Решение № 4432 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 923/2021 г.

Решение № 4432 от 7.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 923/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 782/30.06.2020 година, постановено по административно дело № 635/2020 година Административен съд – Бургас е отхвърлил оспорването по жалба на М. А. и И. А., от [населено място], област Бургас срещу заповед № 3 Д/Д-А-051/24.03.2020 г. на директор Дирекция "Социално подпомагане", гр. Бургас, с която е разпоредено временно продължаване настаняването на малолетния П. М. с родители: майка М. А. и баща И. А. за срок до произнасяне на общия съд с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Решението е обжалвано с касационни жалби от М. А., И. А. и П. М., чрез особен представител адв. Н. А.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационните жалби – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас изразява становище за неоснователност на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК са неоснователни. Не са налице релевираните от касаторите касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Неоснователно е оплакването, че има факти и обстоятелства, които не са съобразени и обсъдени от съда. Напротив - първоинстанционното решение е подробно мотивирано. Извършен е анализ на събраните по делото доказателства и установените факти и обстоятелства и е обоснован правилния извод, че към момента на издаването на процесната заповед, семейната среда на детето не е благоприятна за неговото развитие, независимо от личното желание на родителите то да се върне в семейството. Законосъобразно административният орган и съдът в рамките на осъществения контрол, са приели, че са налице основанията, предвидени в хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето - трайна невъзможност на родителите да се грижат за детето и невъзможност към съответния момент за неговата реинтеграция. Касае се за нисък родителски капацитет, изразяващ се в неспособността и невъзможността на родителите да осигурят основни, базови условия и да задоволят жизнени потребности на детето. Тези обстоятелства в тяхната конкретика са подробно развити и обсъдени от административния съд и настоящият състав на Върховния административен съд ги възприема изцяло (чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК). Административният съд законосъобразно и обосновано е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Касае се за налагане на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за настаняване на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Евентуална последваща положителна промяна в битовите условия, при които живеят М. А. и И. А. би могла да послужи единствено като ново основание да се иска промяна на продължаването на мярката спрямо детето П., но не може да бъде аргумент за отмяна на заповедта в настоящото производство. Правото на личен и семеен живот може да бъде ограничено от държавата, стига ограничението да е законно, да преследва законна цел, да е пропорционално и необходимо. В случая ограничителната мярка в заповедта е с временен характер, предвиден от закона с цел опазване живота здравето и интересите на детето. Предприетата мярка е пропорционална. Тя е продължение на предходна идентична такава, която е създала за детето спокойствие и възможност за развитие и цели запазването на този стандарт. Посредством предприетата мярка се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и най вече да бъдат обезпечени неговите потребности. То е ученик в първи клас, като продължаване на настаняването му в ЦСНТ ще му даде възможност да завърши първи клас в училището, където е започнало образованието си, сред познати педагози и съученици, като в условията на пандемия липсват данни по отношение на родителското жилище да е наличен компютър и интернет за онлайн обучение. В случая административният орган законосъобразно е преценил, че не са налични възможностите за връщане на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в ЦНСТ, с цел приоритетна защита на интересите на детето. За краткия период на мярката, наложена с процесната заповед ще се позволи на детето да завърши училище при условията, при които го е започнало, което ще му спести стрес и необходимостта от нова бърза адаптация в края на учебната година в случай на връщането му в семейна среда. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение