Решение № 16186 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2018 г.

Решение № 16186 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6445/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна срещу решение № 593 от 21.03.2018 г. по административно дело № 3569/2017 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № 365 з-4976/11.12.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Г. Христов в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Същото е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган и при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. По отношение на формата е прието, че са спазени изискванията за постановяването ? с изключение на посочване на конкретната дата на извършеното нарушение, която обаче е установена като период от материалите по дисциплинарното производство този период е станал известен на служителя. Заповедта е отменена след констатация на съда за постановяването ? при липсата на посочените в нея материално правни предпоставки. Решението е правилно. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал относимите и необходими за установяване на фактите доказателства, като въз основа на тях е извел законосъобразен извод. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на ответника по касационната жалба е наложено дисциплинарно наказание за това, че в качеството си на председател на комисия, определена със заповед № 442 з-743/27.06.2017 г. на Началника на 04 РУ – Варна не е организирал изготвянето на приемо-предавателен протокол между младши инспектор Атанасов и и младши експерт Стефанов, съгласно т. ІІІ от заповедта, което е прието от дисциплинарно наказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. последно от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - неизпълнение на заповед на прекия ръководител, изразено в лошо изпълнение на заповед. Правилно, след установяване на липсата на цитираното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължение за старши инспектор Христов по заповед № 442 з-743/27.06.2017 г. на Началника на 04 РУ – Варна Съдът е извършил дължимата проверка, приема, че в случая липсват посочените в заповедта материалноправни предпоставки. Задължението за изготвяне на такъв протокол е единствено за изготвянето на приемо-предавателен протокол между младши инспектор Атанасов и и младши експерт Стефанов и от съдържанието на т. ІІІ от цитираната заповед, не се установява Христов да е имал задължение да участва в изготвянето на този протокол, тъй като изготвянето му е възложено на други лица и то след проверката на комисията оглавяване от него. Задълженията по т. т. ІІ и ІV от заповедта – комисията да извърши проверка на наличността на дълготрайните материални активи, свързочното имущество, ФО – бланките на строг отчет и вещевото имущество, зачислено на отчет н участък Долни Чифлик и водено от Атанасов и председателят на комисията да докладва на Началника на 04 РУ – Варна резултатите от проверката, сдаването и приемането на имуществото от новия служител в посочения срок също не обосновава извод за наличие на задължение на Христов да организира изготвянето на такъв протокол. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяната му. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касатора следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 480 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение