Решение № 15302 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2014 г.

Решение № 15302 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6367/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на кмета на Община Варна срещу решение № 783 от 02.04.2014 г. по адм. д. № 3763/2013 г. на Административен съд Варна, с което е отменен ревизионен акт № МД-РА-006/26.06.2013 г., издаден от орган по приходите към Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в частта, в която на ЕООД "Пегас Лизинг" е отказано възстановяване на сумата от 5 576,96 лв, като недължими платени задължения за данък превозно средство по подадено искане от дружеството по реда на чл. 128 от ДОПК. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор и писмена защита. Излага доводи, че реалното постъпване и отчитане на платените в касата на Община Варна суми по оспорените писмени документи нямат връзка с материалната сила на същите документи, удостоверяващи факта на плащането. Доказано е, че оспорените писмени документи с наименование "за платени данъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г." са издадени от длъжностно лице, подпечатени с съответните щемпели, носещи № № 0129 или 0155. С оглед обясненията на св. Живко Тодоров Димитров в съдебно заседание на 25.03.2014 г., неговия печат с № 0155 е ползван от Корнелия Петкова. От събраните по делото писмени доказателства, е установено, част от оспорените писмени документи са щемпеловани/подпечатани/ с № 0129, с личния печат на Корнелия Петкова. С оглед еднаквия външен характер на положените подписи на оспорените писмени документи, макар и щемпеловани с двата различни печата, може да се предположи, че те са на едно и също лице - Корнелия Петкова Плащането е извършено на Корнелия Петкова, която е издала оспорените писмени документи, като е ползвала в отделните случаи личния си печат с № 0129 и този на св. Живко Тодоров Димитров с № 0155. На касатора му е известно, че срещу бившия служител Корнелия Атанасова Петкова е образувано на 09.06.2010 г. досъдебно производство № 277/2010 г. по описа на ОД на МВР - Варна за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 от НК, изразяващо се в причиняването на значителни вреди. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. За да отмени оспорения акт, съдът е приел за безспорно между страните, че бележките за платени данъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. са издадени от Корнелия Петкова - инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" на Община Варна. Прието е, че липсва оспорване на документ по смисъла на чл. 193 от ГПК, тъй като не се оспорва авторството на документа, нито издаването му от служител на общинската администрация. Наличието на реквизити, постъпването на суми по сметка на Община Варна, лицето, на което е зачислен печата и длъжностното качество на издателя на документа представляват възражения относно доказателствената сила на бележките, но не и по отношение на тяхната истинност и оспорването не е доказано. За неоснователно е прието възражението на административния орган, че липсата на реквизити "наименование на документа" и име на служителя в представените от жалбоподателя документи за плащане ги лишават от качеството "официален документ" и не удостоверяват заплащане на дължими местни данъци. Бележките не са наименовани като "квитанция", но съдържат индивидуализиращи лицето, превозното средство с регистрационен номер, годината, за която се отнася задължението, вида на задължението и размера му. В бележките са посочени квитанции с номер и дата и върху тях е положен печат на Община Варна и подпис на длъжностно лице в тази община. Предвид тези данни, съдът е приел, че представените от жалбоподателя писмени доказателства удостоверяват валидно плащане преди м. 10.2010 г. от негова страна на дължимите за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. данък върху превозните средства за всички притежавани от него превозни средства. Прието, че документите представляват първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството /чл. 7, ал. 7 от ЗСч/, липсата на един или няколко реквизита не ги прави недействителни, след като отразяват вярно стопанската операция, съгласно чл. 7, ал. 3 и ал. 4 от ЗСч. Ответникът не оспорва факта, че ЕООД "Пегас Лизинг" е заплатил посочените в бележките суми и то именно на лицето Корнелия Петрова, заемаща длъжност инспектор в дирекция "Местни данъци и такси" при Община Варна. Заплащането на дължимите данъци от дружеството е отразено в информационната система на Община Варна и по данъчно- осигурителната сметка на задълженото лице своевременно от лицето, получило плащането, съгласно заключението на вещото лице. Обстоятелството, че заплатените от ЕООД "Пегас Лизинг" суми не са отчетени от служителя на Община Варна по съответните сметки не може да рефлектира неблагоприятно върху платеца Посочено е, че по отношение постъпилото преди 20.09.2010 г. плащане на задълженията по ЗМДТ, между които са и задълженията за данък върху превозните средства, е налице удостоверение за липсата на задължения изх. № УД102403/20.09.2010 г. и не следва да бъде съобразявано последващо издаденото удостоверение за наличие на задължения изх. № УД102687/30.09.2010 г. Решението е неправилно. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на комулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е видно, че представения от дружеството документ не съответства на установената форма за приходна квитанция. Вярно е (доколкото не се оспорва автентичността), че документа е издаден от служител на общинската администрация, но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че не му не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ. Следователно макар и издаден от общински служител, процесния документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин плащането на данъка. От страна на административния орган е направено уточнение, във връзка с непосредствено заявеното преди това оспорване по чл. 193 от ГПК, че оспорването касае съдържанието на представените документи, а не тяхното авторство, тъй като в самите документи не е посочен автор и че документите не отразяват реално осъществени плащания и не удостоверяват верни обстоятелства. Оспорените документи не представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, тъй като не са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което и не се ползват с материална доказателствена сила. Те препращат към други документи, с които са платени данъците с текста "данъците са платени с квитанция С - я ПЛ 09 с № 1/25.06.2008 г., съответно № 1/22.01.2009 г. и № 1/17.02.2010 г. (точно под поставения върху тях печат), които квитанции не се представят. Представените документи не отговарят на изискванията за форма и нямат реквизити на първичен счетоводен документ по чл. 7 от Закона за счетоводството, тъй като не съдържат наименование на документа, име на издаващия служител и в тях се посочва, че данъкът е платен с приходна квитанция, следователно самите те не са платежни документи. Неправилно е прието, че служителката, издала въпросните документи е разполагала с компетентност, тъй като в длъжностната и характеристика се предвижда възможност същата да изпълнява и други функции, които са и възложени от Директор на дирекция "Местни данъци". Такова възлагане не е имало и такива доказателства липсват. Като не е съобразил изложеното, решаващият състав неправилно е приел, че посоченото лице Корнелия Петрова можела при необходимост да изпълнява и други задачи, възложени й от Директора на ДМДТ и Началник отдел "СОРК", но не е изложил мотиви дали се доказва по делото да са възлагани такива задачи. Ревизията се е позовала на доклад на комисия изх. № 1783/23.04.2010 г. след извършена проверка на банковите извлечения по бюджетната сметка на Община Варна и дневните листи на всички касиери, с който е установено, че на посочените в бележките дати няма постъпили плащания за данък върху превозните средства - предмет на ревизионния акт за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. нито по банков път, нито в касите на общината и тези констатации не се оспорват. С протокол № 127/17.09.2010 г. неправомерното отразяване в системата, извършено по бележки с наименование "за платени данъци 2008 г., 2009 г. и 2010 г." е сторнирано от досието на задълженото лице, а за тази част от превозните средства, които към този момент са били със закрити партиди, поради невъзможността да бъдат сторнирани са били начислени отново за периода. След възстановяване на задълженията те са били платени в брой на каса. Това е причината в издаденото на 20.09.2010 г. удостоверение задълженията да липсват, а в това от 30.09.2010 г. да са отразени. Приетото по делото удостоверение за липса на задължения с изх. № УД102403/20.09.2010 г., според което "Пегас лизинг" ООД няма непогасени задължения по ЗМДТ към тази дата, не опровергава събраните в съдебното производство доказателства. В системата /информационния масив/ на Община Варна са били отразени плащания, въз основа на документи, наименовани "за платени данъци за 2008 г., 2009 г. и 2010 г.", което се явява извършено без основание - без реално да са постъпили суми в касата или по банковата сметка на общината. Чл. 2 ЗМДТ сочи, че местните данъци се заплащат в брой в касите на общината, а не в сградата на общината. Следователно за доказване на изпълнението на задължението за заплащане на данъци следва претендиращият да разполага с официален документ, издаден от оправомощени служители от касата на общината, отговарящи на изискуемата форма и ред, респ. да се установи, че такива суми са действително постъпили в общината. След като не се доказва нито една от посочените предпоставки, не би могло да се приеме, че претенцията на дружеството за осъществено заплащане се доказва, което изключва претенциите му за отмяна на оспорвания ревизионен акт и за възстановяване на повторно внесени без основание суми. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Седмо отделение