Решение № 3295 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2012 г.

Решение № 3295 от 8.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13542/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димка Петрова Иванова от гр. Добрич срещу решение № 191 от 3.10.2012 г. по адм. дело № 472/2012 г. на Добричкия административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 34/13.06.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 53, ал. 4 от КСО във вр. с чл. 118 от Закона за здравето като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Добрич, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Добричкия административен съд е решение № 34/13.06.2012 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане № 3699/21.04.2012 г., издадено от началник администрация, сектор КРД, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, с което Димка Петрова Иванова от гр. Добрич е задължена да възстанови недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете през периода 2.06.2009 г. - 14.08.2009 г. с общ размер 583.39 лв. и лихви към 24.04.2012 г. в размер на 320.23 лв. Решението на Добричкия административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (редакция - ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.). Съдът законосъобразно е приел, че детските ясли са детски заведения по смисъла на закона, поради което от момента на записването и приемането на детето Теодор (Тодор) в Детска ясла № 4 "Щастливо детство" - Добрич лицата по чл. 53, ал. 1 и 2 от КСО нямат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Жалбоподателката Иванова, която е баба на детето, е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КТ, който се разрешава при условие, че детето не е настанено в детско заведение. На основание чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските разрешеният отпуск по чл. 164 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение. През процесния период за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили при спазване на реда по глава първа, раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). В подадената молба-декларация за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете жалбоподателката е декларирала, че й известно, че в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства е задължена да подаде декларация за промяната, както и че ако не изпълни това задължение, следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва по чл. 114, ал. 1 от КСО. Като не е предприела необходимите действия по уведомяване за нововъзникналото обстоятелство - настаняването на детето в детската ясла, жалбоподателката е действала недобросъвестно и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО дължи възстановяване на получените суми за осигурителни плащания. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на месечно парично обезщетение възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. В случаите, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се прилага алинея 2 на чл. 53, с която е предвидено изплащане на месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. По силата на чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за прекратяване на отпуска за отглеждане на детето. Неправилно е застъпеното в касационната жалба становище, съгласно което преди изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО, в сила от 1.01.2011 г., "по принцип до тогава детските ясли не са считани от законодателя за детски заведения". Както детските градини, създадени по реда на Закона за народната просвета, така и детските ясли, създадени по реда на Закона за здравето, са заведения, предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" (заведение за деца) се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета (детските градини), така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. Тълкуването на непълните нормативни актове се извършва по правилото на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, като за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Като "подобен" случай с оглед обществените отношения може да бъде посочена разпоредбата на чл. 299, ал. 1 от Кодекса на труда с наименование Грижи за семействата на работниците и служителите от глава четиринадесета Социално-битово и културно обслужване в предприятието. Нормативно е предвидена възможност за работодателя да оказва съдействие за настаняване на децата на работниците и служителите в детски заведения, като поддържа, изгражда или участвува в изграждането и поддържането им със собствени средства или съвместно с други работодатели и общинските съвети. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че на касационната жалбоподателка са били изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете в нарушение на материалноправното условие по чл. 53, ал. 4 от КСО. В т. 5 от подадената молба - декларация (Приложение № 3) жалбоподателката е декларирала, че детето Теодор не е настанено в детско заведение. Декларирала е също, че й е известно, че в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, извършва административно нарушение, за което носи административно - наказателна отговорност по чл. 349 от КСО и следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. През периода 2.06.2009 г. - 14.08.2009 г. детето Теодор (Тодор) е било настанено в Детска ясла № 4 "Щастливо детство", но жалбоподателката не е подала коригираща декларация. Затаяването на неверни правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че решението по адм. дело № 10529/2011 г. на ВАС, на което се позовава жалбоподателката, е постановено при различна фактическа обстановка и различен правен режим. Декларацията за ползване на отпуск и изплащане на обезщетение е била подадена до работодателя/осигурителя на 30.09.2005 г., когато действащата разпоредба на чл. 53, ал. 4 от КСО ( ДВ, бр. 69 от 2004 г.) е предвиждала прекратяване на изплащането на паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Добричкият административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,