Решение № 2816 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2015 г.

Решение № 2816 от 14.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3550/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е образувано по касационна жалба, подадена от "Роял парк" АД, с ЕИК 123748477, чрез адв. Красимира Димитрова, срещу Решение № 27 от 8.01.2015 г., постановено по адм. д. № 1901 по описа на Административен съд - Пловдив (АСП) за 2014 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-240-2600/120 от 22.05.2014 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който е определено задължение в размер на 12958,16 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2008 г., 2009 г. и 2010 г., на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11 от 3.04.2008 г.). Наред с това "Роял парк" АД е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че изводът на съда за издаването на спорния АУПДВ от компетентен орган при условията на делегация е неправилен. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил възраженията на "Роял парк" АД във връзка с твърдените нарушения на материалния и процесуалния закон. Констатациите и изводите на състава на АСП са в противоречие с приложимите правни норми и принципи. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния АУПДВ, а при условията на евентуалност, ако се установи допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСП. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Димитрова, която от негово име поддържа жалбата, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът заместник - изпълнителният директор на ДФЗ не представя писмен отговор на жалбата. В съдебното заседание не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № 02-240-2600/120 от 22.05.2014 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане по отношение на "Роял парк" АД, с ЕИК 123748477, представляващо 50% от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 12958,16 лв., дължима на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Определен е срок за доброволно плащане и е посочен начинът на изчисляване на дължима лихва. За да издаде спорния АУПДВ, заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е съобразил, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-240-2600/1013 от 2.07.2013 г. е прекратен многогодишния ангажимент на "Роял парк" АД, на основание чл. 14, ал. 1 от посочената Наредба по причина неподаване от това дружество на заявление за подпомагане за четвърта година от поетия петгодишен ангажимент (за кампания 2011 г.). За това кандидатът бил уведомен с изпратено му уведомително писмо. Установено е от административния орган, че общо изплатената сума по мярка 211 на "Роял парк" АД е 25916,31 лв., а по години, както следва: за първата година от ангажимента, за кампания 2008 г. - 1971,45 лв., за втората година от ангажимента, за кампания 2009 г. - 11176,42 лв. и за третата година от ангажимента, за кампания 2010 г. - 12768,44 лв. Като се е позовал на чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (в относимата редакция) административният орган е приел, че "Роял парк" АД, като бенефициент по мярката, следва да възстанови 50 % от получената субсидия, а именно сума в размер на 12958,16 лв., тъй като е прекратил участието си по мярката след третата година от поетия ангажимент. Органът е уведомил посоченото дружество за откриване на производството по издаване на АУПДВ, дал му е възможност да представи допълнителна информация в съответствие с чл. 34, ал. 3 АПК, а представеното възражение на кандидата е намерил за неотносимо към това производство. Първоинстанционният съд е разгледал направеното от "Роял парк" АД възражение за нищожност на оспорения пред него АУПДВ и е дал подробно мотивиран отговор. Съобразил е приложимите разпоредби от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като правилно е приел, че компетентен да издаде АУПДВ е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, предл. второ ДОПК от ръководителя на съответната администрация. Съдът е взел предвид, че по отношение на "Роял парк" АД е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. № 02-240-2600/1013 от 2.07.2013 г., на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (в релевантната редакция), който не е оспорен и е придобил качеството на стабилен административен акт. Такъв е бил и към момента на издаване на спорния АУПДВ. Приел е за установено, че в изпълнение на чл. 26 АПК, с писмо от 25.02.2014 г. "Роял парк" АД е уведомено за започналото административно производство по издаване на АУПДВ. На дружеството е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства и възражения за изясняване на относимите обстоятелства. В отговор "Роял парк" АД се е позовало само на факта на отказа си от агроекологични плащания за 2010 г., на факта на отписването му от регистъра на земеделските производители, както и на неотносими към спорната хипотеза решения на Административен съд София - град и на Върховния административен съд. Съдът изрично е съобразил, че дружеството не твърди и установява настъпването и наличието на обстоятелства от кръга на посочените в чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., а тези на които се позовава (във връзка с неполучавани своевременно средства и недостатъчност на сумите) е счел, че не обосновават наличието на непреодолима сила. Предвид основанието за издаване на АУПДВ, според съда, не е необходимо извършването на проверка по чл. 37 ЗПЗП, а дължимата преценка се свежда до осъществяване на предпоставките на чл. 14 от посочената Наредба и определяне размера на дължимите суми с оглед размера на изплатените такива. Решението е правилно. Правният извод, направен от първоинстанционния съд за издаването на спорния АУПДВ от компетентен орган е в съответствие с материалния закон. Към датата на издаване на АУПДВ е налице законово предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. второ ДОПК. Тази законова разпоредба предвижда възможност за такава делегация. Заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалвания АУПДВ по силата на Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния Директор на ДФЗ за делегиране неговите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения, предвид което оплакването за необсъждане възраженията на страните е неоснователно. Правилно е прието от съда, че "Роял парк" АД е уведомено за започналото производство, а в отговора си дружеството не се е позовало на нови факти и не е представило нови доказателства от значение за преценката да се издаде или не АУПДВ. Фактът, че издаденият по отношение на "Роял парк" АД Акт за прекратяване на многогодишния ангажимент от 2.07.2013 г. е влязъл в сила не е спорен, а дружеството не се позовава на обстоятелства по чл. 15, във вр. с § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 3.04.2011 г. По делото не се съдържат и данни такива да са сведени до знанието на административния орган. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на акта като незаконосъобразен. В приложената административна преписка се съдържат писмени доказателства, че "Роял парк" АД е било уведомено, както за започване на производството по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и за издадения такъв, така и за започване на административното производство, в което е издаден спорният АУПДВ. Правилен и обоснован е извода на АСП за материална законосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (сега чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3) е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 14 от тази Наредба предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент. Нормата на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата (в относимата редакция) урежда задължението за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В процесния случай не са спорни изплатените суми, както и това, че поради незаявяване на участие за четвъртата година е прекратен агроекологичният ангажимент на дружеството. Въз основа на този влязъл в сила акт, законосъобразно органът е установил публично вземане за сумата от 12958,16 лв., представляваща 50 % от получените суми за кампании 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против спорния АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,