Решение № 14972 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2009 г.

Решение № 14972 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6529/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Киви Транс" ООД, в несъстоятелност, представлявано от синдика Боривой Ангелов Миланов, чрез пълномощника адв. Виолета Недялкова, против решение № 61/23.02.2009 г., постановено по адм. дело № 812/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу Агенцията за държавни вземания и Териториално митническо управление - Митница Свищов, че не дължи ДДС и лихва, определени с постановления за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 110/24.07.03 г. и № 111/25.07.03 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил всички доводи и съображения в исковата молба и не е съобразил приложимите правни норми на чл. 23, ал. 2 ЗДДС от 1993 г. (отм.), чл. 53, ал. 1 ППЗМ (отм.) и чл. 17, ал. 2 от Закона за чуждестранните инвестиции. Поддържа, че стоката, предмет на временния внос е била реекспортира след издаване на посочените ППСПДВ, поради което ДДС не се дължи. По съображения в този смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск. Ответниците по касационната жалба - Агенция за държавни вземания и началникът на Митница Свищов не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил предявения иск, тъй като режимът временен внос за стоката не е редовно приключил в срока, за който е бил учреден временния внос. След изтичане на този срок на основание чл. 199 ЗМ и чл. 821 ППЗМ са възникнали митнически задължения, във връзка с което са издадени ППСПДВ, които са влезли в сила. Реекспортът е осъществен едва през 2005 и 2006 г., поради което държавните вземания са дължими. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлен иска, предявен от "Киви Транс" ООД, в несъстоятелност, против Агенцията за държавни вземания и Териториално митническо управление - Митница Свищов, че не дължи ДДС в размер на 150860 лв., ведно със законната лихва, считано от 8.01.2002 г. върху сумата от 62800 лв. и считано от 27.11.2002 г. върху сумата от 88060 лв., определени с ППСПДВ № 110/24.07.03 г. и № 111/25.07.03 г., издадени от началника на ТМУ - Свищов. За да постанови този акт съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 292 АПК е допустим, но по същество е неоснователен. От фактическа страна е приел за установено, че на основание лизингови договори между "Киви Транс" ООД и "Скания креди"АБ, Швеция, дружеството - ищец е придобило правото да ползва 12 бр. влекачи "Скания" при условията на финансов лизинг. Същите са оформени в МБ Габрово на режим "временен внос" на основание чл. 17 от Закона за чуждестранните инвестиции /ЗЧИ/, като дружеството е внесло тези автомобили с 12 броя ЕАД от 1998 г. Поради неплащане на лизинговите вноски договорите са прекратени, а реекспортът на влекачите е осъществен с 6 броя ЕАД през 2005 г. и 2006 г. С писмо № 1261/19.05.2003 г. от МБ Габрово, получено от "Киви Транс" ООД на 20.05.2003 г., същото е уведомено за възникнало митническо задължения и необходимостта от предприемане на действия за приключване на ЕАД. Второ подобно писмо под № 1725/2.07.2003 г. е получено от дружеството на 11.07.2003 г., но не са предприети действия по приключване на режима. От началника на митница Свищов са издадени 4 броя ППСПДВ - № № 108/22.07.03 г., 109/23.07.03 г., 110/24.07.03 г. и 111/25.07.03 г. Общо са погасени суми в размер на 101564,92 лв. ДДС и 27029,28 лв. лихви. На 8.09.03 г. Агенцията за държавни вземания е предявила пред Габровския окръжен съд на основание чл. 685, ал. 1, вр. чл. 687, ал. 2 ТЗ митническите вземания към "Киви Транс" ООД в общ размер на 224731,66 лв. главници, лихви и разноски, като с определение № 365/27.11.2003 г. по гр. дело № 143/2003 г. по описа на ОС гр. Габрово е одобрен списъка на приетите от синдика на "Киви Транс" ООД вземания. Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 55/4.03.2004 г. по същото дело. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза е установено, че товарните автомобили, които са били предмет на реекспорта са идентични на тези, за които е бил учреден режима "временен внос", както и че в МБ Габрово към момента се водят неплатени задължения за ДДС и законна лихва в размер общо на 65845,80 лв. От правна страна съдът е посочил, че ППСПДВ представлява изпълнително основание по чл. 268, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЧИ /изменено заглавие на Закон за насърчаване на инвестициите/ могат да се внасят временно машини, съоръжения и превозни средства, които са предмет на финансов лизинг и са чуждестранна инвестиция по смисъла на закона, като според ал. 2, се допуска временен внос по реда на ЗМ за срока на договора или до придобиване на вещта от лизингополучателя. Съдът е посочил, че според чл. 23, ал. 2 ЗДДС от 1993 г. (отм.) не се събира данък, когато стоките са под митнически режим с отложено плащане, включено под режим на временен внос, както и при реекспорт, но в тези случаи данъкът се начислява и обезпечава в съответствие с размера и реда, определен със ЗМ и ППЗМ. В чл. 53, ал. 1 ППЗМ (отм.) е регламентирано в кои случаи временният внос или временният износ се счита за редовно закрит и обезпечените митни сборове се връщат на правоимащия. В конкретния случай българското дружество е било само лизингополучател и едва след изплащане на последната вноска по договорите е могло да стане собственик на влекачите, но лизинговите договори са прекратени през 2002 г. Собственикът на влекачите - "Скания креди"АБ, Швеция, не е могъл да ги изнесе от свое име, защото титуляр на режима е бил "Киви Транс" ООД. Реекспортът е осъществен едва през 2005 г. и 2006 г., следователно временният внос не е бил приключен в определения срок от 48 месеца, който е изтекъл на 26.11.2002 г. След изтичане на срока на временния внос са възникнали вносни митнически задължения на основание чл. 199 ЗМ и чл. 821 ППЗМ. Основанието за заплащане на митни сборове не е отпаднало, той като издадените ППСПДВ като необжалвани са влезли в сила и режимът не е приключен по установения ред. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, така както са възпроизведени накратко по-горе. Установено е, че ищецът, касатор в настоящото производство, е бил титуляр на режим "временен внос" на 12 автомобила - влекачи " Скания", съгласно 12 броя митнически декларации от 1998 г. Автомобилите са получени от дружеството на основание договори за финансов лизинг със "Скания креди"АД, Швеция, но поради неплащане на лизинговите вноски договорите са прекратени през 2002 г. Осъществен е реекспорт на същите автомобили съгласно митнически декларации от 2005 г. и 2006 г. Междувременно, преди реекспорта на същите, са издадени ППСПДВ № 110/24.07.03 г. и № 111/25.07.03 г. от директора на ТМУ Свищов, за събиране на възникнали публични държавни вземания по описаните в същите митнически декларации /ЕАД/. Безспорно е също, че постановленията не са обжалвани по административен и съдебен ред и са влезли в сила. Спорът по делото е свързан с това дали поради последвалия реекспорт на въпросните автомобили, възникналите митнически задължения, за които са издадени ППСПДВ № 110/24.07.03 г. и № 111/25.07.03 г., са дължими или не. В тази връзка следва да се потвърди правилния извод на първоинстанционния съд, че двете ППСПДВ са влезли в сила и представляват стабилни административни актове, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал, от горестоящия административен орган, нито от съда в рамките на редовно инстанционно производство. Тези постановления не са предмет на контрол в настоящото производство. Доколкото в това производство съдът не може да ги потвърди, нито да ги отмени или измени, то не следва да бъдат излагани и съображения относно тяхната законосъобразност или незаконосъобразност. Същевременно, не са налице данни за нищожността на двете постановления, тъй като са издадени от компетентен орган и при спазване на предвидената в закона форма. Предвид горното, към датата на влизане на двете постановления в сила, за касатора са съществували публични задължения в размерите, посочени в същите ППСПДВ. За основателността на предявения отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 292 АПК същественият въпрос е дали с осъществения реекспорт на влекачите е отпаднало това митническо задължение. В ЗМ и правилника по приложението му не е предвидено, че автоматично настъпва такава последица. При наличието на определени факти, които са осъществени след издаването на ППСПДВ, които водят до недължимост на публичното задължение, какъвто факт в случая се твърди, че представлява последващият реекспорт на автомобилите, за заинтересованото лице съществува възможност да поиска възстановяване или опрощаване на митни сборове по процедурата, регламентирана в глава двадесет и осма от ЗМ - "Възстановяване и опрощаване на митни сборове". Според чл. 214 ЗМ възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове; възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало. В чл. 215, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМ е предвидено, че опрощаване на митни сборове е решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове или решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени, а според ал. 2 опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет митните сборове не са били дължими или основанието за вземането им под отчет е отпаднало. В следващите разпоредби от тази глава са регламентирани реда за подаване на искането и процедурата по произнасяне на компетентния орган, а в отделни разпоредби на ППЗМ са посочени конкретните основания за възстановяване и опрощаване на митни сборове. Според редакцията на ЗМ до 1.01.2007 г., действала през процесните периоди, данъкът върху добавената стойност се включва в понятието "митни сборове", поради което посочената процедура, регламентирана в ЗМ и ППЗМ е приложима за ДДС, когато представлява част от митните сборове. Посоченото от ищеца фактическо основание, поради което твърди, че не дължи установените с двете ППСПДВ публични вземания е осъщественият реекспорт на стоките, които са били поставени под режим временен внос и за които са определени митните сборове. От това следва, че се твърди последващо отпадане на основанието за вземане под отчет на вносните митни сборове, което от своя страна е предвидено като основание за опрощаване на митни сборове. От изложеното се налага извода, че е налице специална процедура пред компетентния административен орган, по която заинтересованото лице, в случая "Киви Транс" ООД да може да предяви претенцията си за признаване недължимостта на публичните вземания, представляващи митни сборове, въз основа на факти, възникнали след издаване на изпълнителното основание - в случая ППСПДВ. Производството следва да приключи с издаването на индивидуален административен акт - решение на митнически орган, което може да бъде обжалвано по административен и съдебен ред, в случай, че е неблагоприятно за лицето, което е подало искането. Едва в рамките на евентуално образуваното по такава жалба съдебно производство, съдът следва да се произнесе по същество на искането. Затова, при наличието на специална процедура, в рамките на която следва да се прецени основателността на искането за възстановяване или опрощаване, не може да бъде разгледана по същество претенция по исковия ред, предвиден в чл. 292 АПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявения иск. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение