите птици, предвид което съгласно чл. 93, ал 1, т. 1 вр. с приложение № 2, т. 12, б. "в" ЗООС подлежи на преценка за необходимост от извършване на ОВОС, която административният орган следва да извърши съобразно критериите по ал. 4, т. 1-5 от цитирания чл. 93 ЗООС. Обстоятелствената част на обжалваното решение № 32-ПР/2010 сочи на липсата на конкретни обсъждания по т. 3, 4 и 5, а доколкото са налице изводи за липса на отрицателни въздействия, същите се основават на информацията, предоставени от възложителите на инвестиционното предложение. При този подход индивидуалният административен акт се явява издаден в нарушение на императивната разпоредба на чл. 35 АПК, съгласно която административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неоснователен е конкретният касационен довод по жалбата на министъра на околната среда и водите за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, тъй като твърдението за използване наличната в министреството база данни, при липсата на конкретни писмени доказателства по преписката, се явява недоказано. Двукратно изисканата от възложителите на инвестиционното предложение информация не дерогира задължението на административния орган да участва активно в хода на административното производство и събере обективни данни при преценката на необходимостта конкретно инвестиционно предложение да бъде подложено на оценка на въздействието му върху околното среда или не. Ето защо, неоснователна се явява и касационната жалба, подадена от един от възложителите на инвестиционното предложение, Радослав Николов Янакиев. По изложените съображение настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение правилно-обосновано и постановено в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК