Решение № 8702 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2016 г.

Решение № 8702 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено от "Р. Е." ООД, с ЕИК ********* искане за отмяна на влязло в сила Решение № 1003 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3809/2013 г. по описа на Административен съд - П. (АСПв), 16 състав, оставено в сила с Решение № 7050 от 12.06.2015 г., постановено по адм. д. № 8147 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК поради новоустановени обстоятелства и новооткрити доказателства за тях, които имат съществено значение за съдържанието на крайния съдебен акт и опровергават решаващите мотиви на съда, свързани с неустановеността на реалното извършване на доставките от "Манели" ЕООД и "Б. Ц." ЕООД, с предходен доставчик "Манели" ЕООД, за които е отказано право на приспадане на данъчен кредит с Ревизионен акт № 261302713 от 16.08.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - П. В искането се поддържа, че проверката по преписка № 1611/2015 г. на Окръжна прокуратура - Х., образувана за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс, до която молителят няма достъп, е приключила с мнение за липса на престъпление, като е установено точното местонахождение на склада, където е извършено предаването и приемането на стоките, предмет на процесните доставки, който съвпада с адреса, посочен от доставчиците и "Р. Е." ООД в хода на данъчната ревизия. Тези обстоятелства станали известни на молителя на 31.03.2016 г. от Писмо с рег. № 272000-1627 от 18.12.2015 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Х., приложено по нчхд № 912/2015 г. по описа на Районен съд - Х. Новооткритите обстоятелства се установяват от доказателствата по преписка № 1611/2015 г. на Окръжна прокуратура - Х., до която молителят, както се посочи, няма достъп. Те са относими към установената фактическа обстановка в хода на съдебното производство по оспорване законосъобразността на посочения ревизионен акт и опровергават изводите на съда, че по процесните фактури не са извършени реални доставки. Към искането молителят не представя доказателствата от преписка № 1611/2015 г., от които твърди, че се установяват новооткритите обстоятелства. Иска служебното им изискване от съда и допускане на гласни доказателства. Прилага молба за снабдяване с препис от нчхд № 912/2015 г. по описа на Районен съд - Х., разписка за наредена транзакция и писмо от директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Х., а в съдебно заседание справка за лице Б. К. Б. от Служба по вписванията за периода 1.01.1992 г. - 10.09.2015 г. и два броя разпечатки за сделки (извадка), извършени през 2006 г. и 2007 г. Иска отмяната на Решение № 1003 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3809/2013 г. по описа на АСПв, 16 състав, оставено в сила с Решение № 7050 от 12.06.2015 г., постановено по адм. д. № 8147 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия състав на Върховния административен съд искането се поддържа от "Р. Е." ООД, чрез упълномощени адвокати, а по същество се иска уважаването му. Претендират се разноски по представен списък и доказателства за извършването им. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва искането за отмяна в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд, а по същество моли отхвърлянето му като неоснователно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, приема за установено от фактическа страна следното: С Решение № 1003 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3809/2013 г. по описа на АСПв, 16 състав е отхвърлена жалбата на "Р. Е." ЕООД срещу Ревизионен акт № 261302713 от 16.08.2013 г., издаден от Д. С. - главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - П., потвърден с Решение № 1201 от 19.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при Централно управление на Националната агенция за приходите и дружеството е осъдено да заплати разноски. Решението е оставено в сила с Решение № 7050 от 12.06.2015 г., постановено по адм. д. № 8147 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. Административният съд - П. е приел от правна страна, че спорно по делото е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност по фактурите, издадени от "Манели" ЕООД и "Б. Ц." ЕООД през ревизираните периоди. Съобразил е, че последващата реализация на стоките не може да бъде обвързана с получените доставки поради това, че липсват индивидуализиращи данни за стоките; че в представените приемо - предавателни протоколи, стокови разписки и пр. не са отразени съществени реквизити - място на сделката и индивидуализиращи данни на стоките (серийни номера, кодове и др.); не са представени пътни листове, товарителници и експедиционни бележки относно транспортирането, товаренето и разтоварването на стоките, както и стокови разписки, складови разписки и др. относно съхраняването и изписването на стоковите наличности. Въз основа на това е направен извод, че по делото не са представени преки и безпротиворечиви доказателства относно приемо - предаването и транспортирането на стоките, което е пречка да се приеме, че наличието на реално осъществена доставка по спорните фактури е позитивно проявен факт от обективната действителност. Решение № 1003 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3809/2013 г. по описа на АСПв, 16 състав е оставено в сила с Решение № 7050 от 12.06.2015 г., постановено по адм. д. № 8147 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. при съвпадане на крайния правен извод за материална законосъобразност на спорния ревизионен акт, направен от АСПв и касационната инстанция. Изрично е посочено в решението на тричленния състав на Върховния административен съд, че не се възприема становището на административния съд за липса на индивидуализация на стоките (карти и ваучери за мобилни телефони), тъй като същите са конкретизирани като наименование и брой във фактурите и приемо-предавателните протоколи. Фактът на транспортиране на стоките е приет за ирелевантен, тъй като теглото, естеството и обема на стоките не изискват транспортно средство за превоза им, като без значение са и кадровата и материална осигуреност на доставчиците. Решаващите изводи на съда са направени предвид липсата на убедителни доказателства за точното място на предаване на стоките - в С., в М. или в Х., което обстоятелство е необходим елемент от преценката за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Въз основа на невъзможността да се установи къде е предадена стоката, макар да е достатъчно индивидуализирана във фактурите и приемо - предавателните протоколи, е обоснована невъзможност да се направи извод, че тази стока действително е предадена от съответния доставчик на получателя. Съдът изрично е посочил, че с оглед изготвяне на заключението на съдебно - счетоводната експертиза не е извършена проверка за отписване и заприходяване на стоките от/при всяко от дружествата, предвид което не може да се приеме за доказан факта на предаване на стоките от преките доставчици на получателя. Въз основа на това и с позоваване на приетото от ревизиращите органи и решаващия орган, изводът за законосъобразност на ревизионния акт е възприет от този съд. Отхвърлена е тезата на настоящия молител за реално извършване на доставките въз основа на наличните данни за последващи облагаеми доставки предвид липсата на доказателства за идентичност в предмета на доставките. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна, с което е сезиран на соченото от "Р. Е." ООД правно основание - чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Г. четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим при наличие на някое от изчерпателно предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. На отмяна по чл. 239, т. 1 АПК подлежи актът, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. В настоящия случай към искането за отмяна и в съдебното заседание са представени молба за снабдяване с препис от нчхд № 912/2015 г. по описа на Районен съд - Х., разписка за наредена транзакция и писмо от директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Х., а в съдебно заседание справка за лице Б. К. Б. от Служба по вписванията за периода 1.01.1992 г. - 10.09.2015 г. и два броя разпечатки за сделки (извадка), извършени през 2006 г. и 2007 г. За тях, впрочем не се твърди, че представляват новите доказателства, на които молителят основава искането си. Наред с това, те нямат и не могат да имат съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като не установяват релевантни за спора факти предвид възприетото досежно спорните доставки, за които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по ревизионния акт - липса на убедителни доказателства за точно място на предаване на стоките като необходим елемент от преценката за признаване на това право и въобще за предаването им от съответния доставчик на получателя. Други доказателства не са представени към искането или в хода на производството по отмяна. Съществуването на наведените в искането нови обстоятелства - установяване в хода на проверката по преписка № 1611/2015 г. на точното местонахождение на склада, където е извършено предаването и приемането на стоките, предмет на спорните доставки, съвпадащ с адреса, сочен от доставчиците и молителя в хода на ревизионното производство, и реалното извършване на доставките, е останало недоказано. "Р. Е." ООД не представя доказателства за същите при подаване на искането за отмяна, нито е положило дължимата грижа да се снабди с тях с оглед представянето им в съдебното заседание по искането за отмяна, в това число чрез снабдяване със съдебно удостоверение. В това извънредно производство съдът не събира служебно доказателства, в какъвто смисъл е било направено искане. Наред с това, не са основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК исканите от молителя гласни доказателства. Следователно, доколкото писмени доказателства за твърдените нови обстоятелства не са представени по делото, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Искането за отмяна следва да се отхвърли само на това основание. Освен това, "Р. Е." ООД е следвало да защити интереса си още в хода на редовното производство, като се снабди и представи своевременно доказателства относно твърдените обстоятелства при разглеждането на делото пред административния съд, в това число относно твърдяната в съдебното заседание идентичност на адресите на два различни имота. Предвид изложеното, искането на "Р. Е." ООД за отмяна на влязло в сила Решение № 1003 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3809/2013 г. по описа на АСПв, 16 състав, оставено в сила с Решение № 7050 от 12.06.2015 г., постановено по адм. д. № 8147 по описа на Върховния административен съд за 2014 г., следва да се отхвърли. С оглед правните изводи на настоящия състав, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от процесуалния представител на ответника се явява основателно. "Р. Е." ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. при Централно управление на Националната агенция за приходите сума в размер на 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК и чл. 249 АПК, във вр. с чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,