Решение № 10521 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2013 г.

Решение № 10521 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9182/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново срещу решение № 174 от 25.04.2013 г. по адм. дело № 86 по описа за 2012 г. на административния съд - Велико Търново, поправено с решение № 286 от 27.05.2013 г., в частта, с която по жалба на "Краник" ООД е отменен ревизионен акт № 061101832 от 30.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 647 от 28.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 6 000.88 лв. по 6 броя фактури, издадени от "Стройкомерс 97" ЕООД с предмет на доставката "строителни материали" и е начислена лихва за забава за данъчен период м. 12.2007 г., и в размер на 2 526.60 лв. по 3 броя фактури, издадени от "Софийски строежи 2008" ЕООД, с предмет "строителни материали" и е начислена лихва за забава, за данъчен период м. 11.2008 г., и относно увеличаване на финансовия резултат за 2007 г. със сумата 30 004.40 лв. и за 2008 г. със сумата 12 632.98 лв., на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, представляващи отчетени разходи по фактурите, издадени от двете дружества, по които е отказано правото на данъчен кредит и определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2007 г. и за 2008 г. Образувано е и по жалба на адв. Гергана Георгиева, в качеството й на процесуален представител на Николай Тодоров Яврийски, представляващ и управител на "Краник" ООД, срещу същия съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 061101832 от 30.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 647 от 28.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 1 000.00 лв. и начислена лихва за забава по фактура, издадена от "Любико" ЕООД, с предмет "СМР по договор" за данъчен период м. 11.2007 г. и в размер на 14 000.00 лв., по фактура, издадена от "Проектинженеринг строй" ЕООД, с предмет "СМР" за данъчен период м. 12.2008 г. и начислена лихва за забава, както и в частта относно преобразувания финансов резултат за 2008 г. с отчетени разходи по тази фактура, на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, по която е отказано правото на данъчен кредит и е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2008 г. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в посочените части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочените части и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - "Краник" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Гергана Георгиева. Ответната страна по втората касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а разгледани по същество, първата жалба е основателна, а втората жалба е неоснователна. Административния съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 061101832 от 30.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 647 от 28.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗКПО за ревизиран период 8.06.2006 г. - 31.12.2009 г. и на ЗДДС за ревизиран период 26.10.2007 г. - 30.11.2011 г. С него на същото е определено задължение за ДДС в размер общо на 23 527.48 лв., поради отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 11.2007 г., м. 12.2007 г., м. 11.2008 г. и м. 12.2008 г. и е начислена лихва за забава в размер общо на 8 192.68 лв. Осъществено е преобразуване на финансовия резултат на дружеството и са определени допълнително задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 3 000.44 лв. и лихва за забава в размер на 1 380.36 лв. и за 2008 г. в размер на 8 263.30 лв. и лихва за забава в размер на 2 235.91 лв. За 2009 г. е определено задължение за лихва в размер на 61.88 лв. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните доказателства, включително заключението по съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза, приложените правни разпоредби и е направена преценка за частична законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По жалбата на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново. Тази касационна жалба е насочена към решението в частта относно отменения ревизионен акт и признатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Стройкомерс 97" ЕООД за данъчен период м. 12.2007 г., и от "Софийски строежи 2008" ЕООД за данъчен период м. 11.2008 г., като е признато право на данъчен кредит в размер на 6 000.88 лв. и на 2 526.60 лв., както и относно допълнително определените задължения за корпоративен данък за 2007 г. и за 2008 г., в резултат на увеличение на финансовия резултат за двете години общо със сумата 42 637.38 лв. Първоинстанционният съд е направил подробно изложение относно установеното в ревизионното производство по повод посочените двама преки доставчици, като за да обоснове извода си за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази част се е позовал на заключенията по двете експертизи. В мотивите на съдебния акт липсва анализ на всички събрани доказателства, като същият обосновава друга преценка за обжалвания акт. Още в административното производство двете търговски дружества, преки доставчици, не са открити на посочените адреси. По повод транспортирането на предмета на доставките не са представени никакви транспортни документи - доказателства, като е изследван само въпросът относно способността на собственото на жалбоподателя моторно превозно средство да осъществи превоз на посочените категории стоки по вид, размер и пр. По делото не са ангажирани доказателства относно наличието на база или склад по отношение на първия доставчик за стоките, които е доставял на ревизирания субект, както и относно завеждането им, изписването им, товаренето, транспортирането и предаването им на получателя, както и и такива относно наличието на нает персонал. По повод на второто дружество то същото не е открито на декларирания адрес, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Представени са копия от фактурите, с приложени фискални бонове, но доказателства за предаване на стоките и транспорта им, също не са ангажирани. По повод съхраняването на стоките е представен договор за наем, за ползване на складово помещение, като в ревизионното производство е установен само недвижимия имот, но не и наличието на такова, построено в конкретно индивидуализирания парцел. Констатирано е, че наемодателят не е декларирал доходи от наем, а наемателя, пряк доставчик не е заплащал наемната цена през 2008 г. По повод ресурсната обезпеченост е установена същата аналогична обстановка, като са представени от жалбоподателя четири броя граждански договори, без да е конкретизирано каква дейност за осъществявали и има връзка с процесните доставки. Същите не са подавали декларации за реализирани доходи. По повод на този доставчик също е изследвана възможността с превозното средство, собственост на ревизираното дружество да бъде осъществявано транспортирането на стоките, като не са ангажирани други доказателства относно този факт. Също така не може да бъде споделен аргумента, че същите са били предмет, чрез влагането им на последващи облагаеми доставки, след като не са ангажирани доказателства за заприходяването им при ревизираното лице и изписването им за влагане в конкретен строителен обект. Основният спорен момент е относно прехвърлянето на правото на собственост върху предмета на доставките, което по делото не се установява. По повод на облагането с прекия данък, то изводът по повод облагането с косвения данък, води като резултат и този за законосъобразно облагане с корпоративен данък. Разходите по повод на тези доставки не са документално обосновани и не се признават за данъчни цели, поради което правилно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат и са определени допълнителни задължения за ревизираните години. Понеже спорът е изяснен от фактическа страна, решението следва да се отмени и постанови друго по съществото му. По жалбата на "Краник" ООД. Тази касационна жалба жалба е насочена към решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионния акт относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 1 000.00 лв. за данъчен период м. 11.2007 г., по фактура издадена от "Любико" ЕООД и в размер на 14 000.00 лв. за данъчен период м. 12.2008 г., по фактура, издадена от "Проектинженеринг строй" ЕООД, както и относно допълнително определеното задължение за корпоративен данък за 2008 г. За 2007 г. финансовият резултат не е увеличаван с разходите по фактурата, издадена от "Любико" ЕООД. По повод отказаното право на данъчен кредит по фактурата, издадена от "Любико" ЕООД. В хода на административното производство са осъществени две посещения на декларирания адрес, като не е открит представител на дружеството - пряк доставчик. Извършено е връчване на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК. В хода на ревизията е представен договор от 1.10.2007 г. между ревизираното лице като възложител на прекия доставчик като изпълнител относно извършване СМР на фасадата на читалището в гр. Брусарци, като към него има приложена количествено стойностна сметка. Представен е протокол, според който на 22.11.2007 г. е установено, че извършените работи са реализирани от дружеството - изпълнител. По делото е установено, че този договор е сключен в изпълнение на договора между Община - Брусарци и ревизираното дружество, което е осъществило превъзлагане, като към основния договор от 20.09.2007 г., също има количествено-стойностни сметки и три протокола за установяване на плащане на три пъти по него. При административното обжалване са представени декларации на две лица, че са били наети през м. октомври да работят по фасадата на читалището от страна на дружеството изпълнител "Любико" ЕООД. Същите не са разпитани, въпреки че са допуснати като свидетели, но впоследствие са заличени. Съдът е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза, чрез която се установява безспорно, че не е осъществено плащане от ревизираното дружество към този доставчик и че същият за процесния период е имал петима работници по трудово правоотношение, на които са плащани трудови възнаграждения и социални осигуровки. Същевременно съдът е отчел, че двете лица не са се явили да бъдат разпитани, като едното от тях е работило при трето дружество "Едика" ЕООД за процесния период по трудово правоотношение, а двете лица не са измежду петте по трудов договор при дружеството - доставчик. Освен тях за същия период не е наемало лица на друго основание. По повод на съдебно-техническата експертиза съдът е изложил подробни съображения защо не я кредитира с оглед на установеното от експерта съответствие между оспорените от приходната администрация СМР и тези, констатирани чрез строителната документация, приложена по делото. За да се обоснове съдът се е позовал на обема на СМР по протокола от 21.11.2007 г. между възложителя - общината и ревизираното дружество, който е по-малък от този, съгласно съставения на следващия ден 22.11.2007 г. протокол между същото дружество, но като възложител и прекия доставчик като подизпълнител. Така е направен извод, че СМР са действително осъществени, но не се установява кой реално ги е изпълнил - дали самият ревизиран субект или неговият подизпълнител. Съдът конкретно е посочил и кои строително-монтажни работи по вид са в по-голям обем. Освен това съдът се е позовал и на липсата на ресурсна обезпеченост, както беше посочено по-горе. По повод облагането по ЗКПО, както беше посочено по-горе с разходите по тази фактура не е увеличаван финансовия резултат. По повод на отказаното право на данъчен кредит в размер на 14 000.00 лв. за данъчен период м. 12.2008 г., по фактура, издадена от "Проектинженеринг строй" ЕООД се установява аналогична фактическа обстановка, а именно, че община Брусарци се явява възложител на "Краник" ООД за извършване на СМР по утвърден архитектурен проект на обект "Реконструкция на централен градски площад - гр. Брусарци", за което има сключен договор от 9.07.2008 г. За приемане на извършените работи има съставен протокол между възложителя и ревизирания субект - изпълнител и между него и неговия подизпълнител, като отново е налице разминаване между обема и вида на извършените работи, като е налице съвпадение между данните на съставянето им и допусната грешка при изписване на месеца. При разпита на експерта по съдебно-техническата експертиза в съдебно заседание се посочва, че по много от видовете СМР е налице съществено разминаване и е налице некоректно отчитане на видовете и количеството СМР. Както беше посочено аналогична е ситуацията и относно ресурсната обезпеченост, като са налице декларации от други две физически лица, които също са били допуснати като свидетели, а впоследствие са заличени поради отказ. Съдът не е кредитирал заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза относно кадровата обезпеченост, понеже е посочено, че прекия доставчик има наети по трудово правоотношение лица, но не посочва наличието на данни през процесния период на кои обекти те са работили и имали разходи за командироване и престоят на лица в гр. Брусарци. По повод облагането по ЗКПО при така приетото по повод доставката съдът е изложил подробни съображения относно приложените разпоредби на чл. 16 и чл. 26, т. 2 от закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно в тази обжалвана част. Съдът е изследва фактите по делото и е направил подробен анализ на установеното в административното производство и в производството пред него, а последното чрез обсъждане на двете заключения. Същите са подробно анализирани и съпоставени с констатираното от ревизиращия орган, правилно е приел, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен. Процесните две доставки не реални, доколкото не се установява по категоричен начин, че са осъществени от посочените преки доставчици, като това се констатира с оглед обема и вида на самите СМР и ресурсната обезпеченост за това. Независимо представените договори с количествено-стойностни сметки и приемо-предавателни протоколи и изготвените две експертизи, безспорно се установяват посочените разминавания, които обуславят съмнението кой е действителният доставчик по двете доставки. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на първия касатор следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции, в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и Наредба № 1 от 24.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4, в приложимата редакция към даване ход на делото по същество, в размер на 810.32 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение