Решение № 209 от 9.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 468/2012 г.

Решение № 209 от 9.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 468/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. Б. Б. за възобновяване на нохд № ../2012 г. на Трънския районен съд, отмяна на постановената по него присъда и оправдаване на Б. Искането за възобновяване и оправдаване е основано на липсата, според осъдения, на каквито и да било доказателства за участието му в престъплението, за което е осъден. В съдебно заседание Б. и служебният му защитник поддържат искането. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на оспорвания съдебен акт и заключението му е за оставяне на искането за възобновяване без уважение. ВКС установи: С присъда № 50 от 18.Х.2011 г. по нохд № 55/2011 год. на Трънския районен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Б. Б. Б. е признат за виновен в това, че за времето от м. VIII.2010 г. до 19.II.2011 г. в Рани луг, Трънска община, е проникнал чрез взлом в домовете на К. Т. М., И. М. Т. и Ц. Г. В., откъдето е откраднал движими вещи общо за 110.10 лв., за което деяние, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК, и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и чл. 26 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, редуцирани съгл. чл. 58а, ал. 1 НК до 2 години, които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Присъдата не е била обжалвана и/или протестирана и след изтичането на законоустановения 15-дневен срок е влязла в сила на 2.ХI.2011 г. Адресираното до изпращащия съд искане за възобновяване е от м. II.2012 г., направено е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разглеждането му е допустимо. Възражението срещу правилността на първоинстанционната присъда, на което осъденият се позовава-липса на доказателства за участието му в престъплението, за което е осъден-е неоснователно. За да приеме, че признатите от Б. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не са голословни твърдения, а следват от събраните по надлежния процесуален ред доказателствени средства, съдът е съобразил показанията на полицейския служител Д. Д. Н., пред когото Б. е разказал за всяка от трите кражби, за начина, по който е прониквал в домовете на пострадалите-счупвайки водещо към вътрешността на къщата стъкло - както и за вида и приблизителните количества отнет алкохол - ракия и водка, потвърждаващите тези признания показания на тримата пострадали, както и придружените със снимков материал констатации в огледните протоколи и, накрая, идентифицирането на намерения отпечатък върху счупено стъкло от къщата на Ил. М. Т. като оставен от дясната длан на Б. Имайки предвид горното и при липсата на други, подкрепени със съответните им доводи, касационни основания, ВКС в състав от трето н. о., на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК