Решение № 2624 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15316/2013 г.

Решение № 2624 от 24.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15316/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Съби Станимиров Борисов от с. Староселци, обл. Плевен, против решение № 580 от 16.10.2013 г., постановено по адм. дело № 436/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 25 от 4.04.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Плевен. Твърди се, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на нормата на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Касаторът сочи, че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели и вписването в трудовата му книжка. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Плевен, чрез юрк. Тодорова като процесуален представител, в писмен отговор излага становище за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу неблагоприятно съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Плевен е решение № 25 от 4.04.2013 г., с което директорът на ТП на НОИ - Плевен е приел, че оспореното разпореждане № 142-03-78-1 от 4.03.2013 г. на ръководителя на осигуряването при безработица при РУСО - Плевен е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба - неоснователна. За да направи този извод, с издаденото решение по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО горестоящият административен орган е приел, че Борисов не отговаря на материалноправната предпоставка за осигурителен стаж по чл. 54а, ал. 1 от КСО. При изискуем осигурителен стаж най-малко 9 месеца заявителят има такъв от 8 месеца и 29 дни (от 1.05.2012 г. до 1.02.2013 г.), като 12.11.2012 г. е подаден като ден самоотлъчка. Отразено е, че този ден не се зачита за осигурителен стаж и доход, Борисов не е осигурен за фонд "Безработица", поради което правилно с разпореждането е отказано отпускане на обезщетение за безработица. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт, първоинстанционният съд е приел за доказано осигуряването на жалбоподателя с продължителност 8 месеца и 29 дни. Този извод е основан след съпоставяне на вписванията в трудовата книжка, в която осигурителят е удостоверил с цифри и думи продължителност на осигурителния стаж, равна на трудовия стаж от 9 месеца; данните, съдържащи се в писмо рег. № 33-01-4/3.04.2013 г. на община Искър с приложените към него УП-3 и отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м. ноември 2012 г. на работещите по проект "Нов избор, развитие и реализация" с отбелязване, че е допусната техническа грешка при оформянето на трудовия стаж на Борисов, като за периода 1.05.2012 г. - 1.02.2013 г. лицето има зачетен осигурителен стаж от 8 месеца и 29 дни, тъй като на 12.11.2012 г. има самоотлъчка. Заключението на съда е направено и след позоваване на данните, съдържащи се в Регистъра на осигурените лица и разплащателен фиш за работна заплата за м. ноември 2012 г., от който е видно, че на лицето е заплатено за 21 отработени дни и е отбелязан един ден самоотлъчка. Съдът е обсъдил и показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че жалбоподателят е полагал труд на 12.11.2012 г., но не през целия работен ден от осем часа (според свидетелите по време на проверката за присъствие Борисов бил в магазина, върнал се и бил на работа до 11.00 -11.30 часа, след което си заминал, като разбрал, че го водят самоотлъчка), т. е. не е работил при пълното законоустановено време. При тези данни съдът е приел, че не е налице изпълнение на трудовите функции за дата 12.11.2012 г. и жалбоподателят е бил в самоотлъчка (самоволно е отсъствал от работа), поради което не му е заплатено трудово възнаграждение за този ден, не е зачетен за осигурителен стаж и не е осигурен за фонд "Безработица". Обосновал е извод, че Борисов не отговаря на условията за отпускане на обезщетение за безработица. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Изброените предпоставки са предвидени кумулативно, като в конкретния случай се спори единствено относно изпълнението на първата: налице ли са по отношение на жалбоподателя внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най- малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 7 от КСО (отм.), действаща към момента на постановяване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, предвижда, че отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. От подадените от осигурителя община Искър данни в персоналния регистър за осигурените лица, както и от представените УП - обр. 3 от 3.04.2012 г., отчетна форма за явяване на работа и разплащателни ведомости за м. ноември 2012 г. се установява, че на 12.11.2012 г. жалбоподателят Борисов не е изпълнявал трудовите си функции, а за м. ноември 2012 г. му е заплатено трудово възнаграждение и са внесени осигурителни вноски, вкл. за фонд "Безработица" за отработени 21 дни от 22 работни дни. Аргументирано е заключението на съда, че тези данни оборват вписването в трудовата му книжка относно придобития от него осигурителен стаж от 9 месеца. Правилно е прието, че в случая е налице техническа грешка при това отбелязване, която е коригирана от осигурителя. След анализ на представените от страните по делото писмени и гласни доказателства, при правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби, съдът е мотивирал обоснован правен извод, че датата 12.11.2012 г. не се зачита за осигурителен стаж и Борисов не е осигурен за фонд "Безработица", като осигурителната вноска за този ден не е била и дължима, тъй като лицето не е осъществявало трудова дейност. От свидетелските показания се установява, че Борисов не е изпълнявал трудовите си функции при пълното законоустановено осемчасово работно време, поради което правилно за осигурителен стаж не е зачетена посочената дата съгласно чл. 9, т. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно, за времето от 1.05.2012 г. до 31.01.2013 г. жалбоподателят има 8 месеца и 29 дни осигуряване, поради което не отговаря на първото условие по чл. 54а, ал. 1 от КСО - за него да са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Като е направил извод в същия смисъл, първоинстанционният съд е постановил обоснован и в съответствие с материалния закон съдебен акт. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,