Решение № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г.

Решение № 853 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 15.01.2010 г. по гр. д. № 3099/2009 г., с което П. ОС е отхвърлил предявените от Р. Е. Б. искове срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С определение от 25.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС относно действието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, с оглед изпълнението или не на задължението на работодателя да събира информация за заболяване, чието наличие налага да се получи разрешение от Инспекцията по труда, преди уволнението. Жалбоподателят - Р. Е. Б. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът [фирма] в писмено становище поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявените от Р. Е. искове срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение със Заповед № ЛС-132/18.12.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е законосъобразно. Изложени са съображения, че жалбоподателката не се ползува със защитата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, тъй като въпреки дадената й от работодателя възможност не му е представила доказателства, че попада в някоя от категориите защитени лица. Съдът е приел, че представеното експертно решение за наличие на хронична исхемична болест на сърцето е едва от 23.02.2009 г., т. е. след прекратяване на трудово правоотношение, за което заповед й е връчена на 01.01.2009 г. По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден отговор в задължителна практика на ВКС, намерила израз в решение от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на ВКС, решение по гр. д. № 433/2008 г., решение по гр. д. № 1188/2009 г. и решение от 02.11.2010 г. по гр. д. № 852/2009 г. на ВКС. В същата е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер и важи винаги, когато работникът страда от заболяване по Наредба № 5/1987 г. за болестите при които работниците има особена закрила. Прието е също така, че задължение на работодателя е да извърши преценка за наличие на предварителната закрила, като събере информация за работниците и служителите, които смята на уволни, като липсва легално вменено задължение на работника или служителя да уведомява работодателя си предварително за наличните болести, а обективния характер на закрилата се изключва само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената наредба. При така дадения отговор на поставения въпрос настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно. Установено е по делото, че страната е работила в ответното предприятие на длъжност "СИПБ, информатор", като трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № ЛС-132/18.12.2008 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Установено е също така, че ищцата е уведомила работодателя си за наличие на заболяване, попадащо в кръга на Наредба № 5/1987 г., обхванато от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ - "хипертонична болест на сърцето", с амбулаторен лист № 001193/02.12.2008 г., като диагнозата по късно е потвърдена и с експертно решение за наличие на хронична исхемична болест на сърцето. Не е било спорно по делото, че не е било искано разрешение от Инспекцията по охрана на труда за уволнението на ищцата. Закрилата, както бе посочено по-горе има обективен характер и тъй като работодателят не е бил въведен умишлено в заблуждение от работничката, че не страда от заболяването към датата на уволнението, то при тези данни следва да се приеме, че уволнението е незаконно и подлежи на отмяна без да се разглежда спора по същество. Въззивният съд неправилно е приел, че ищцата не се ползува от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което обжалваното решение следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по същество като уважи предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ищцата - жалбоподател следва да бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението работа, като Б. [фирма] следва да й заплати 4 352,22 лева, обезщетение за принудителна безработица да времето от 01.01.2009 г. до 30.06.2009 г. и 970 лева разноски по делото, както и държавна такса по сметката на ВКС в размер на 284 лева. Предвид изложените съображения, съдът