Решение № 13456 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2016 г.

Решение № 13456 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11680/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Титова, против решение № 1363/13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2196/2015 г. по описа на Административен съд- Б., с което по жалба на А. С. С. от гр. С. В. е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8217/в диспозитива технически грешно посочено като № 02-020-2500/8217/от 28.09.2015. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. С. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014г, за финансово подпомагане по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР- 1), в частта за направени отказ и намаления и преписката е върната на касатора за ново произнасяне в тази част при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспорения акт не се съдържат фактически основания за издаването му, без да вземе предвид посоченото в таблиците, приложи към него и че земеделският стопанин не е подал възражение за невключването на обработваните от него физически блокове в специализирания слой " Площи, допустими за подпомагане" и не е обжалвал заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния допустим за подпомагане слой за кампания 2014 г. Излага подробни съображения по приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22 .08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на МЗХ и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Твърди и че съдът неправилно приел за нарушено правото на защита на адресата на акта и че била затруднена проверката на последния. Моли ВАС да отмени решението в обжалваната част и да остави в сила оспорения акт. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответникът по касационната жалба - А. С. С. не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. В писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" в процесната част. Намира също, че правилно съдът е отменил процесното уведомително писмо в частта, с която е отказано финансово подпомагане в размер на 14 581,44 лева по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и 1 876,39 лв. за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР 1), като е изпратил преписката на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне. Намира оспорения индивидуален административен акт за издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и при наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК поради противоречието му с материалноправните разпоредби, които изводи на съда логически съответстват на установеното посредством събраните по делото доказателства. Счита, че немотивираността на оспорения акт не може да бъде преодоляна с наличието единствено на документа за извършена административна проверка - "Резултати от автоматични проверки на въведените данни", тъй като съдържащата се в същия информация не е достатъчна да мотивира постановения отказ, предвид липсата на отразени данни относно кои точно и колко са наддекларираните площи, нито дали те попадат или не в допустимия за подпомагане слой, както и предвид липсата на данни относно констатирани двойно заявени площи. Обосновава извод, че в проведеното на 08.06.2016 г. открито съд. заседание по първоинстанционното производство вещото лице по назначената техническа експертиза изрично е заявило, че от геодезична гледна точка е категорично, че всички, заявени от ответника в настоящото производство площи попадат в границите на допустимия слой, определен със Заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните и че видно и от заключението на приетата по делото експертиза, няма констатирано наличие на площи, заявени за подпомагане и попадащи извън окончателно одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014 г., според влязлата в сила заповед на МЗХ, а и доказателства за наличието на такива площи касаторът не е ангажирал. Счита, че обосновано съдът е приел за неправилен извода на административния орган за наличие на недопустими площи и че незаконосъобразно ответникът в настоящото производство е бил лишен от подпомагане за площи, които не са недопустими. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. С. С. против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8217 от 28.09.2015. на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) Разплащателна агенция по схеми и мерки за директни плащания за финансово подпомагане кампания 2014 г., в частта, с която по СЕПП му е отказано финансово подпомагане в размер на 14 581,44 лв. и по НР - 1 в размер на 1 876,39 лв. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт - в посочената по-горе част, е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод за наличие на неспазени изисквания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял, че за процесните парцели не е налице наддеклариране на площ, респ. че няма недопустими площи, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от оспорващия на 16.04.2014 г. заявление за подпомагане УРН 243841,с УИН 0203041491848 за кампания 2014 г., за следните схеми и мерки за подпомагане: схема за единно плащане на площ (СЕПП); схема за преразпределително плащане (СПП); плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1) и плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕК за земеделски земи, като е заявило и ползваните от него площи. Констатирал и че на 26.09.2014 г. оспорващият подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, с която потвърдил част от установените двойно декларирани площи, заявени от него и е представил доказателства, въз основа на които ги ползва- Договор № 28/13.05.2010 г. и Анекс към него № 39/28.05.2012 г., сключени с община Несебър. Посочил, че с процесното Уведомително писмо по подаденото заявление по СЕПП е било констатирано несъответствие с изискванията за подпомагането и на осн. чл. 43, ал. 4 ЗПЗП е изцяло отказано финансово подпомагане поради установена разлика между декларираната и установена площ общо от 11,83ха. за 6 БЗС, с посочени номера, при общо декларирана площ за шестте имота от 15,87ха, като разликата е формирана от двойно заявени площи и такива, установени при проверка на място -декларирани, но не използвани от заявителя и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., а по НР- 1 частично отказаното подпомагане е поради установено заявяване на по-големи площи от реално използваните за три имота и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., одобрен със Заповеди № № РД 09- 807/5.12.2014 г. и РД 46-287/6.03.2015 г., издадени от Министъра на земеделието и храните, като разликата е 2.46ха при заявени за трите имота: БЗС 27454-232-1-1; 27454-233-1-1 и 27454-234-1-1 площи от 5.3ха. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган- изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил конкретното фактическо основание за отказа и намалението, тъй като изложил в табличен вид констатациите си и взетото решение за размера на дължимото подпомагане, респ. за отказа от подпомагане, но не посочил фактите, въз основа на които е формирал извода си по прилагане на закона. Относно поясненията в таблиците счел, че нямат характер на мотиви, освен че е недостатъчно посочването на правното основание. Приел, че в настоящия случай уведомителното писмо се позовава на "извършени преди издаването му административни проверки и проверки на място на данните по подаденото заявление", но доказателства за извършени проверки на място по делото не са представени, а единственото доказателство за извършена административна проверка е наименовано "Резултати от автоматични проверки на въведените данни", който документ преценил-с оглед информацията, която носи, за недостатъчен да мотивира постановения отказ. Този извод обосновал със съображение, че от него не става ясно нито кои точно и колко са наддекларираните площи, нито дали те попадат или не в допустимия за подпомагане слой, а и липсва информация относно констатирани двойно заявени площи. И тъй като информация относно последните може да бъде получена само при анализ на предприетите от административния орган действия за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, съдът счел, че липсата на мотиви, изложени в оспорения акт, не е преодоляна със съдържащи се такива в други документи, съставени с оглед предстоящото му издаване съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. С оглед на тези констатации досежно процесните парцели съдът извел извод, че е недопустимо волята на административния орган да се предполага от съда, както и мотивите на административния акт да бъдат допълвани след приключила процедура по издаване на административния акт. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел, че неизлагането на конкретни мотиви е съществен порок на акта и е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на назначената по искане на ответника, изслушана и кредитирана съдебно - техническа експертиза/л. 184 от делото/. Оттам извел извод, че е недоказано наличие на площи, заявени за подпомагане и попадащи извън окончателно одобрения специализиран слой " Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2014 г. съобразно влязлата в сила Заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ, както и че след влизане в сила на тази заповед не подлежи на изследване въпросът дали заявените площи-според характеристиките си, са допустими за подпомагане, а и не може да бъде отказано подпомагане с мотив, че не могат да бъдат ползвани съобразно предназначението им, предвид ТР № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС. И. и извод че, от една страна, в резултатите от автоматичните проверки е указано, че извън площите подходящи за подпомагане излизат 6,33281 ха., при липса на констатация за площ относно установена грешка " фермерски блокове без физически блок", а според уведомителното писмо тази площ е от 8,88ха., като вещото лице определило площите, които са заявени без да се стопанисват на 1,981ха, т. е. че изводите на административния орган за наличие на недопустими площи не отговарят на действителното фактическо състояние и отказът, мотивиран на това основание, е незаконосъобразен по същество, оттам че е налице и отменителното основание за нарушен материален закон. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо, в частта на направените отказ и намаление по СЕПП и НР-1 за процесните парцели за незаконосъобразно и го отменил в тази част. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за направените намаления се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблиците към него, основателни са били доводите на жалбоподателя в частта за процесните БЗС, че административният акт не съдържа ясно изложение на конкретните фактически основания, поради наличието на които са направени намаленията, с което съществено е затруднена и защитата срещу него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, в конкретния случай решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за тези парцели. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат нито от таблиците към него, нито от "Резултати от автоматични проверки на въведените данни" (л. 39) Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на посочените в УП парцели актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка, което обстоятелство се сочи и от вещото лице. Тук е мястото да се посочи, че оспорване на експертизата-видно от протокола на откритото съдебно заседание от 08.06.2016 г., от страна на процесуалния представител на ДФЗ- юрк. Лакова действително е направено, но същевременно в тази връзка не е поискано събиране на каквито и да е други доказателства, нито повторна, допълнителна или комплексна експертиза. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Последният довод-основан на Тълкувателно решение № 8/12.11.2015 г. на ОСК на ВАС не държи сметка, че тълкувателните решения имат действие занапред, като законоворегламентираната им функция е да уеднаквят противоречивата съдебна практика. Така напр. в решения № 2150 от 26.02.2015 г. по адм. д. № 1022/2015 г. и № 15279 от 03.12.2012 г. по адм. д. № 10914/2012 г. двете-на 5 чл. с-ви на ВАС. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в посочената по-горе част, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 7819 от 20.06.2017 г. по адм. д. № 12093/2016 г., и № 7520 от 14.06.2017 г. по адм. д. № 3861/2017 г. и № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г. трите - на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение