Решение № 9382 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2015 г.

Решение № 9382 от 1.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6512/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Ч., упълномощена от директора на СДВР, срещу решение № 437/27.01.2015 г., постановено по адм. дело № 828/2014 г. от Административен съд - С.-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната му. Ответникът - Д. А. П. от гр. С., не се явява, не се представлява и ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и за процесуално допустима, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е уважил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение, представляващо претърпени имуществени вреди в размер на 62,00 лева и неимуществени вреди в размер на 250 лева вследствие на наложена принудителна административна мярка - принудително преместване на паркирано превозно средство, наложена от полицай от ПГ, сектор 02 при отдел "Пътна полиция" - СДВР. Съдът е приел искът за основателен, тъй като били налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при и по повод осъществяване на административна дейност, който съдът е отменил, като издадена в нарушение на материалния закон с решение № 2889/30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9269/2013 г. по описа на Административен съд - С.-град. С. е приел, че е налице настъпил вредоносен резултат, представляващ заплащане на сума за "преместване на автомобила" и "такса паркинг" в размер на 62,00 лева, като е заключил, че е налице причинна връзка между процесната незаконосъобразна ПАМ и настъпилата вреда, а именно - посочената сума е заплатена като разход, направен от П. във връзка с преместване на автомобила. Приел е също, че по делото е доказана и исковата претенция във втората й част, относно причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, който съдът е приел за доказани от свидетелските показания и от приетото пред решаващия съд като доказателство Експертно решение на ТЕЛК № 4210 от 16.12.2014 г. издадено от II МБАЛ, I състав. Решението е правилно. Първоинстанционият съд е направил обоснован правен извод за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който извод изцяло се споделя от настоящата касационна инстанция. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. В конкретния случай е била наложена ПАМ по чл. 171, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), преместване на лек автомобил ДК № СА 7489 АВ на 15.07.2013 г. от оправомощено лице - старши полицай в група Съдействие на Център за градска мобилност на отдел Охранителна полиция при СДВР, по силата на заповед с рег. № Iз-269/11.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи лице при и по повод осъществявана от него административна дейност, изразяваща се в съставяне на актове за установяване на административни нарушения и налагане на ПАМ по реда на ЗДвП. Мярката е била отменена с решение № 2889/30.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9269/2013 г. на Административен съд - С.-град. С. не е било обжалвано от издателя на акта, като единствено легитимиран да подава жалба срещу решение, с което е отменен издаден от него акт, поради което решението е влязло в сила. Оттук следва изводът за отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на претендиращия ги. От представените от П., писмени доказателства безспорно е установено, че същата е заплатила сумата от 62,00 лева на "Центъра за градска мобилност" ЕАД, за репатрирането на автомобила. Обосновано съдът е приел, че плащането на тази сума е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с принудителното преместване на МПС, като поради отмяната на акта, с който е наложена ПАМ, заплащането й се явява недължимо. Налице е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменената ПАМ, поради което и същата следва да се обезщети. Правилни са изводите на съда за доказаност и на втората предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по отношение на причинените неимуществени вреди на П., като в хода на процеса по безспорен начин са доказани претърпените болки и страдания, както от свидетелските показания, така и от експертното решение на ТЕЛК. По изложените съображения решението на Административен съд - С.-град, като правилно и законосъобразно следва бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,