Решение № 7659 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15160/2008 г.

Решение № 7659 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15160/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Деница Ганчева Стойчева от гр. София против решение № 756 от 04.08.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5965/2007 г., с което са отхвърлени предявените срещу СД"П"-София иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 11561/2005 г. на СРС, НК, 105 с-в в размер на 250лв и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за забавено плащане на тази главница за периода 01.03.2006 г.-04.12.2007 г. в размер на 59,66 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на исковете. Ответната страна СДВР, процесуален правоприемник на СД"П", взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема разглежданите искове за неоснователни, тъй като отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразно издадени наказателни постановления не може да се ангажира при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в производство по чл. 203 и сл. от АПК. НП по своята правна същност е държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в резултат на опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен административнонаказателноправен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по съдебен ред. Дейността по издаването им като такава по наказване на извършителите на административни нарушения е юрисдикционна, а не административна. Решаващият съд излага правни изводи за невъзможността отговорността за разноски да се реализира по ЗОДОВ: тя произтича от процесуалния закон и се регламентира единствено от него, като според препращащата норма на чл. 84 ЗАНН за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП се прилагат само разпоредбите на НПК. Няма разпоредба от глава единадесета, раздел III от НПК, която да предвижда направените от жалбоподателя разноски по производството за обжалване на НП, вкл. адвокатско възнаграждение на упълномощен от него адвокат, да се присъдят в негова полза и в тежест на бюджета на държавата. Приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя по административнонаказателно дело на разноски за воденето му, поради което държавата не дължи заплащането им. Разноски не могат да се присъдят в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН от административнонаказателния съд, нито в производство по чл. 203 и сл. от АПК от административния съд. Допускане на обезщетяването им по ЗОДОВ означава заобикаляне на процесуалния закон и недопустимо разширяване отговорността на държавата с разноски, които според процесуалните правила тя не дължи. Отговорността за съдебни разноски може да се осъществи само по висящия процес, по който са направени и да се постанови от съда, сезиран с разглеждането на спора. Самостоятелното предявяване на отделен иск само за разноските по приключил процес в друго производство по друг процесуален ред за присъждане от друг съд с различна подведомственост и подсъдност е недопустимо. Още по-малко е допустимо чрез подобна последваща претенция да се искат разноски по свършилото дело, които не биха могли законосъобразно да се присъдят. Отговорността за съдебни разноски не е такава за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а за санкциониране на страната, неоснователно предизвикала делото или загубила го поради процесуалното си бездействие. Според административния съд, ищцата не е доказала с годни доказателства, че е понесла претендираните вреди. Без представянето на ДПЗС в съдебното производство по обжалване на НП, както в случая, не може да се приеме, че разноските за адвокатско възнаграждение представляват пряка и непосредствена последица от незаконното му издаване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на анализ на всички събрани по делото и относими доказателства, решаващият съд е установил фактическите обстоятелства и е обосновал правилни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно са издирени и приложени материалните норми, които уреждат установените по делото факти. Настоящият състав счита, че в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни НП, при субсидиалното прилагане на НПК съгласно чл. 84 ЗАНН, когато НП е отменено, не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Административните съдилища в производствата по касационни жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела не присъждат разноски. Препращането в чл. 63, ал. 1 ЗАНН към реда на глава ХII от АПК-чл. 208-228, за разглеждане на касационните жалби пред административния съд, не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228 към разпоредбите на първоинстанционното производство, вкл. и към чл. 143 АПК, който урежда отговорността за разноски. При липсата на правна възможност за законосъобразно присъждане на съдебните разноски от съда, сезиран с разглеждането на спора и в рамките на висящото производство, е недопустимо предявяването им с отделен иск в друго производство, което се развива по друг съдопроизводствен ред. Правилни са правните изводи на административния съд, че дейността по издаването на НП е юрисдикционна и не попада в приложното поле на уредената в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административна дейност. Целта на НП е правораздавателна и същите не са административни актове по чл. 21, ал. 1-4 и чл. 65 АПК. В този смисъл, за разноските по приключило административнонаказателно дело, отговорността на държавата не може да се ангажира при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в производство по чл. 203 и сл. от АПК. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,