Решение № 5392 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15771/2014 г.
ВАСII отделение13.05.2015 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОТМЕНЯ влязлото в сила определение № 5/28.05.2014 постановено по адм. дело № 163/2014 г. на Административен съд - гр. Русе, трети състав, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Симеон Стоянов Симеонов. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5392 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15771/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Симеон Стоянов Симеонов, със съдебен адрес: гр. Русе, за отмяна на влязлото в сила определение № 5/28.05.2014 г. по адм. дело № 163/2014 г. на Административен съд - Русе, на основание чл. 239, т. 5 от АПК. Ответникът: кметът на община - Русе, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител - юрисконсулт Гаджанова, е постъпило становище, в което липсват доводи по молбата за отмяна. Навеждат се съображения за недопустимост на жалбата на Симеонов, относими към първоинстанционното производство пред АС - Русе. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. По делото е назначена съдебно-графологическа експертиза, изпълнима от вещото лице Петко Христов Тодоров, който е представил заключение, което поддържа изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, както и срещу акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 237, ал. 1 и сл. от АПК. При разглеждането му по същество и след преценка на доказателствата по делото, намира същото за основателно, по следните съображения: С определението, чийто отмяна се иска, Административен съд - Русе е оставил без разглеждане жалбата на Симеон Стоянов Симеонов, против заповед № РД-01-3516/19.12.2013 г. на кмета на община - Русе, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и е прекратил производството по делото, на основание чл. 158, ал. 3 от АПК. Съобщението за прекратителното определение е изпратено на искателя Симеонов, като връчителя е оформил разписката за връчването му /на стр. 12 от делото/, като връчено лично на 29.05.2014 г., съгласно чл. 45 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. В 7-дневния срок за обжалване на това определение, съгласно чл. 230 от АПК, не е постъпила частна жалба от искателя и същото е влязло в сила. Поддържа се от искателя, че същият не е подписвал разписката за полученото съобщение на адреса, посочен в жалбата и че връчването е невалидно, тъй като подписът върху нея е на друго лице. На стр. 20 от първоинстанционното дело са приложени обяснения на призовкаря-връчител на процесното съобщение, от които е видно, че същата е допуснала техническа грешка при връчването, като вместо на искателя Симеон Стоянов Симеонов е връчила съобщението на друго лице Симеон Сименов, на друг адрес: гр. Русе, ул. "Стефан Стамболов" № 55, поради това, че последния е имал многобройни дела в същия съд и съответно редовно му е връчвала призовки и съобщения за тях, вкл. и процесното. От приетото заключение на съдебно-графологическата експертиза, се установява, че подписът, положен върху съобщението-разписка, на стр. 12 от първоинстанционното дело, не е положен от адресата му - Симеон Стоянов Симеонов. Нещо повече, вещото лице заключава, че и подписът на получател в съобщението-разписка за определението на съда за без движение на жалбата, от 13.05.2014 г., на стр. 10, също не е положен от искателя. При тези данни искането за отмяна се явява основателно. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. В случая искателят, като жалбоподател в първоинстанционното производство, в нарушение на съдопроизводствените правила по връчване на съобщения от съда по чл. 138, вр. с чл. 137, ал. 1 от АПК, не е могъл да вземе участие в делото и да отстрани в срок нередовностите на жалбата му, както и да обжалва прекратителното определение на съда, предмет на исканата отмяна. Поради това искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 предл. първо от АПК се явява основателно и следва да бъде уважено, като прекратителното определение следва да бъде отменено. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение