Решение № 9595 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 797/2018 г.

Решение № 9595 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 797/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от А. Чападжиева от [населено място] чрез адв. Б. Младенов против решение № 436 от 13.12.2017 г., постановено по адм. д. № 300/2017 г. по описа на Административен съд – Смолян В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът й за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно с искането за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 18.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Касационната жалбоподателка твърди неправилност на решението в атакуваната му част на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото в обжалваната част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен искът й за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2017 г. до окончателното й изплащане. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката А. Чападжиева не се явява. Представлява се от адв. Б. Младенов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебния акт по съображения, подробно развити от него устно в хода по същество. Ответникът, Община Мадан, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез кмета на общината е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на съдебното решение в атакуваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Смолян е осъдил Община Мадан да заплати на А. Чападжиева от [населено място] сумата 150 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за ползвана адвокатска защита по дело за отмяна на наказателно постановление № 8 от 18.01.2017 г., издадено от кмета на община Мадан, както и направените разноски по дело в размер на 450 лв., като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 18.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Съдебното решение е обжалвано само в частта, с която е отхвърлен иска на А. Чападжиева за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно с искането за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане, поради което в останалата си осъдителна част същото като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до отхвърляне на иска на Чападжиева за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., изразяващи се в причинени душевни болки и страдания във връзка с влошеното й в резултат на воденото административно-наказателно производство здравословно състояние, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане, съдът е приел за недоказани твърденията на ищцата, че именно в резултат на проведеното административнонаказателно производство за периода от 18.01.2017 г. до 02.06.2017 г. е настъпило влошаване в здравословното й състояние, във връзка с което е търпяла душевни болки и страдания. Базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е заключил, че далеч преди издаване на НП на 18.01.2017 г., компетентната лекарска комисия е констатирала у ищцата [диагноза], [диагноза], [диагноза] и други заболявания. АС - Смолян е установил, че паралелно с административнонаказателното производство ищцата е била привлечена като обвиняема по висящо наказателно производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, от което е направил извод, че Чападжиева не е установила какви душевни болки и страдания е търпяла в резултат на издаденото НП, различни от негативните емоции във връзка с воденото срещу нея наказателно производство. Първоинстанционният съд е заключил, че предвид по-високия интензитет на наказателната репресия, воденото досъдебно и наказателно производство срещу ищцата логично би следвало да предизвика у нея по-силни негативни емоции и притеснения, в сравнение с воденото административнонаказателно производство. По горните съображения, административния съд е приел, че ищцата не е установила влошаване на здравословното си състояние и конкретни болки и страдания, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка именно с от воденото срещу нея административнонаказателно производство отмененото НП е за наложена глоба в размер на 300 лв за неправомерна сеч на клон от орех/, както и че не са налице предпоставките на чл. 4 от ЗОДОВ по отношение на иска за неимуществени вреди. По горните съображения АС-Смолян е отхвърлил предявения от Чападжиева иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отмененото НП изцяло, ведно със законните последици. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Смолян, мотивиращи съдебното решение в отхвърлителната му част. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки – незаконосъобразен административен акт / в т. ч. и НП/, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователнэст на предявения иск. Правилно АС-Смолян е отхвърлил като неоснователна и недоказана и претенцията на Чападжиева за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2500 лв., ведно с законната лихва върху главницата за периода от 18.01.2017 г. до окончателното изплащане. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано по делото остава самото реално настъпване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически дискомфорт и притеснение, душевни страдания и влошено здравословно състояние, в резултат на воденото административно-наказателно производство срещу ищцата, както и наличието на пряка и непэсредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отмененото като незаконосъобразно НП. По делото не се спори, че паралелно с административно-наказателното производство срещу А. Чападжиева е водено и досъдебно производство за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, приключило с решение, с което е същата е призната за виновна в извършването на такова престъпление и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. Видно от доказателствата по делото, ищцата не е успяла да установи какви душевни болки и страдания е търпяла в резултат на издаденото НП, различни от негативните емоции във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, макар, че не твърди да е имала такива. Правилен е изводът на административния съд, че предвид по-високия интензитет на наказателната репресия, воденото досъдебно и наказателно производство срещу ищцата би следвало да предизвика по-силни негативни емоции и усещания, в сравнение с воденото срещу нея административнонаказателно производство. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените неимуществени вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отмененото като незаконосъобразно НП. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение в обжалваната с нея част като правилно – да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд