Решение № 5396 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2497/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Ю., гражданин на Сирия, чрез адв. Я.Георгиева, против решение 3499/03.02.2025 г., постановено по адм. дело 12086/2024 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за неправилност на обжалваният съдебен акт, по които се претендира отмяната му. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез пълномощника А. Георгиева, в проведено открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за който е прието, че не попада в приложното поле на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, поради което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице са касационните отменителни основания на съдебният акт по чл. 209, т. 3 от АПК. В писмено заключение предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение 3499/03.02.2025 г., постановено по адм. дело 12086/2025 г. на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на А. А. Ю., гражданин на Сирия, срещу решение 12086/20.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, и в съответствие с неговата цел. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че чуждия гражданин не е бил насилван по никакъв начин или заплашван, спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Такива заплахи не са отправяни и към семейството му. Основния мотив, който молителят представя е липсата на сигурност, отвличания с цел продажба на органи и липсата на работа. Поради това съдът приема за правилна преценката на административния орган, че от изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не се обуславя предоставянето на статут на бежанец. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Първостепенният съд счита, че не са налице и хипотезите на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9 ЗУБ, доколкото от бежанската история на същия не се доказва да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият съдебен състав приема, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са основните възражение, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и предоставената съдебно заседание справка за Сирия от 08.04.2025 г. пред настоящата инстанция, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от А.Ю. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд София-град подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/25.08.2024. и вх. МД-02-20/14.01.2025 г. /погрешно вписана в обжалваното съдебно решение с ЦУ-0220/14.01.2025г./ на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Пред настоящата инстанция също е представена актуална справка към 08.04.2025 г. за обществено-политическата обстановка в Сирия с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. В справката се посочват данни, че на 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президентство, новите власти в Сирия обявяват сформиране на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация. На 13.03.2025 г. временния президент, подписва конституционна декларация, обхващаща петгодишен преходен период. Посочено е, че президентът ще разполага с изпълнителна власт през преходния период, но ще има само едно изключително правомощие-възможност да обявява извънредно положение, като новото Народно събрание ще носи пълна отговорност, за законодателството. По отношение на последните политически събития в Сирия, на 29.03.2025 г. временния президент обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), изчислява, че считано от 08.12.2024 г. около 371 900 сирийци са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а от началото на 2024г. възлиза на 732 700 души. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение чл. 9 ЗУБ. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение