Решение № 2650 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 755/2021 г.

Решение № 2650 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 755/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. К.- П., против Решение № 5695/21.10.2020 г. на Административен съд София- град по адм. дело № 3567/2020 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-21-39/21.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София- град, с което е оставена без уважение жалбата на К.- П. против разпореждане [номер 27.12.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Касаторката твърди, че са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебното решение- нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението на административния съд и произнасяне на касационната инстанция по същество на спора, като се отмени оспорвания административен акт. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ- София- град, чрез юриск. Д. Велкова, счита касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли, развивайки подробни съображения относно правилността на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. С решението Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на Е. К.- П. срещу Решение № 2153-21-39/21.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ – София- град, с което е оставена без уважение жалбата й против разпореждане [номер 27.12.2019 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-3, във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО по нейно заявление от 23.10.2019 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е изяснил относимите за спора обстоятелства, които са свързани с материалноправните предпоставки по възникване и надлежното упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. К.- П. Въз основа на тях е констатирал, че в административното производство длъжностното лице по пенсионно осигуряване е установило, че стажът на оспорващата за периода от 14.05.1983 г. –22.10.1990 г. при осигурителя НИИМ при ЦК на ДКМС е отразен в представената трудова книжка, издадена на 14.05.1983 г., но липсва един от задължителните реквизити- подпечатване със служебния печат на учреждението. Съдът е счел за правилен извода на административния орган, че периодът от 14.05.1983 г. до 22.10.1990 г., вписан на стр. 10 –11 в представената трудова книжка, се явява незаверен, съгласно изискванията на закона, тъй като е направено само отбелязване с цифри и думи на продължителността на стажа и са положени изискващите се подписи, но върху тях не е положен печат на работодателя, при което периодът се явява незаверен по смисъла на чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /НТКТС/. Освен това, вследствие изискване на данни от отдел "Осигурителен архив" към ТП на НОИ- София- град, е установено, че не са представени ведомости от прекратения осигурител "Национален институт за изследвания на младежта" /НИИМ/ при ЦК на ДКМС, съответно в осигурителния архив липсват данни за Е. К.- П., поради което издаване на удостоверение УП-13 за периоди от 01.01.1984 г. до 30.09.1984 г.; от 01.09.1987 г. до 31.12.1987; от 01.01.1988 г. до 31.12.1988 г.; от 01.06.1989 г. до 31.12.1989 г. и от 01.01.1990 г. до 22.10.1990 г. е невъзможно. При това положение зачетеният стаж от трета категория труд е 29 г., 04 м. и 10 дни при необходим стаж от 35 г. и 08 м., т. е. на жалбоподателката не й достигат 6 г., 03 м. и 20 дни. Решението е правилно. Спорът между страните е изцяло правен и се отнася до прилагане разпоредбите от КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ досежно условията за придобиване право на пенсия и предоставянето на необходимите документи, въз основа на които пенсионният орган следва да направи преценка относно правото на претендираната от лицето пенсия към датата на заявлението. Нормата на чл. 68, ал. 2, вр. с ал. 1 от КСО по отношение правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поставя изискване за едновременно наличие на двете предпоставки- възраст и осигурителен стаж, който за 2019 г. за жените е съответно 61 години, 4 месеца и 35 години и 8 месеца. Правилно е установено, че към датата на подаване на заявлението за жалбоподателката не са представени доказателства за наличие на осигурителен стаж в размер на 35 години и 8 месеца. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС в относимата редакция, последният се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В конкретната хипотеза по пенсионното досие е представена трудова книжка, издадена на 14.05.1983 г. от НИМ при ЦК на ДКМС. За спорния осигурителен период редовността на записа в трудовата книжка се преценява съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж от 1987 г. (Приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн. ДВ, бр. 11 от 10 февруари 1987 г., отм. ДВ. бр. 102 от 3 декември 1993 г.). Съгласно нея, при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на предприятието. Предприетите в хода на конкретното административно производство процесуални действия от административния орган по проверка достоверността на данните по трудовата книжка са в правомощията на решаващия административен орган, тъй като, съгласно общото правило на чл. 35 от АПК, той е задължен да постанови административния акт след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Член 36, ал. 1 от АПК повелява доказателствата в административното производство да се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в закона случаи; съгласно ал. 3 на същия член всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган; в следващата ал. 4 е уредено, че административните органи осигуряват служебно за нуждите на съответното производство информация или документи, които са налични при тях или при друг орган. Стажът за процесния период от 14.05.1983 г. до 22.10.1990 г. е незаверен, тъй като липсва подпечатване със служебния печат на страници 10 и 11, актуален към момента на вписването и положен по начин да засегне двете страници на трудовата книжка, каквито са нормативните изисквания на Наредбата за трудовите книжки и инструкцията за прилагането й (Изв. бр. 26 от 1953 г. и бр. 49 от 1953 г.), действащи и приложими към процесния период. По този начин, първоинстанционният административен съд правилно е приел, че не се установява основание за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането по заявление от 23.10.2019 г. на Е. К.- П., тъй като към релевантния период не са били налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68, ал. 1-3 и чл. 9а, ал. 2 от КСО. Възражението на касаторката, че заведената на 29.09.2020 г. искова молба пред Софийски районен съд и образуваното по нея дело се явява преюдициално за настоящия спор, е неоснователно. То не касае решаването, със сила на пресъдено нещо, на спор относно представени и ценени от пенсионния орган доказателства, а цели създаването на ново доказателство, преценката за което се извършва по реда, установен в КСО, но не е преценявано от административния орган в издаденото от него решение по чл. 117 от КСО, като съответно липсата на такова произнасяне изключва възможността за съдебен контрол досежно неговата правилност. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 от АПК, съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение