Решение № 4745 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 184/2017 г.

Решение № 4745 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 184/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. К. К., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Софийския градски затвор чрез процесуалния му представител адв. О. Митев срещу решение № 5741 от 26.08.2016 г., постановено по адм. д. № 11635/2015 г. по описа на АССГ в частта му, в която исковата претенция на касатора срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 600 лв до пълния претендиран размер от 5000 лв/ предявен като частичен от главница в размер на 10 000 лв /, ведно със законната лихва върху отхвърлената претенция, считано от 20.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан по основание и размер. Срещу същото съдебно решение, но в осъдителната му част, е предявена втора касационна жалба от ГД "Изпълнение на наказанията" чрез юриск. Ю. Шимширов. Вторият касатор твърди неправилност на решението в тази му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Излага доводи за това, че, видно от съдържанието на заповедта, на същата с нарочно разпореждане на административния орган е придадено предварително изпълнение по смисъла на чл. 60 от АПК, което не е обжалвано в предвидения в закона срок, поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се ползва с изпълнителна сила, въпреки факта, че е обжалвана и не е влязла в сила. Алтернативно твърди, че присъденият размер на обезщетение е прекомерен, а присъждането на законната лихва върху това обезщетение противоречи на материалния закон, доколкото не е съобразено със своевременно направеното възражение за погасяване на това акцесорно вземане по давност. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Б. К. К. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Касационният жалбоподател, Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" при МП, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез юриск. Николова е представено становище, с което се поддържа касационната жалба на ГДИН и се претендират разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Б. К. К. е изцяло неоснователна, а касационната жалба на ГД" Изпълнение на наказанията "- гр. С. е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил ГД"Изпълнение на наказанията"-гр. С. да заплати на Б. К. К. сумата от 600 лв за неимуществени вреди, претърпени за периода от 10.07.2012г до 20.07.2012 г. вследствие изтърпяване на дисциплинарно наказание " изолиране в наказателна килия ", наложено му със Заповед № 512/09.07.2012 г. на началника на Затвора - С., отменена като незаконосъобразна на 20.07.2012 г. от СРС, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и 1010 лв за разноски. Със същото съдебно решение искът на Б. К. е отхвърлен за разликата от присъдения размер от 600 лв до пълния предявения размер от 5000 лв, /предявен като частичен иск от 10 000 лв/ обезщетение за претърпените от същата отменена заповед неимуществени вреди със законните последици. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане доводите на страните, събраните по делото доказателства, както и след анализ на института на отговорността на държавата за вреди от административна дейност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е основателен. Налице е отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден при осъществяване на административна дейност- заповед за налагане на дисциплинарно наказание" изолиране в наказателна килия" на началника на Затвора - С., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 20.07.2012 г. определение на СРС по н. ч. д. № 13353/2012 г. От този незаконосъобразен административен акт в комбинация с ограниченията, които налага престоят в наказателната килия/ липса на престой на открито, контакти с други лица и др. ограничения/ са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян физически и психически дискомфорт- изнервеност, нарушение на съня и негативни емоции в резултат изтърпяване на незаконосъобразно наложеното му наказание и неоснователното му поставяне в изолация. Вредите са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която, въпреки действалата към датата на издаването й разпоредба на чл. 111 от ЗИНЗС, която не предвижда предварително изпълнение на заповедта -т. е. въпреки суспензивния ефект на жалбата, е била приведена в изпълнение, без да се е ползвала с изпълнителна сила. Изхождайки от критериите за определяне размера на дължимото обезщетение и отчитайки обстоятелството, че ищецът е лишено от свобода лице по време на незаконосъобразното настаняване в наказателна килия, срокът на престоя там - 10 дни, показанията на разпитания по делото свидетел за негативните последици за ищеца от този престой, проявявали се и след 20.07.2012 г., АССГ, позовавайки се и на наличната съдебна практика, е определила справедлив размер на дължимото обезщетение - 600 лв, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на отмяната на заповедта- 20.07.2012 г. до окончателното й изплащане. При определяне началния момент на дължимост на акцесорното вземане за законна лихва върху присъденото обезщетение АССГ се е позовал на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно която началният момент на дължимост на законна лихва върху обезщетението за вреди е влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя като унищожаем административния акт, от който се претендират вредите. Административният съд, определяйки началния момент на дължимост на законната лихва, не е обсъдил в мотивите на съдебното решение своевременно направеното от ГДИН възражение за погасяване на иска за лихва по давност. Съдебното решение в отхвърлителната му част е правилно, а касационната жалба на лишения от свобода Б. К. срещу тази част от съдебния акт- изцяло неоснователна. Видно от съдържанието на исковата претенция, неимуществените вреди се претендират от отменения като незаконосъобразен административен акт - заповедта за налагане на дисциплинарно наказание " изолиране в наказателна килия за срок от десет денонощия", която съгласно приложимата към датата на издаването й разпоредба на чл. 111 от ЗИНЗС не се ползва с предвидено по закон предварително изпълнение. Въпреки суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта, затворническата администрация, в противоречие с разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, е привела тази заповед в изпълнение преди влизането й в сила, поради което К. неоснователно е изтърпял изолацията в наказателна килия за 10 денонощия, съответно- бил е подложен на всички неблагоприятни условия и ограничения от престоя си в нея, въпреки отмяната на същата заповед като незаконосъобразна. Самото изтърпяване на незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание /справка № 7002/22.12.2015 г. от Затвора - гр. С./ съставлява доказателство за претърпените от ищеца негативни изживявания, резултат от отменената заповед. Събраните по делото доказателства, установяващи времетраенето на понасяне на вредите и интензитета на същите, не налагат извод за определяне на размер на обезщетение в размер до 5000 лв, какъвто е пълният размер на предявения частичен иск от обща претенция -10 000 лв. главница. Нещо повече - настоящият състав на ВАС намира, че така определеното от АССГ обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от К. в резултат на фактическото изтърпяване на незаконосъобразно наложеното му дисциплинарно наказание, е завишено по размер. Както с оглед съдебната практика на ВАС, така и с оглед периода на търпене на вредите - 10 денонощия и техния интензитет, настоящата касационна инстанция намира, че справедливият размер на дължимото на К. обезщетение в случая е 400 /четиристотин/ лв. Предвид гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено за сумата над 400 лв до присъдения размер от 600 лв, като за тази разлика искът на Б. К. срещу ГДИН следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдебното решение в осъдителната му част е неправилно и по отношение началната дата, от която се дължи законната лихва върху присъдената главница. Видно от изявленията на процесуалния представител на ГД"Изпълнение на наказанията"- С. -юриск. Шемширов, съдържащи се още в писмения отговор на исковата молба, същият е направил своевременно възражение за погасяване на претенцията за законна лихва върху евентуално присъденото обезщетение по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите вземанията за лихви се погасяват с изтичане на 3-годишна погасителна давност, считано от датата на изискуемост на главното вземане, а, видно от т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК началният момент на дължимост на законна лихва върху обезщетението за вреди е влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя като унищожаем административния акт, от който се претендират вредите. Определението на СРС, с което окончателно е отменена като незаконосъобразна Заповед № 512/09.07.2012 г. на началника на Затвора - С., е влязло в сила на 20.07.2012 г., а исковата молба на Б. К. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ за вреди, претърпени от отменената заповед, ведно със законните лихви е предявена на 01.12.2015 г. - т. е. вземането за законна лихва върху вземането за вреди от отменената заповед е погасено по давност за периода 20.07.2012 г. - 20.07.2015 г., поради което за този период същото е неоснователно. Върху присъдената сума от 400 лв се дължи законна лихва, считано от 21.07.2015 г. до окончателното й изплащане. Предвид частичната основателност на касационната жалба на ГДИН следва да бъде намалено съответно на потвърдената част от осъдителното решение и отменената такава и сумата, присъдена в полза на Б. К. за съдебни разноски. Същата следва да бъде намалена от 1010 лв на 674 лв съобразно отхвърлителния и потвърдителен диспозитив на настоящото съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение